1 N ow these are the judgments which thou shalt set before them.

Ето съдбите, които ще представиш пред тях.

2 I f thou buy an Hebrew servant, six years he shall serve: and in the seventh he shall go out free for nothing.

Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

3 I f he came in by himself, he shall go out by himself: if he were married, then his wife shall go out with him.

Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

4 I f his master have given him a wife, and she have born him sons or daughters; the wife and her children shall be her master's, and he shall go out by himself.

Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам.

5 A nd if the servant shall plainly say, I love my master, my wife, and my children; I will not go out free:

Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,

6 T hen his master shall bring him unto the judges; he shall also bring him to the door, or unto the door post; and his master shall bore his ear through with an aul; and he shall serve him for ever.

тогава господарят му ще го заведе пред съдиите {Или: Божия съд.}, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.

7 A nd if a man sell his daughter to be a maidservant, she shall not go out as the menservants do.

Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.

8 I f she please not her master, who hath betrothed her to himself, then shall he let her be redeemed: to sell her unto a strange nation he shall have no power, seeing he hath dealt deceitfully with her.

Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.

9 A nd if he have betrothed her unto his son, he shall deal with her after the manner of daughters.

Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.

10 I f he take him another wife; her food, her raiment, and her duty of marriage, shall he not diminish.

Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.

11 A nd if he do not these three unto her, then shall she go out free without money.

И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

12 H e that smiteth a man, so that he die, shall be surely put to death.

Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.

13 A nd if a man lie not in wait, but God deliver him into his hand; then I will appoint thee a place whither he shall flee.

Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне.

14 B ut if a man come presumptuously upon his neighbour, to slay him with guile; thou shalt take him from mine altar, that he may die.

Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

15 A nd he that smiteth his father, or his mother, shall be surely put to death.

Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.

16 A nd he that stealeth a man, and selleth him, or if he be found in his hand, he shall surely be put to death.

Който открадне човек и го продаде, или ако <откраднатият> се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

17 A nd he that curseth his father, or his mother, shall surely be put to death.

Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

18 A nd if men strive together, and one smite another with a stone, or with his fist, and he die not, but keepeth his bed:

Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;

19 I f he rise again, and walk abroad upon his staff, then shall he that smote him be quit: only he shall pay for the loss of his time, and shall cause him to be thoroughly healed.

и ако <последният> се привдигне и излиза <макар> с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.

20 A nd if a man smite his servant, or his maid, with a rod, and he die under his hand; he shall be surely punished.

Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.

21 N otwithstanding, if he continue a day or two, he shall not be punished: for he is his money.

Обаче, ако <удареният> поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока {Еврейски: Пари.}.

22 I f men strive, and hurt a woman with child, so that her fruit depart from her, and yet no mischief follow: he shall be surely punished, according as the woman's husband will lay upon him; and he shall pay as the judges determine.

Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, <който я е ударил> непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.

23 A nd if any mischief follow, then thou shalt give life for life,

Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

24 E ye for eye, tooth for tooth, hand for hand, foot for foot,

око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

25 B urning for burning, wound for wound, stripe for stripe.

изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

26 A nd if a man smite the eye of his servant, or the eye of his maid, that it perish; he shall let him go free for his eye's sake.

Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.

27 A nd if he smite out his manservant's tooth, or his maidservant's tooth; he shall let him go free for his tooth's sake.

И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.

28 I f an ox gore a man or a woman, that they die: then the ox shall be surely stoned, and his flesh shall not be eaten; but the owner of the ox shall be quit.

Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

29 B ut if the ox were wont to push with his horn in time past, and it hath been testified to his owner, and he hath not kept him in, but that he hath killed a man or a woman; the ox shall be stoned, and his owner also shall be put to death.

Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.

30 I f there be laid on him a sum of money, then he shall give for the ransom of his life whatsoever is laid upon him.

Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.

31 W hether he have gored a son, or have gored a daughter, according to this judgment shall it be done unto him.

Било че <волът> е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му направят.

32 I f the ox shall push a manservant or a maidservant; he shall give unto their master thirty shekels of silver, and the ox shall be stoned.

Но ако волът убоде роб или робиня, <стопанинът> нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.

33 A nd if a man shall open a pit, or if a man shall dig a pit, and not cover it, and an ox or an ass fall therein;

Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

34 T he owner of the pit shall make it good, and give money unto the owner of them; and the dead beast shall be his.

притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.

35 A nd if one man's ox hurt another's, that he die; then they shall sell the live ox, and divide the money of it; and the dead ox also they shall divide.

Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.

36 O r if it be known that the ox hath used to push in time past, and his owner hath not kept him in; he shall surely pay ox for ox; and the dead shall be his own.

Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.