1 A nd Jesus entered and passed through Jericho.

След това <Исус> влезе в Ерихон, и минаваше през града.

2 A nd, behold, there was a man named Zacchaeus, which was the chief among the publicans, and he was rich.

И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

3 A nd he sought to see Jesus who he was; and could not for the press, because he was little of stature.

искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

4 A nd he ran before, and climbed up into a sycomore tree to see him: for he was to pass that way.

И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

5 A nd when Jesus came to the place, he looked up, and saw him, and said unto him, Zacchaeus, make haste, and come down; for to day I must abide at thy house.

Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

6 A nd he made haste, and came down, and received him joyfully.

И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

7 A nd when they saw it, they all murmured, saying, That he was gone to be guest with a man that is a sinner.

И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

8 A nd Zacchaeus stood, and said unto the Lord: Behold, Lord, the half of my goods I give to the poor; and if I have taken any thing from any man by false accusation, I restore him fourfold.

А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето <от сега> давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам <му> четверократно.

9 A nd Jesus said unto him, This day is salvation come to this house, forsomuch as he also is a son of Abraham.

И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

10 F or the Son of man is come to seek and to save that which was lost.

Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

11 A nd as they heard these things, he added and spake a parable, because he was nigh to Jerusalem, and because they thought that the kingdom of God should immediately appear.

И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

12 H e said therefore, A certain nobleman went into a far country to receive for himself a kingdom, and to return.

Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

13 A nd he called his ten servants, and delivered them ten pounds, and said unto them, Occupy till I come.

И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с <това> докле дойда.

14 B ut his citizens hated him, and sent a message after him, saying, We will not have this man to reign over us.

Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

15 A nd it came to pass, that when he was returned, having received the kingdom, then he commanded these servants to be called unto him, to whom he had given the money, that he might know how much every man had gained by trading.

А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

16 T hen came the first, saying, Lord, thy pound hath gained ten pounds.

Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

17 A nd he said unto him, Well, thou good servant: because thou hast been faithful in a very little, have thou authority over ten cities.

И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

18 A nd the second came, saying, Lord, thy pound hath gained five pounds.

Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

19 A nd he said likewise to him, Be thou also over five cities.

А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

20 A nd another came, saying, Lord, behold, here is thy pound, which I have kept laid up in a napkin:

Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

21 F or I feared thee, because thou art an austere man: thou takest up that thou layedst not down, and reapest that thou didst not sow.

Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

22 A nd he saith unto him, Out of thine own mouth will I judge thee, thou wicked servant. Thou knewest that I was an austere man, taking up that I laid not down, and reaping that I did not sow:

<Господарят> му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

23 W herefore then gavest not thou my money into the bank, that at my coming I might have required mine own with usury?

тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

24 A nd he said unto them that stood by, Take from him the pound, and give it to him that hath ten pounds.

И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.

25 ( And they said unto him, Lord, he hath ten pounds.)

(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

26 F or I say unto you, That unto every one which hath shall be given; and from him that hath not, even that he hath shall be taken away from him.

Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

27 B ut those mine enemies, which would not that I should reign over them, bring hither, and slay them before me.

А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

28 A nd when he had thus spoken, he went before, ascending up to Jerusalem.

И като изрече това, <Исус> вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

29 A nd it came to pass, when he was come nigh to Bethphage and Bethany, at the mount called the mount of Olives, he sent two of his disciples,

И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече <им:>

30 S aying, Go ye into the village over against you; in the which at your entering ye shall find a colt tied, whereon yet never man sat: loose him, and bring him hither.

Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

31 A nd if any man ask you, Why do ye loose him? thus shall ye say unto him, Because the Lord hath need of him.

И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.

32 A nd they that were sent went their way, and found even as he had said unto them.

И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

33 A nd as they were loosing the colt, the owners thereof said unto them, Why loose ye the colt?

И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

34 A nd they said, The Lord hath need of him.

А те казаха: На Господа трябва.

35 A nd they brought him to Jesus: and they cast their garments upon the colt, and they set Jesus thereon.

И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

36 A nd as he went, they spread their clothes in the way.

И като вървеше Той, <людете> постилаха дрехите си по пътя.

37 A nd when he was come nigh, even now at the descent of the mount of Olives, the whole multitude of the disciples began to rejoice and praise God with a loud voice for all the mighty works that they had seen;

И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

38 S aying, Blessed be the King that cometh in the name of the Lord: peace in heaven, and glory in the highest.

Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

39 A nd some of the Pharisees from among the multitude said unto him, Master, rebuke thy disciples.

А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

40 A nd he answered and said unto them, I tell you that, if these should hold their peace, the stones would immediately cry out.

И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

41 A nd when he was come near, he beheld the city, and wept over it,

И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

42 S aying, If thou hadst known, even thou, at least in this thy day, the things which belong unto thy peace! but now they are hid from thine eyes.

Да беше знаел ти, да! ти, поне в този ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

43 F or the days shall come upon thee, that thine enemies shall cast a trench about thee, and compass thee round, and keep thee in on every side,

Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,

44 A nd shall lay thee even with the ground, and thy children within thee; and they shall not leave in thee one stone upon another; because thou knewest not the time of thy visitation.

и ще те разорят и <ще избият> жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

45 A nd he went into the temple, and began to cast out them that sold therein, and them that bought;

И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

46 S aying unto them, It is written, My house is the house of prayer: but ye have made it a den of thieves.

Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".

47 A nd he taught daily in the temple. But the chief priests and the scribes and the chief of the people sought to destroy him,

И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

48 A nd could not find what they might do: for all the people were very attentive to hear him.

Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.