1 T hen the Lord spoke to Moses, “Depart, go up from here, you and the people whom you have brought up from the land of Egypt, to the land of which I swore to Abraham, Isaac, and Jacob, saying, ‘ To your descendants I will give it.’

Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам.

2 I will send an angel before you and I will drive out the Canaanite, the Amorite, the Hittite, the Perizzite, the Hivite and the Jebusite.

И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

3 G o up to a land flowing with milk and honey; for I will not go up in your midst, because you are an obstinate people, and I might destroy you on the way.”

<и той ще ви заведе> в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя.

4 W hen the people heard this sad word, they went into mourning, and none of them put on his ornaments.

(И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията.

5 F or the Lord had said to Moses, “Say to the sons of Israel, ‘You are an obstinate people; should I go up in your midst for one moment, I would destroy you. Now therefore, put off your ornaments from you, that I may know what I shall do with you.’”

Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас.

6 S o the sons of Israel stripped themselves of their ornaments, from Mount Horeb onward.

И тъй израилтяните махнаха украшенията си, <като се отдалечиха> от планината Хорив.

7 N ow Moses used to take the tent and pitch it outside the camp, a good distance from the camp, and he called it the tent of meeting. And everyone who sought the Lord would go out to the tent of meeting which was outside the camp.

Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.

8 A nd it came about, whenever Moses went out to the tent, that all the people would arise and stand, each at the entrance of his tent, and gaze after Moses until he entered the tent.

И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра.

9 W henever Moses entered the tent, the pillar of cloud would descend and stand at the entrance of the tent; and the Lord would speak with Moses.

И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и <Господ> говореше с Моисея.

10 W hen all the people saw the pillar of cloud standing at the entrance of the tent, all the people would arise and worship, each at the entrance of his tent.

И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха.

11 T hus the Lord used to speak to Moses face to face, just as a man speaks to his friend. When Moses returned to the camp, his servant Joshua, the son of Nun, a young man, would not depart from the tent. Moses Intercedes

И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше <Моисей> в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра).

12 T hen Moses said to the Lord, “See, You say to me, ‘ Bring up this people!’ But You Yourself have not let me know whom You will send with me. Moreover, You have said, ‘I have known you by name, and you have also found favor in My sight.’

Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.

13 N ow therefore, I pray You, if I have found favor in Your sight, let me know Your ways that I may know You, so that I may find favor in Your sight. Consider too, that this nation is Your people.”

Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.

14 A nd He said, “ My presence shall go with you, and I will give you rest.”

И <Господ> каза: Самият Аз ще вървя <с тебе>, и Аз ще те успокоя.

15 T hen he said to Him, “ If Your presence does not go with us, do not lead us up from here.

А< Моисей> му рече: Ако Ти не дойдеш <с мене>, не ни извеждай от тука.

16 F or how then can it be known that I have found favor in Your sight, I and Your people? Is it not by Your going with us, so that we, I and Your people, may be distinguished from all the other people who are upon the face of the earth?”

Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята.

17 T he Lord said to Moses, “I will also do this thing of which you have spoken; for you have found favor in My sight and I have known you by name.”

И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.

18 T hen Moses said, “I pray You, show me Your glory!”

Тогава рече <Моисей:> Покажи ми, моля, славата Си.

19 A nd He said, “ I Myself will make all My goodness pass before you, and will proclaim the name of the Lord before you; and I will be gracious to whom I will be gracious, and will show compassion on whom I will show compassion.”

А <Господ му> каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля.

20 B ut He said, “You cannot see My face, for no man can see Me and live!”

Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.

21 T hen the Lord said, “Behold, there is a place by Me, and you shall stand there on the rock;

Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата;

22 a nd it will come about, while My glory is passing by, that I will put you in the cleft of the rock and cover you with My hand until I have passed by.

и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина;

23 T hen I will take My hand away and you shall see My back, but My face shall not be seen.”

после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.