1 P aul, an apostle of Christ Jesus by the will of God, and Timothy our brother, To the church of God which is at Corinth with all the saints who are throughout Achaia:

Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:

2 G race to you and peace from God our Father and the Lord Jesus Christ.

Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

3 B lessed be the God and Father of our Lord Jesus Christ, the Father of mercies and God of all comfort,

Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

4 w ho comforts us in all our affliction so that we will be able to comfort those who are in any affliction with the comfort with which we ourselves are comforted by God.

Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

5 F or just as the sufferings of Christ are ours in abundance, so also our comfort is abundant through Christ.

Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

6 B ut if we are afflicted, it is for your comfort and salvation; or if we are comforted, it is for your comfort, which is effective in the patient enduring of the same sufferings which we also suffer;

Но, ако ни наскърбяват, <това е> за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, <това е> за вашата утеха, която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

7 a nd our hope for you is firmly grounded, knowing that as you are sharers of our sufferings, so also you are sharers of our comfort.

И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

8 F or we do not want you to be unaware, brethren, of our affliction which came to us in Asia, that we were burdened excessively, beyond our strength, so that we despaired even of life;

Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;

9 i ndeed, we had the sentence of death within ourselves so that we would not trust in ourselves, but in God who raises the dead;

даже ние сами <счетохме, че> бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

10 w ho delivered us from so great a peril of death, and will deliver us, He on whom we have set our hope. And He will yet deliver us,

И Той ни избави от толкоз <близка> смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

11 y ou also joining in helping us through your prayers, so that thanks may be given by many persons on our behalf for the favor bestowed on us through the prayers of many. Paul’s Integrity

като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради <стореното> на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

12 F or our proud confidence is this: the testimony of our conscience, that in holiness and godly sincerity, not in fleshly wisdom but in the grace of God, we have conducted ourselves in the world, and especially toward you.

Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

13 F or we write nothing else to you than what you read and understand, and I hope you will understand until the end;

Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

14 j ust as you also partially did understand us, that we are your reason to be proud as you also are ours, in the day of our Lord Jesus.

(както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

15 I n this confidence I intended at first to come to you, so that you might twice receive a blessing;

С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

16 t hat is, to pass your way into Macedonia, and again from Macedonia to come to you, and by you to be helped on my journey to Judea.

като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и <тогава> вие да ме изпратите за Юдея.

17 T herefore, I was not vacillating when I intended to do this, was I? Or what I purpose, do I purpose according to the flesh, so that with me there will be yes, yes and no, no at the same time ?

Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

18 B ut as God is faithful, our word to you is not yes and no.

Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."}

19 F or the Son of God, Christ Jesus, who was preached among you by us—by me and Silvanus and Timothy—was not yes and no, but is yes in Him.

Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

20 F or as many as are the promises of God, in Him they are yes; therefore also through Him is our Amen to the glory of God through us.

понеже в Него е Да <за всичките> Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

21 N ow He who establishes us with you in Christ and anointed us is God,

А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

22 w ho also sealed us and gave us the Spirit in our hearts as a pledge.

Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

23 B ut I call God as witness to my soul, that to spare you I did not come again to Corinth.

Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

24 N ot that we lord it over your faith, but are workers with you for your joy; for in your faith you are standing firm.

защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите <твърди>.