1 A nd after five days Ananias the high priest descended with the elders, and with a certain orator named Tertullus, who informed the governor against Paul.

След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор <на име> Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павла.

2 A nd when he was called forth, Tertullus began to accuse him, saying, Seeing that by thee we enjoy great quietness, and that very worthy deeds are done unto this nation by thy providence,

И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие, и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в тоя <наш> народ,

3 W e accept it always, and in all places, most noble Felix, with all thankfulness.

то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.

4 N otwithstanding, that I be not further tedious unto thee, I pray thee that thou wouldest hear us of thy clemency a few words.

Но за да те не отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;

5 F or we have found this man a pestilent fellow, and a mover of sedition among all the Jews throughout the world, and a ringleader of the sect of the Nazarenes:

понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес;

6 W ho also hath gone about to profane the temple: whom we took, and would have judged according to our law.

който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;

7 B ut the chief captain Lysias came upon us, and with great violence took him away out of our hands,

но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе].

8 C ommanding his accusers to come unto thee: by examining of whom thyself mayest take knowledge of all these things, whereof we accuse him.

А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

9 A nd the Jews also assented, saying that these things were so.

И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.

10 T hen Paul, after that the governor had beckoned unto him to speak, answered, Forasmuch as I know that thou hast been of many years a judge unto this nation, I do the more cheerfully answer for myself:

А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

11 B ecause that thou mayest understand, that there are yet but twelve days since I went up to Jerusalem for to worship.

защото можеш да се научиш, че няма, повече от дванадесет дни откак възлязох на поклонение в Ерусалим.

12 A nd they neither found me in the temple disputing with any man, neither raising up the people, neither in the synagogues, nor in the city:

И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.

13 N either can they prove the things whereof they now accuse me.

И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

14 B ut this I confess unto thee, that after the way which they call heresy, so worship I the God of my fathers, believing all things which are written in the law and in the prophets:

Но това ти изповядвам, че, според учението {Гръцки: Пътя.}, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,

15 A nd have hope toward God, which they themselves also allow, that there shall be a resurrection of the dead, both of the just and unjust.

и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

16 A nd herein do I exercise myself, to have always a conscience void to offence toward God, and toward men.

Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.

17 N ow after many years I came to bring alms to my nation, and offerings.

А след <изтичането на> много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.

18 W hereupon certain Jews from Asia found me purified in the temple, neither with multitude, nor with tumult.

А когато ги <принасях>, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

19 W ho ought to have been here before thee, and object, if they had ought against me.

но <имаше> някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да <ме> обвинят, ако имаха нещо против мене.

20 O r else let these same here say, if they have found any evil doing in me, while I stood before the council,

Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили <в мене>, когато застанах пред синедриона,

21 E xcept it be for this one voice, that I cried standing among them, Touching the resurrection of the dead I am called in question by you this day.

освен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: <Поради учението> за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

22 A nd when Felix heard these things, having more perfect knowledge of that way, he deferred them, and said, When Lysias the chief captain shall come down, I will know the uttermost of your matter.

А Феликс, като познаваше доста добре това учение {Гръцки: Пътя.}, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.

23 A nd he commanded a centurion to keep Paul, and to let him have liberty, and that he should forbid none of his acquaintance to minister or come unto him.

И заповяда на стотника да вардят <Павла>, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.

24 A nd after certain days, when Felix came with his wife Drusilla, which was a Jewess, he sent for Paul, and heard him concerning the faith in Christ.

След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и прати да <повикат> Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.

25 A nd as he reasoned of righteousness, temperance, and judgment to come, Felix trembled, and answered, Go thy way for this time; when I have a convenient season, I will call for thee.

И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

26 H e hoped also that money should have been given him of Paul, that he might loose him: wherefore he sent for him the oftener, and communed with him.

Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павла, затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.

27 B ut after two years Porcius Festus came into Felix' room: and Felix, willing to shew the Jews a pleasure, left Paul bound.

Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.