1 M ejor es el pobre que anda en su integridad Que el de labios perversos y necio.

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

2 T ampoco es bueno para una persona carecer de conocimiento, Y el que se apresura con los pies peca.

Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>.

3 L a insensatez del hombre pervierte su camino, Y su corazón se irrita contra el Señor.

Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

4 L a riqueza añade muchos amigos, Pero el pobre es separado de su amigo.

Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

5 E l testigo falso no quedará sin castigo, Y el que cuenta mentiras no escapará.

Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

6 M uchos buscan el favor del generoso, Y todo hombre es amigo del que da.

Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

7 T odos los hermanos del pobre lo aborrecen, ¡Cuánto más sus amigos se alejarán de él! Los persigue con palabras, pero ellos se han ido.

Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма.

8 E l que adquiere cordura ama su alma; El que guarda la prudencia hallará el bien.

Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

9 E l testigo falso no quedará sin castigo, Y el que cuenta mentiras perecerá.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

10 A l necio no conviene la vida de lujo; Mucho menos a un siervo gobernar a los príncipes.

Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

11 L a discreción del hombre le hace lento para la ira, Y su gloria es pasar por alto una ofensa.

Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

12 C omo rugido de león es la ira del rey, Y su favor como rocío sobre la hierba.

Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

13 E l hijo necio es ruina de su padre, Y gotera constante las contiendas de una esposa.

Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

14 C asa y riqueza son herencia de los padres, Pero la mujer prudente viene del Señor.

Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

15 L a pereza hace caer en profundo sueño, Y el alma ociosa sufrirá hambre.

Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

16 E l que guarda el mandamiento guarda su alma, Pero el que desprecia sus caminos morirá.

Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

17 E l que se apiada del pobre presta al Señor, Y El lo recompensará por su buena obra.

Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

18 D isciplina a tu hijo mientras hay esperanza, Pero no desee tu alma causarle la muerte.

Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}.

19 E l hombre de gran ira llevará el castigo, Porque si tú lo rescatas, tendrás que hacerlo de nuevo.

Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

20 E scucha el consejo y acepta la corrección, Para que seas sabio el resto de tus días.

Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

21 M uchos son los planes en el corazón del hombre, Mas el consejo del Señor permanecerá.

Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

22 L o que es deseable en un hombre es su bondad, Y es mejor ser pobre que mentiroso.

Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

23 E l temor del Señor conduce a la vida, Para poder dormir satisfecho, sin ser tocado por el mal.

Страхът от Господа спомага към живот; Който <го има> ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

24 E l perezoso mete su mano en el plato, Y ni aun a su boca la llevará.

Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

25 G olpea al insolente y el ingenuo se volverá astuto, Pero reprende al que tiene inteligencia y ganará en conocimiento.

Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 E l que asalta a su padre y echa fuera a su madre Es un hijo que trae vergüenza y desgracia.

Който опропастява баща си <и> пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 C esa, hijo mío, de escuchar la instrucción, Y te desviarás de las palabras de sabiduría.

Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

28 E l testigo perverso se burla de la justicia, Y la boca de los impíos esparce iniquidad.

Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 L os juicios están preparados para los insolentes, Y los azotes para la espalda de los necios.

Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.