1 P aul, an apostle of Jesus Christ by the will of God, and Timothy our brother, unto the church of God which is at Corinth, with all the saints which are in all Achaia:

Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:

2 G race be to you and peace from God our Father, and from the Lord Jesus Christ.

Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

3 B lessed be God, even the Father of our Lord Jesus Christ, the Father of mercies, and the God of all comfort;

Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

4 W ho comforteth us in all our tribulation, that we may be able to comfort them which are in any trouble, by the comfort wherewith we ourselves are comforted of God.

Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

5 F or as the sufferings of Christ abound in us, so our consolation also aboundeth by Christ.

Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

6 A nd whether we be afflicted, it is for your consolation and salvation, which is effectual in the enduring of the same sufferings which we also suffer: or whether we be comforted, it is for your consolation and salvation.

Но, ако ни наскърбяват, <това е> за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, <това е> за вашата утеха, която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

7 A nd our hope of you is stedfast, knowing, that as ye are partakers of the sufferings, so shall ye be also of the consolation.

И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

8 F or we would not, brethren, have you ignorant of our trouble which came to us in Asia, that we were pressed out of measure, above strength, insomuch that we despaired even of life:

Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;

9 B ut we had the sentence of death in ourselves, that we should not trust in ourselves, but in God which raiseth the dead:

даже ние сами <счетохме, че> бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

10 W ho delivered us from so great a death, and doth deliver: in whom we trust that he will yet deliver us;

И Той ни избави от толкоз <близка> смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

11 Y e also helping together by prayer for us, that for the gift bestowed upon us by the means of many persons thanks may be given by many on our behalf.

като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради <стореното> на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

12 F or our rejoicing is this, the testimony of our conscience, that in simplicity and godly sincerity, not with fleshly wisdom, but by the grace of God, we have had our conversation in the world, and more abundantly to you-ward.

Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

13 F or we write none other things unto you, that what ye read or acknowledge; and I trust ye shall acknowledge even to the end;

Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

14 A s also ye have acknowledged us in part, that we are your rejoicing, even as ye also are our's in the day of the Lord Jesus.

(както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

15 A nd in this confidence I was minded to come unto you before, that ye might have a second benefit;

С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

16 A nd to pass by you into Macedonia, and to come again out of Macedonia unto you, and of you to be brought on my way toward Judaea.

като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и <тогава> вие да ме изпратите за Юдея.

17 W hen I therefore was thus minded, did I use lightness? or the things that I purpose, do I purpose according to the flesh, that with me there should be yea yea, and nay nay?

Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

18 B ut as God is true, our word toward you was not yea and nay.

Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."}

19 F or the Son of God, Jesus Christ, who was preached among you by us, even by me and Silvanus and Timotheus, was not yea and nay, but in him was yea.

Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

20 F or all the promises of God in him are yea, and in him Amen, unto the glory of God by us.

понеже в Него е Да <за всичките> Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

21 N ow he which stablisheth us with you in Christ, and hath anointed us, is God;

А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

22 W ho hath also sealed us, and given the earnest of the Spirit in our hearts.

Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

23 M oreover I call God for a record upon my soul, that to spare you I came not as yet unto Corinth.

Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

24 N ot for that we have dominion over your faith, but are helpers of your joy: for by faith ye stand.

защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите <твърди>.