1 T he word of the Lord that came to Jeremiah concerning the dearth.

Господното слово, което дойде към Еремия за бездъждието:

2 J udah mourneth, and the gates thereof languish; they are black unto the ground; and the cry of Jerusalem is gone up.

Юда ридае, и <людете в> портите му са изнемощели; Седят на земя чернооблечени; И викът на Ерусалим се издигна,

3 A nd their nobles have sent their little ones to the waters: they came to the pits, and found no water; they returned with their vessels empty; they were ashamed and confounded, and covered their heads.

Големците му пращат подчинените си за вода; Те отиват при кладенците, но не намират вода; Връщат се с празните си съдове; Посрамват се и се смущават и покриват главите си.

4 B ecause the ground is chapt, for there was no rain in the earth, the plowmen were ashamed, they covered their heads.

Понеже земята се пукна, Защото няма дъжд на земята, Затова орачите се посрамват, Покриват главите си.

5 Y ea, the hind also calved in the field, and forsook it, because there was no grass.

Още и кошутата ражда на полето И оставя <рожбата си> понеже няма трева.

6 A nd the wild asses did stand in the high places, they snuffed up the wind like dragons; their eyes did fail, because there was no grass.

И дивите осли като застават по голите височини, Задушават се за въздух като чакали; Очите им чезнат понеже няма трева.

7 O Lord, though our iniquities testify against us, do thou it for thy name's sake: for our backslidings are many; we have sinned against thee.

Господи, при все че беззаконията ни свидетелствуват против нас, Ти действувай заради името Си; Защото отстъпничествата ни са много; На Тебе съгрешихме.

8 O the hope of Israel, the saviour thereof in time of trouble, why shouldest thou be as a stranger in the land, and as a wayfaring man that turneth aside to tarry for a night?

Надеждо на Израиля, Спасителю негов в скръбно време, Защо да си като пришелец в <тая> страна, И като пътник отбил се да пренощува?

9 W hy shouldest thou be as a man astonied, as a mighty man that cannot save? yet thou, O Lord, art in the midst of us, and we are called by thy name; leave us not.

Защо да си като човек смаян, Като силен мъж, който не може да избави? Обаче Ти, Господи, си всред нас; Ние се наричаме с Твоето име; недей ни оставя.

10 T hus saith the Lord unto this people, Thus have they loved to wander, they have not refrained their feet, therefore the Lord doth not accept them; he will now remember their iniquity, and visit their sins.

Така казва Господ на тоя народ; Както обикнаха да се скитат, И не въздържаха нозете си, Така Господ не благоволи в тях; Сега ще си спомни беззаконието им, И ще накаже греховете им.

11 T hen said the Lord unto me, Pray not for this people for their good.

И рече ми Господ: Недей се моли за доброто на тия люде.

12 W hen they fast, I will not hear their cry; and when they offer burnt offering and an oblation, I will not accept them: but I will consume them by the sword, and by the famine, and by the pestilence.

<Даже> ако постят, не ще послушам вика им, И ако принесат всеизгаряния и приноси, Не ще благоволя в тях; Но ще ги довърша с нож, с глад и мор.

13 T hen said I, Ah, Lord God! behold, the prophets say unto them, Ye shall not see the sword, neither shall ye have famine; but I will give you assured peace in this place.

Тогава рекох: Уви, Господи Иеова! Ето, пророците казват на тях: Няма да видите нож, нито ще има глад у вас, Но ще ви дам сигурен мир на това място.

14 T hen the Lord said unto me, The prophets prophesy lies in my name: I sent them not, neither have I commanded them, neither spake unto them: they prophesy unto you a false vision and divination, and a thing of nought, and the deceit of their heart.

Тогава ми рече Господ: Лъжливо пророкуват пророците в името Ми; Аз не съм ги пратил, нито съм им заповядал, Нито съм им говорил; Те ви пророкуват лъжливо видение, гадание, Суетата и измамата на своето сърце.

15 T herefore thus saith the Lord concerning the prophets that prophesy in my name, and I sent them not, yet they say, Sword and famine shall not be in this land; By sword and famine shall those prophets be consumed.

Затова, така казва Господ За пророците, които пророкуват в Моето име Без да съм ги изпратил, Но които казват: Нож и глад не ще има в тая страна, - С нож и с глад ще бъдат изтребени тия пророци.

16 A nd the people to whom they prophesy shall be cast out in the streets of Jerusalem because of the famine and the sword; and they shall have none to bury them, them, their wives, nor their sons, nor their daughters: for I will pour their wickedness upon them.

А людете, на които те пророкуват, Ще бъдат изхвърлени по ерусалимските улици, <Загинали> от глад и от нож; И не ще има кой да ги заравя, Тях и жените им, синовете им и дъщерите им; Защото ще излея върху тях собственото им зло.

17 T herefore thou shalt say this word unto them; Let mine eyes run down with tears night and day, and let them not cease: for the virgin daughter of my people is broken with a great breach, with a very grievous blow.

И ще им кажеш това слово: Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем Без да престанат; Защото девицата, дъщерята на людете ми, Е поразена с голямо поразяване, с много люта рана.

18 I f I go forth into the field, then behold the slain with the sword! and if I enter into the city, then behold them that are sick with famine! yea, both the prophet and the priest go about into a land that they know not.

Ако изляза на полето, Ето убитите с нож! И ако вляза в града, Ето изнемощелите от глад Дори пророкът и свещеникът Обходиха земята, но не знаят <какво да се направи>.

19 H ast thou utterly rejected Judah? hath thy soul lothed Zion? why hast thou smitten us, and there is no healing for us? we looked for peace, and there is no good; and for the time of healing, and behold trouble!

Отхвърлил ли си съвсем Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил, та няма изцеление за нас? Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, И време за изцеление, но, ето, смущение!

20 W e acknowledge, O Lord, our wickedness, and the iniquity of our fathers: for we have sinned against thee.

Признаваме, Господи, нечестието си, И беззаконието на бащите си, Защото сме Ти съгрешили.

21 D o not abhor us, for thy name's sake, do not disgrace the throne of thy glory: remember, break not thy covenant with us.

Заради името Си недей се погнусява <от нас>, Не опозорявай славния Си престол; Спомни си, не нарушавай завета Си с нас.

22 A re there any among the vanities of the Gentiles that can cause rain? or can the heavens give showers? art not thou he, O Lord our God? therefore we will wait upon thee: for thou hast made all these things.

Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд? Или небето <от себе си> ли дава дъждове? Не си ли Ти, <Който даваш>, Господи Боже наш? Затова Тебе чакаме, Защото Ти си сторил всичко това.