1 N ow when the queen of Sheba heard of the fame of Solomon, she came to Jerusalem to test Solomon with difficult questions. She had a very large retinue, with camels carrying spices and a large amount of gold and precious stones; and when she came to Solomon, she spoke with him about all that was on her heart.

И савската царица, като слушаше да се прочува Соломон, дойде в Ерусалим да опита Соломона с мъчни <за нея> въпроси; <дойде> с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

2 S olomon answered all her questions; nothing was hidden from Solomon which he did not explain to her.

И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за Соломона, което не <можа> да й обясни.

3 W hen the queen of Sheba had seen the wisdom of Solomon, the house which he had built,

А като видя савската царица мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил,

4 t he food at his table, the seating of his servants, the attendance of his ministers and their attire, his cupbearers and their attire, and his stairway by which he went up to the house of the Lord, she was breathless.

ястията на трапезата му, сядането на слугите му, и прислужването на служителите му и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

5 T hen she said to the king, “It was a true report which I heard in my own land about your words and your wisdom.

И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

6 N evertheless I did not believe their reports until I came and my eyes had seen it. And behold, the half of the greatness of your wisdom was not told me. You surpass the report that I heard.

Аз не вярвах думите им докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

7 H ow blessed are your men, how blessed are these your servants who stand before you continually and hear your wisdom.

Честити мъжете ти, и честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти.

8 B lessed be the Lord your God who delighted in you, setting you on His throne as king for the Lord your God; because your God loved Israel establishing them forever, therefore He made you king over them, to do justice and righteousness.”

Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля за да го утвърди до века, за това те е поставил цар над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

9 T hen she gave the king one hundred and twenty talents of gold and a very great amount of spices and precious stones; there had never been spice like that which the queen of Sheba gave to King Solomon.

И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито савската царица даде на цар Соломона.

10 T he servants of Huram and the servants of Solomon who brought gold from Ophir, also brought algum trees and precious stones.

(Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни.

11 F rom the algum trees the king made steps for the house of the Lord and for the king’s palace, and lyres and harps for the singers; and none like that was seen before in the land of Judah.

А от алмуговите дървета царят направи подпорки {В 3 Цар. 10: 12, преградки.} за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива <дървета> не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя).

12 K ing Solomon gave to the queen of Sheba all her desire which she requested besides a return for what she had brought to the king. Then she turned and went to her own land with her servants. Solomon’s Wealth and Power

И цар Соломон даде на савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен <равното на> онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

13 N ow the weight of gold which came to Solomon in one year was 666 talents of gold,

А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

14 b esides that which the traders and merchants brought; and all the kings of Arabia and the governors of the country brought gold and silver to Solomon.

освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе, и от управителите на страната, които донасяха на Соломона злато и сребро.

15 K ing Solomon made 200 large shields of beaten gold, using 600 shekels of beaten gold on each large shield.

И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин <сикли> злато се иждиви за всеки щит;

16 H e made 300 shields of beaten gold, using three hundred shekels of gold on each shield, and the king put them in the house of the forest of Lebanon.

и триста щитчета от ковано злато; три <фунта> злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

17 M oreover, the king made a great throne of ivory and overlaid it with pure gold.

Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

18 T here were six steps to the throne and a footstool in gold attached to the throne, and arms on each side of the seat, and two lions standing beside the arms.

Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стоящи край облегалките.

19 T welve lions were standing there on the six steps on the one side and on the other; nothing like it was made for any other kingdom.

А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

20 A ll King Solomon’s drinking vessels were of gold, and all the vessels of the house of the forest of Lebanon were of pure gold; silver was not considered valuable in the days of Solomon.

И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; <среброто> се считаше за нищо в Соломоновите дни.

21 F or the king had ships which went to Tarshish with the servants of Huram; once every three years the ships of Tarshish came bringing gold and silver, ivory and apes and peacocks.

Защото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги, кораби <като ония>, които отиваха в Тарсис; еднъж в трите години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

22 S o King Solomon became greater than all the kings of the earth in riches and wisdom.

Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

23 A nd all the kings of the earth were seeking the presence of Solomon, to hear his wisdom which God had put in his heart.

И всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

24 T hey brought every man his gift, articles of silver and gold, garments, weapons, spices, horses and mules, so much year by year.

И всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

25 N ow Solomon had 4, 000 stalls for horses and chariots and 12, 000 horsemen, and he stationed them in the chariot cities and with the king in Jerusalem.

Соломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

26 H e was the ruler over all the kings from the Euphrates River even to the land of the Philistines, and as far as the border of Egypt.

И владееше над всичките царе от реката <Евфрат> до филистимската земя и до границите на Египет.

27 T he king made silver as common as stones in Jerusalem, and he made cedars as plentiful as sycamore trees that are in the lowland.

И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

28 A nd they were bringing horses for Solomon from Egypt and from all countries.

И докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни.

29 N ow the rest of the acts of Solomon, from first to last, are they not written in the records of Nathan the prophet, and in the prophecy of Ahijah the Shilonite, and in the visions of Iddo the seer concerning Jeroboam the son of Nebat?

А останалите дела на Соломона, първите и последните, не са ли написани в Книгата на пророк Натана, и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на гледача Идо, <които изрече> против Еровоама, Наватовия син?

30 S olomon reigned forty years in Jerusalem over all Israel. Death of Solomon

И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години.

31 A nd Solomon slept with his fathers and was buried in the city of his father David; and his son Rehoboam reigned in his place.

Така Соломон заспа с бащите си, и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.