1 O God, why hast thou cast us off for ever? why doth thine anger smoke against the sheep of thy pasture?

(По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

2 R emember thy congregation, which thou hast purchased of old; the rod of thine inheritance, which thou hast redeemed; this mount Zion, wherein thou hast dwelt.

Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; <Спомни си и> за хълма Сион, в който си обитавал.

3 L ift up thy feet unto the perpetual desolations; even all that the enemy hath done wickedly in the sanctuary.

Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, <Към> всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

4 T hine enemies roar in the midst of thy congregations; they set up their ensigns for signs.

Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

5 A man was famous according as he had lifted up axes upon the thick trees.

Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

6 B ut now they break down the carved work thereof at once with axes and hammers.

И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

7 T hey have cast fire into thy sanctuary, they have defiled by casting down the dwelling place of thy name to the ground.

Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти <като го повалиха> на земята.

8 T hey said in their hearts, Let us destroy them together: they have burned up all the synagogues of God in the land.

Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

9 W e see not our signs: there is no more any prophet: neither is there among us any that knoweth how long.

Знамения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.

10 O God, how long shall the adversary reproach? shall the enemy blaspheme thy name for ever?

До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

11 W hy withdrawest thou thy hand, even thy right hand? pluck it out of thy bosom.

Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.

12 F or God is my King of old, working salvation in the midst of the earth.

А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

13 T hou didst divide the sea by thy strength: thou brakest the heads of the dragons in the waters.

Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

14 T hou brakest the heads of leviathan in pieces, and gavest him to be meat to the people inhabiting the wilderness.

Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

15 T hou didst cleave the fountain and the flood: thou driedst up mighty rivers.

Ти си разцепил <канари, за да изтичат> извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.

16 T he day is thine, the night also is thine: thou hast prepared the light and the sun.

Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

17 T hou hast set all the borders of the earth: thou hast made summer and winter.

Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

18 R emember this, that the enemy hath reproached, O Lord, and that the foolish people have blasphemed thy name.

Помни това, <че> врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

19 O deliver not the soul of thy turtledove unto the multitude of the wicked: forget not the congregation of thy poor for ever.

Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.

20 H ave respect unto the covenant: for the dark places of the earth are full of the habitations of cruelty.

Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

21 O let not the oppressed return ashamed: let the poor and needy praise thy name.

Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

22 A rise, O God, plead thine own cause: remember how the foolish man reproacheth thee daily.

Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

23 F orget not the voice of thine enemies: the tumult of those that rise up against thee increaseth continually.

Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.