1 ( Eine Unterweisung Asaphs.) Gott, warum verstößest du uns so gar und bist so grimmig zornig über die Schafe deiner Weide?

(По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

2 G edenke an deine Gemeinde, die du vor alters erworben und dir zum Erbteil erlöst hast, an den Berg Zion, darauf du wohnest.

Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; <Спомни си и> за хълма Сион, в който си обитавал.

3 H ebe deine Schritte zum dem, was so lange wüst liegt. Der Feind hat alles verderbt im Heiligtum.

Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, <Към> всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

4 D eine Widersacher brüllen in deinen Häusern und setzen ihre Götzen darein.

Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

5 M an sieht die Äxte obenher blinken, wie man in einen Wald haut;

Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

6 s ie zerhauen alle seine Tafelwerke mit Beil und Barte.

И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

7 S ie verbrennen dein Heiligtum; sie entweihen und werfen zu Boden die Wohnung deines Namens.

Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти <като го повалиха> на земята.

8 S ie sprechen in ihrem Herzen; "Laßt uns sie plündern!" Sie verbrennen alle Häuser Gottes im Lande.

Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

9 U nsere Zeichen sehen wir nicht, und kein Prophet predigt mehr, und keiner ist bei uns, der weiß, wie lange.

Знамения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.

10 A ch Gott, wie lange soll der Widersacher schmähen und der Feind deinen Namen so gar verlästern?

До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

11 W arum wendest du deine Hand ab? Ziehe von deinem Schoß dein Rechte und mache ein Ende.

Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.

12 G ott ist ja mein König von alters her, der alle Hilfe tut, die auf Erden geschieht.

А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

13 D u zertrennst das Meer durch dein Kraft und zerbrichst die Köpfe der Drachen im Wasser.

Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

14 D u zerschlägst die Köpfe der Walfische und gibst sie zur Speise dem Volk in der Einöde.

Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

15 D u lässest quellen Brunnen und Bäche; du läßt versiegen starke Ströme.

Ти си разцепил <канари, за да изтичат> извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.

16 T ag und Nacht ist dein; du machst, daß Sonne und Gestirn ihren gewissen Lauf haben.

Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

17 D u setzest einem jeglichen Lande seine Grenze; Sommer und Winter machst du.

Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

18 S o gedenke doch des, daß der Feind den HERRN schmäht und ein töricht Volk lästert deinen Namen.

Помни това, <че> врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

19 D u wollest nicht dem Tier geben die Seele deiner Turteltaube, und der Herde deiner Elenden nicht so gar vergessen.

Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.

20 G edenke an den Bund; denn das Land ist allenthalben jämmerlich verheert, und die Häuser sind zerrissen.

Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

21 L aß den Geringen nicht in Schanden davongehen; laß die Armen und Elenden rühmen deinen Namen.

Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

22 M ache dich auf, Gott, und führe aus deine Sache; gedenke an die Schmach, die dir täglich von den Toren widerfährt.

Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

23 V ergiß nicht des Geschreis deiner Feinde; das Toben deiner Widersacher wird je länger, je größer.

Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.