1 A nd the Lord spake unto Moses, saying,

Господ говори още на Моисея, казвайки:

2 S peak unto all the congregation of the children of Israel, and say unto them, Ye shall be holy: for I the Lord your God am holy.

Кажи на цялото общество израилтяни, като им речеш: Свети бъдете, защото Аз Господ, вашият Бог, съм свет.

3 Y e shall fear every man his mother, and his father, and keep my sabbaths: I am the Lord your God.

Да се боите всеки от майка си и от баща си; и съботите Ми да пазите. Аз съм Господ вашият Бог.

4 T urn ye not unto idols, nor make to yourselves molten gods: I am the Lord your God.

Да се не обърнете към идолите, нито да си направите излеяни богове. Аз съм Господ вашият Бог.

5 A nd if ye offer a sacrifice of peace offerings unto the Lord, ye shall offer it at your own will.

Когато принесете примирителна жертва Господу, да я принесете така щото да бъдете приети.

6 I t shall be eaten the same day ye offer it, and on the morrow: and if ought remain until the third day, it shall be burnt in the fire.

В същия ден, когато я принесете, или на следния, трябва да се яде; и ако остане нещо до третия ден, да се изгори в огън.

7 A nd if it be eaten at all on the third day, it is abominable; it shall not be accepted.

И ако някой яде от нея на третия ден, тя е гнусна; не ще бъде приета;

8 T herefore every one that eateth it shall bear his iniquity, because he hath profaned the hallowed thing of the Lord: and that soul shall be cut off from among his people.

а всеки, който я яде, ще носи беззаконието си, защото е осквернил Господната светиня. Тоя човек ще се изтреби изсред людете си.

9 A nd when ye reap the harvest of your land, thou shalt not wholly reap the corners of thy field, neither shalt thou gather the gleanings of thy harvest.

Когато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си и да не събереш падналите в жетвата си класове.

10 A nd thou shalt not glean thy vineyard, neither shalt thou gather every grape of thy vineyard; thou shalt leave them for the poor and stranger: I am the Lord your God.

Да не обираш повторно лозето си, нито да събираш пабирък от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ вашият Бог.

11 Y e shall not steal, neither deal falsely, neither lie one to another.

Да не крадете нито да мамите и никой да не лъже ближния си.

12 A nd ye shall not swear by my name falsely, neither shalt thou profane the name of thy God: I am the Lord.

И да се не кълнете на лъжа в Моето Име, нито да оскверняваш Името на Бога си. Аз съм Господ.

13 T hou shalt not defraud thy neighbour, neither rob him: the wages of him that is hired shall not abide with thee all night until the morning.

Да не притесняваш ближния си, нито да го ограбиш; да не престои у тебе заплатата на надничаря <ти> през нощта до сутринта.

14 T hou shalt not curse the deaf, nor put a stumblingblock before the blind, but shalt fear thy God: I am the Lord.

Да не хулиш глухия, нито да туриш препънка пред слепия, но да се боиш от Бога си. Аз съм Господ.

15 Y e shall do no unrighteousness in judgment: thou shalt not respect the person of the poor, nor honor the person of the mighty: but in righteousness shalt thou judge thy neighbour.

Да не извършиш неправда в съд; да не покажеш лицеприятие към сиромаха, нито да се стесниш от личността на големеца; но по правда да съдиш ближния си.

16 T hou shalt not go up and down as a talebearer among thy people: neither shalt thou stand against the blood of thy neighbour; I am the Lord.

Да не обикаляш между людете си като одумник, нито да се подигнеш <в покушение> против кръвта на ближния си. Аз съм Господ.

17 T hou shalt not hate thy brother in thine heart: thou shalt in any wise rebuke thy neighbour, and not suffer sin upon him.

Да не мразиш брата си в сърцето си; да изобличиш смело ближния си, та да се не натовариш с грях поради него.

18 T hou shalt not avenge, nor bear any grudge against the children of thy people, but thou shalt love thy neighbour as thyself: I am the Lord.

Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ.

19 Y e shall keep my statutes. Thou shalt not let thy cattle gender with a diverse kind: thou shalt not sow thy field with mingled seed: neither shall a garment mingled of linen and woollen come upon thee.

