1 E ntonces el Señor dijo a Moisés: “Anda, sube de aquí, tú y el pueblo que has sacado de la tierra de Egipto, a la tierra de la cual juré a Abraham, a Isaac y a Jacob, diciendo: ‘A tu descendencia la daré.’

Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам.

2 E nviaré un ángel delante de ti, y echaré fuera a los Cananeos, a los Amorreos, a los Hititas, a los Ferezeos, a los Heveos y a los Jebuseos.

И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

3 S ube a una tierra que mana leche y miel. Pues Yo no subiré en medio de ti, oh Israel, no sea que te destruya en el camino, porque eres un pueblo terco.”

<и той ще ви заведе> в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя.

4 C uando el pueblo oyó esta mala noticia, hicieron duelo, y ninguno de ellos se puso sus joyas.

(И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията.

5 P orque el Señor había dicho a Moisés: “Dile a los Israelitas: ‘Ustedes son un pueblo terco. Si por un momento Yo me presentara en medio de ustedes, los destruiría. Ahora pues, quítense sus joyas, para que Yo sepa qué he de hacer con ustedes.’”

Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас.

6 A partir del Monte Horeb los Israelitas se despojaron de sus joyas.

И тъй израилтяните махнаха украшенията си, <като се отдалечиха> от планината Хорив.

7 M oisés acostumbraba tomar la tienda, y la levantaba fuera del campamento a buena distancia de éste, y la llamó la tienda de reunión. Y sucedía que todo el que buscaba al Señor salía a la tienda de reunión, que estaba fuera del campamento.

Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.

8 C uando Moisés salía a la tienda, todo el pueblo se levantaba y permanecía de pie, cada uno a la entrada de su tienda, y seguía con la vista a Moisés hasta que él entraba en la tienda.

И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра.

9 T ambién cuando Moisés entraba en la tienda, la columna de nube descendía y permanecía a la entrada de la tienda, y el Señor hablaba con Moisés.

И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и <Господ> говореше с Моисея.

10 C uando todo el pueblo veía la columna de nube situada a la entrada de la tienda de reunión todos se levantaban y adoraban, cada cual a la entrada de su tienda.

И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха.

11 Y el Señor acostumbraba hablar con Moisés cara a cara, como habla un hombre con su amigo. Cuando Moisés regresaba al campamento, su joven ayudante Josué, hijo de Nun, no se apartaba de la tienda. Moisés Responde al Señor

И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше <Моисей> в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра).

12 E ntonces Moisés dijo al Señor: “Mira, Tú me dices: ‘Haz subir a este pueblo.’ Pero Tú no me has declarado a quién enviarás conmigo. Además has dicho: ‘Te he conocido por tu nombre, y también has hallado gracia ante Mis ojos.’

Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.

13 A hora pues, si he hallado gracia ante Tus ojos, Te ruego que me hagas conocer Tus caminos para que yo Te conozca y halle gracia ante Tus ojos. Considera también que esta nación es Tu pueblo.”

Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.

14 “ Mi presencia irá contigo, y Yo te daré descanso,” le contestó el Señor.

И <Господ> каза: Самият Аз ще вървя <с тебе>, и Аз ще те успокоя.

15 E ntonces Moisés le dijo: “Si Tu presencia no va con nosotros, no nos hagas salir de aquí.

А< Моисей> му рече: Ако Ти не дойдеш <с мене>, не ни извеждай от тука.

16 ¿ Pues en qué se conocerá que he hallado gracia ante Tus ojos, yo y Tu pueblo? ¿No es acaso en que Tú vayas con nosotros, para que nosotros, yo y Tu pueblo, nos distingamos de todos los demás pueblos que están sobre la superficie de la tierra ?”

Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята.

17 Y el Señor respondió a Moisés: “También haré esto que has hablado, por cuanto has hallado gracia ante Mis ojos y te he conocido por tu nombre.”

И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.

18 E ntonces Moisés dijo: “Te ruego que me muestres Tu gloria.”

Тогава рече <Моисей:> Покажи ми, моля, славата Си.

19 Y el Señor respondió: “Yo haré pasar toda Mi bondad delante de ti, y proclamaré el nombre del Señor delante de ti. Tendré misericordia del que tendré misericordia, y tendré compasión de quien tendré compasión.”

А <Господ му> каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля.

20 Y añadió: “No puedes ver Mi rostro; porque nadie Me puede ver, y vivir.”

Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.

21 E ntonces el Señor dijo: “Hay un lugar junto a Mí, y tú estarás sobre la peña;

Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата;

22 y sucederá que al pasar Mi gloria, te pondré en una hendidura de la peña y te cubriré con Mi mano hasta que Yo haya pasado.

и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина;

23 D espués apartaré Mi mano y verás Mis espaldas; pero Mi rostro no se verá.”

после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.