1 K nowest thou the time when the wild goats of the rock bring forth? or canst thou mark when the hinds do calve?

Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2 C anst thou number the months that they fulfil? or knowest thou the time when they bring forth?

Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

3 T hey bow themselves, they bring forth their young ones, they cast out their sorrows.

<Когато> се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

4 T heir young ones are in good liking, they grow up with corn; they go forth, and return not unto them.

Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат <вече> при тях.

5 W ho hath sent out the wild ass free? or who hath loosed the bands of the wild ass?

Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на <тоя> плах бежанец,

6 W hose house I have made the wilderness, and the barren land his dwellings.

За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

7 H e scorneth the multitude of the city, neither regardeth he the crying of the driver.

Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на <този, който го> кара.

8 T he range of the mountains is his pasture, and he searcheth after every green thing.

Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

9 W ill the unicorn be willing to serve thee, or abide by thy crib?

Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

10 C anst thou bind the unicorn with his band in the furrow? or will he harrow the valleys after thee?

Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11 W ilt thou trust him, because his strength is great? or wilt thou leave thy labour to him?

Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12 W ilt thou believe him, that he will bring home thy seed, and gather it into thy barn?

Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да <го> събере в гумното ти?

13 G avest thou the goodly wings unto the peacocks? or wings and feathers unto the ostrich?

Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

14 W hich leaveth her eggs in the earth, and warmeth them in dust,

Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

15 A nd forgetteth that the foot may crush them, or that the wild beast may break them.

А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

16 S he is hardened against her young ones, as though they were not her's: her labour is in vain without fear;

Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:>

17 B ecause God hath deprived her of wisdom, neither hath he imparted to her understanding.

Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

18 W hat time she lifteth up herself on high, she scorneth the horse and his rider.

Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

19 H ast thou given the horse strength? hast thou clothed his neck with thunder?

Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20 C anst thou make him afraid as a grasshopper? the glory of his nostrils is terrible.

Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21 H e paweth in the valley, and rejoiceth in his strength: he goeth on to meet the armed men.

Копае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

22 H e mocketh at fear, and is not affrighted; neither turneth he back from the sword.

Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

23 T he quiver rattleth against him, the glittering spear and the shield.

Тула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата.

24 H e swalloweth the ground with fierceness and rage: neither believeth he that it is the sound of the trumpet.

С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>.

25 H e saith among the trumpets, Ha, ha; and he smelleth the battle afar off, the thunder of the captains, and the shouting.

Щом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

26 D oth the hawk fly by thy wisdom, and stretch her wings toward the south?

Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг?

27 D oth the eagle mount up at thy command, and make her nest on high?

При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

28 S he dwelleth and abideth on the rock, upon the crag of the rock, and the strong place.

Живее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>.

29 F rom thence she seeketh the prey, and her eyes behold afar off.

От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

30 H er young ones also suck up blood: and where the slain are, there is she.

И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.