1 W hy standest thou afar off, O Lord ? why hidest thou thyself in times of trouble?

(21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? <Защо> се криеш във време на неволя?

2 T he wicked in his pride doth persecute the poor: let them be taken in the devices that they have imagined.

(22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които <ония> измислюват.

3 F or the wicked boasteth of his heart's desire, and blesseth the covetous, whom the Lord abhorreth.

(23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, <даже Го> презира.

4 T he wicked, through the pride of his countenance, will not seek after God: God is not in all his thoughts.

(24)Нечестивият, от гордостта на лицето <си казва: Господ> няма да издири; Всичките му помисли <са, че> няма Бог.

5 H is ways are always grievous; thy judgments are far above out of his sight: as for all his enemies, he puffeth at them.

(25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници.

6 H e hath said in his heart, I shall not be moved: for I shall never be in adversity.

(26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма <да изпадна> в злощастие.

7 H is mouth is full of cursing and deceit and fraud: under his tongue is mischief and vanity.

(27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

8 H e sitteth in the lurking places of the villages: in the secret places doth he murder the innocent: his eyes are privily set against the poor.

(28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

9 H e lieth in wait secretly as a lion in his den: he lieth in wait to catch the poor: he doth catch the poor, when he draweth him into his net.

(29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 H e croucheth, and humbleth himself, that the poor may fall by his strong ones.

(30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}.

11 H e hath said in his heart, God hath forgotten: he hideth his face; he will never see it.

(31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 A rise, O Lord; O God, lift up thine hand: forget not the humble.

(32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

13 W herefore doth the wicked contemn God? he hath said in his heart, Thou wilt not require it.

(33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да <Го> издирваш?

14 T hou hast seen it; for thou beholdest mischief and spite, to requite it with thy hand: the poor committeth himself unto thee; thou art the helper of the fatherless.

(34)Ти си <го> видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да <ги> хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

15 B reak thou the arm of the wicked and the evil man: seek out his wickedness till thou find none.

(35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, <докато> не намериш <вече от него>.

16 T he Lord is King for ever and ever: the heathen are perished out of his land.

(36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

17 L ord, thou hast heard the desire of the humble: thou wilt prepare their heart, thou wilt cause thine ear to hear:

(37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

18 T o judge the fatherless and the oppressed, that the man of the earth may no more oppress.

(38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.