Да пазите повеленията Ми. Да не пущаш добитъка си с добитък от друга порода; да не сееш разнородни семена в нивата си; нито да обличаш дреха тъкана от разновидна прежда.

20 A nd whosoever lieth carnally with a woman, that is a bondmaid, betrothed to an husband, and not at all redeemed, nor freedom given her; she shall be scourged; they shall not be put to death, because she was not free.

Ако някой се съвъкупи с жена, която е робиня, годена за мъж, а не откупена нито освободена, те да се накажат, но не със смърт, защото тя не е била свободна.

21 A nd he shall bring his trespass offering unto the Lord, unto the door of the tabernacle of the congregation, even a ram for a trespass offering.

Той да приведе Господу приноса си за престъпление, при входа на шатъра за срещане, - овен в принос за престъпление.

22 A nd the priest shall make an atonement for him with the ram of the trespass offering before the Lord for his sin which he hath done: and the sin which he hath done shall be forgiven him.

И за греха му, що е сторил, свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа с принесения за престъплението овен; и ще му се прости греха, що е сторил.

23 A nd when ye shall come into the land, and shall have planted all manner of trees for food, then ye shall count the fruit thereof as uncircumcised: three years shall it be as uncircumcised unto you: it shall not be eaten of.

Когато влезете в земята и посадите от всякакъв вид плодно дърво, то да имате плода му като необрязан; три години да ви бъде като необрязан; да се не яде.

24 B ut in the fourth year all the fruit thereof shall be holy to praise the Lord withal.

А в четвъртата година всичкият му плод да бъде свет, за да хвалите с него Господа.

25 A nd in the fifth year shall ye eat of the fruit thereof, that it may yield unto you the increase thereof: I am the Lord your God.

И в петата година яжте плода му, за да ви се умножава раждането му. Аз съм Господ вашият Бог.

26 Y e shall not eat any thing with the blood: neither shall ye use enchantment, nor observe times.

Да не ядете <месо> с кръвта <му>, нито да си служите с гадания или с предвещания.

27 Y e shall not round the corners of your heads, neither shalt thou mar the corners of thy beard.

Да не стрижете косата на главата си кръгло; и никой да не разваля краищата на брадата си.

28 Y e shall not make any cuttings in your flesh for the dead, nor print any marks upon you: I am the Lord.

Заради мъртвец да не правите порязвания по месата си, нито да начертавате белези по себе си. Аз съм Господ.

29 D o not prostitute thy daughter, to cause her to be a whore; lest the land fall to whoredom, and the land become full of wickedness.

Да не оскверниш дъщеря си, като й допуснеш да стане блудница, да не би земята да изпадне в блудодеяние, и земята да се напълни с беззаконие.

30 Y e shall keep my sabbaths, and reverence my sanctuary: I am the Lord.

Съботите Ми да пазите, и светилището Ми да почитате. Аз съм Господ.

31 R egard not them that have familiar spirits, neither seek after wizards, to be defiled by them: I am the Lord your God.

Да се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издиряйте та да се осквернявате чрез тях. Аз съм, Господ вашият Бог.

32 T hou shalt rise up before the hoary head, and honour the face of the old man, and fear thy God: I am the Lord.

Пред белокосия да ставаш, и старческото лице да почиташ, и от Бога си да се боиш. Аз съм Господ.

33 A nd if a stranger sojourn with thee in your land, ye shall not vex him.

Когато някой чужденец се засели при тебе в земята ви, да му не правите зло;

34 B ut the stranger that dwelleth with you shall be unto you as one born among you, and thou shalt love him as thyself; for ye were strangers in the land of Egypt: I am the Lord your God.

чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.

35 Y e shall do no unrighteousness in judgment, in meteyard, in weight, or in measure.

Да не извършите неправда в съд, в мярка, във везни, или в мерило.

36 J ust balances, just weights, a just ephah, and a just hin, shall ye have: I am the Lord your God, which brought you out of the land of Egypt.

Верни везни, верни теглилки, вярна ефа и верен ин да имате. Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя.

37 T herefore shall ye observe all my statutes, and all my judgments, and do them: I am the Lord.

Да пазите всичките Ми повеления и всичките Ми съдби, и да ги извършвате. Аз съм Господ.