1 A fter this opened Job his mouth, and cursed his day.

След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

2 A nd Job spake, and said,

Иов, проговаряйки, рече: -

3 L et the day perish wherein I was born, and the night in which it was said, There is a man child conceived.

Да погине денят, в който се родих, И нощта, <в която> се каза, роди се мъжко.

4 L et that day be darkness; let not God regard it from above, neither let the light shine upon it.

Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

5 L et darkness and the shadow of death stain it; let a cloud dwell upon it; let the blackness of the day terrify it.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

6 A s for that night, let darkness seize upon it; let it not be joined unto the days of the year, let it not come into the number of the months.

Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

7 L o, let that night be solitary, let no joyful voice come therein.

Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

8 L et them curse it that curse the day, who are ready to raise up their mourning.

Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

9 L et the stars of the twilight thereof be dark; let it look for light, but have none; neither let it see the dawning of the day:

Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

10 B ecause it shut not up the doors of my mother's womb, nor hid sorrow from mine eyes.

Защото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.

11 W hy died I not from the womb? why did I not give up the ghost when I came out of the belly?

Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

12 W hy did the knees prevent me? or why the breasts that I should suck?

Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

13 F or now should I have lain still and been quiet, I should have slept: then had I been at rest,

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

14 W ith kings and counsellors of the earth, which build desolate places for themselves;

Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

15 O r with princes that had gold, who filled their houses with silver:

Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

16 O r as an hidden untimely birth I had not been; as infants which never saw light.

Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

17 T here the wicked cease from troubling; and there the weary be at rest.

Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

18 T here the prisoners rest together; they hear not the voice of the oppressor.

Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

19 T he small and great are there; and the servant is free from his master.

Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

20 W herefore is light given to him that is in misery, and life unto the bitter in soul;

Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

21 W hich long for death, but it cometh not; and dig for it more than for hid treasures;

Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

22 W hich rejoice exceedingly, and are glad, when they can find the grave?

Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

23 W hy is light given to a man whose way is hid, and whom God hath hedged in?

<Защо се дава видело> на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

24 F or my sighing cometh before I eat, and my roarings are poured out like the waters.

Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

25 F or the thing which I greatly feared is come upon me, and that which I was afraid of is come unto me.

Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

26 I was not in safety, neither had I rest, neither was I quiet; yet trouble came.

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.