1 P alabras del rey Lemuel, oráculo que le enseñó su madre.

Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

2 ¿ Qué, hijo mío? ¿Y qué, hijo de mis entrañas ? ¿Y qué, hijo de mis votos ?

Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

3 N o des tu vigor a las mujeres, Ni tus caminos a lo que destruye a los reyes.

Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

4 N o es para los reyes, oh Lemuel, No es para los reyes beber vino, Ni para los gobernantes desear bebida fuerte;

Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете <да кажат:> Где е спиртното питие?

5 N o sea que beban y olviden lo que se ha decretado, Y perviertan los derechos de todos los afligidos.

Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.

6 D enle bebida fuerte al que está pereciendo, Y vino a los amargados de alma.

Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

7 Q ue beba y se olvide de su pobreza, Y no recuerde más su aflicción.

За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

8 A bre tu boca por los mudos, Por los derechos de todos los desdichados.

Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

9 A bre tu boca, juzga con justicia, Y defiende los derechos del afligido y del necesitado. Elogio de la Mujer Hacendosa

Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

10 M ujer hacendosa, ¿quién la hallará? Su valor supera en mucho al de las joyas.

Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11 E n ella confía el corazón de su marido, Y no carecerá de ganancias.

Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

12 E lla le trae bien y no mal Todos los días de su vida.

Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

13 B usca lana y lino, Y con agrado trabaja con sus manos.

Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

14 E s como las naves de mercader, Trae su alimento de lejos.

Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

15 T ambién se levanta cuando aún es de noche, Y da alimento a los de su casa Y tarea a sus doncellas.

При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

16 E valúa un campo y lo compra; Con sus ganancias planta una viña.

Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

17 E lla se ciñe de fuerza Y fortalece sus brazos.

Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

18 N ota que su ganancia es buena, No se apaga de noche su lámpara.

Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

19 E xtiende sus manos a la rueca, Y sus manos toman el huso.

Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

20 E xtiende su mano al pobre, Y alarga sus manos al necesitado.

Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

21 N o tiene temor de la nieve por los de su casa, Porque todos los de su casa llevan ropa escarlata.

Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

22 S e hace mantos para sí; Su ropa es de lino fino y de púrpura.

Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

23 S u marido es conocido en las puertas de la ciudad, Cuando se sienta con los ancianos de la tierra.

Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

24 H ace telas de lino y las vende, Y provee cinturones a los mercaderes.

Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};

25 F uerza y dignidad son su vestidura, Y sonríe al futuro.

Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

26 A bre su boca con sabiduría, Y hay enseñanza de bondad en su lengua.

Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

27 E lla vigila la marcha de su casa, Y no come el pan de la ociosidad.

Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

28 S us hijos se levantan y la llaman bienaventurada, También su marido, y la alaba diciendo:

Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, <казвайки>:

29 “ Muchas mujeres han obrado con nobleza, Pero tú las superas a todas.”

Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

30 E ngañosa es la gracia y vana la belleza, Pero la mujer que teme al Señor, ésa será alabada.

Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31 D enle el fruto de sus manos, Y que sus obras la alaben en las puertas de la ciudad.

Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.