1 O God, why have You rejected us forever? Why does Your anger smoke against the sheep of Your pasture?

(По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

2 R emember Your congregation, which You have purchased of old, Which You have redeemed to be the tribe of Your inheritance; And this Mount Zion, where You have dwelt.

Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; <Спомни си и> за хълма Сион, в който си обитавал.

3 T urn Your footsteps toward the perpetual ruins; The enemy has damaged everything within the sanctuary.

Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, <Към> всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

4 Y our adversaries have roared in the midst of Your meeting place; They have set up their own standards for signs.

Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

5 I t seems as if one had lifted up His axe in a forest of trees.

Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

6 A nd now all its carved work They smash with hatchet and hammers.

И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

7 T hey have burned Your sanctuary to the ground; They have defiled the dwelling place of Your name.

Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти <като го повалиха> на земята.

8 T hey said in their heart, “Let us completely subdue them.” They have burned all the meeting places of God in the land.

Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

9 W e do not see our signs; There is no longer any prophet, Nor is there any among us who knows how long.

Знамения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.

10 H ow long, O God, will the adversary revile, And the enemy spurn Your name forever?

До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

11 W hy do You withdraw Your hand, even Your right hand? From within Your bosom, destroy them!

Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.

12 Y et God is my king from of old, Who works deeds of deliverance in the midst of the earth.

А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

13 Y ou divided the sea by Your strength; You broke the heads of the sea monsters in the waters.

Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

14 Y ou crushed the heads of Leviathan; You gave him as food for the creatures of the wilderness.

Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

15 Y ou broke open springs and torrents; You dried up ever-flowing streams.

Ти си разцепил <канари, за да изтичат> извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.

16 Y ours is the day, Yours also is the night; You have prepared the light and the sun.

Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

17 Y ou have established all the boundaries of the earth; You have made summer and winter.

Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

18 R emember this, O Lord, that the enemy has reviled, And a foolish people has spurned Your name.

Помни това, <че> врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

19 D o not deliver the soul of Your turtledove to the wild beast; Do not forget the life of Your afflicted forever.

Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.

20 C onsider the covenant; For the dark places of the land are full of the habitations of violence.

Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

21 L et not the oppressed return dishonored; Let the afflicted and needy praise Your name.

Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

22 A rise, O God, and plead Your own cause; Remember how the foolish man reproaches You all day long.

Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

23 D o not forget the voice of Your adversaries, The uproar of those who rise against You which ascends continually.

Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.