1 “ ¿Conoces tú el tiempo en que paren las cabras monteses ? ¿Has observado el parto de las ciervas ?

Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2 ¿ Puedes contar los meses de su gestación, O conoces el tiempo en que han de parir?

Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

3 S e encorvan, paren sus crías, Y se libran de sus dolores de parto.

<Когато> се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

4 S us crías se fortalecen, crecen en campo abierto; Se van y no vuelven a ellas.

Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат <вече> при тях.

5 ¿ Quién dejó en libertad al asno montés ? ¿Y quién soltó las ataduras del asno veloz,

Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на <тоя> плах бежанец,

6 A l cual di por hogar el desierto, Y por morada la tierra salada ?

За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

7 S e burla del tumulto de la ciudad, No escucha los gritos del arriero.

Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на <този, който го> кара.

8 E xplora los montes buscando su pasto, Y anda tras toda hierba verde.

Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

9 ¿ Consentirá en servirte el búfalo, O pasará la noche en tu pesebre?

Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

10 ¿ Puedes atar al búfalo con coyundas para el surco, O rastrillará los valles en pos de ti?

Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11 ¿ Confiarás en él por ser grande su fuerza Y le confiarás tu labor?

Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12 ¿ Tendrás fe en él de que te devolverá tu grano, Y de que lo recogerá de tu era?

Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да <го> събере в гумното ти?

13 B aten alegres las alas del avestruz, ¿Acaso con el ala y plumaje del amor ?

Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

14 P orque abandona sus huevos en la tierra, Y sobre el polvo los calienta;

Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

15 S e olvida de que algún pie los puede aplastar, O una bestia salvaje los puede pisotear.

А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

16 T rata a sus hijos con crueldad, como si no fueran suyos; Aunque su trabajo sea en vano, le es indiferente;

Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:>

17 P orque Dios le ha hecho olvidar la sabiduría, Y no le ha dado su porción de inteligencia.

Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

18 P ero cuando se levanta en alto, Se burla del caballo y de su jinete.

Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

19 ¿ Das tú al caballo su fuerza? ¿Revistes su cuello de crines?

Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20 ¿ Le haces saltar como la langosta? Terrible es su formidable resoplido;

Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21 E scarba en el valle, y se regocija en su fuerza; Sale al encuentro de las armas.

Копае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

22 S e burla del temor y no se acobarda, Ni retrocede ante la espada.

Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

23 R esuena contra él la aljaba, La lanza reluciente y la jabalina.

Тула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата.

24 C on ímpetu y furor corre sobre la tierra; Y no se está quieto al sonido de la trompeta.

С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>.

25 C ada vez que la trompeta suena, como que dice: ‘¡Ea!’ Y desde lejos olfatea la batalla, Las voces atronadoras de los capitanes y el grito de guerra.

Щом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

26 ¿ Acaso por tu sabiduría se eleva el gavilán, Extendiendo sus alas hacia el sur?

Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг?

27 ¿ Acaso a tu mandato se remonta el águila Y hace en las alturas su nido ?

При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

28 E n la peña mora y se aloja, Sobre la cima del despeñadero, lugar inaccesible.

Живее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>.

29 D esde allí acecha la presa; Desde muy lejos sus ojos la divisan.

От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

30 S us polluelos chupan la sangre; Y donde hay muertos, allí está ella.”

И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.