1 T hat which came as the word of the Lord to Jeremiah in regard to the drought:

Господното слово, което дойде към Еремия за бездъждието:

2 “ Judah mourns And her gates languish; They sit on the ground in mourning, And the cry of Jerusalem has ascended.

Юда ридае, и <людете в> портите му са изнемощели; Седят на земя чернооблечени; И викът на Ерусалим се издигна,

3 “ Their nobles have sent their servants for water; They have come to the cisterns and found no water. They have returned with their vessels empty; They have been put to shame and humiliated, And they cover their heads.

Големците му пращат подчинените си за вода; Те отиват при кладенците, но не намират вода; Връщат се с празните си съдове; Посрамват се и се смущават и покриват главите си.

4 “ Because the ground is cracked, For there has been no rain on the land; The farmers have been put to shame, They have covered their heads.

Понеже земята се пукна, Защото няма дъжд на земята, Затова орачите се посрамват, Покриват главите си.

5 “ For even the doe in the field has given birth only to abandon her young, Because there is no grass.

Още и кошутата ражда на полето И оставя <рожбата си> понеже няма трева.

6 “ The wild donkeys stand on the bare heights; They pant for air like jackals, Their eyes fail For there is no vegetation.

И дивите осли като застават по голите височини, Задушават се за въздух като чакали; Очите им чезнат понеже няма трева.

7 “ Although our iniquities testify against us, O Lord, act for Your name’s sake! Truly our apostasies have been many, We have sinned against You.

Господи, при все че беззаконията ни свидетелствуват против нас, Ти действувай заради името Си; Защото отстъпничествата ни са много; На Тебе съгрешихме.

8 “ O Hope of Israel, Its Savior in time of distress, Why are You like a stranger in the land Or like a traveler who has pitched his tent for the night?

Надеждо на Израиля, Спасителю негов в скръбно време, Защо да си като пришелец в <тая> страна, И като пътник отбил се да пренощува?

9 “ Why are You like a man dismayed, Like a mighty man who cannot save? Yet You are in our midst, O Lord, And we are called by Your name; Do not forsake us!”

Защо да си като човек смаян, Като силен мъж, който не може да избави? Обаче Ти, Господи, си всред нас; Ние се наричаме с Твоето име; недей ни оставя.

10 T hus says the Lord to this people, “Even so they have loved to wander; they have not kept their feet in check. Therefore the Lord does not accept them; now He will remember their iniquity and call their sins to account.”

Така казва Господ на тоя народ; Както обикнаха да се скитат, И не въздържаха нозете си, Така Господ не благоволи в тях; Сега ще си спомни беззаконието им, И ще накаже греховете им.

11 S o the Lord said to me, “ Do not pray for the welfare of this people.

И рече ми Господ: Недей се моли за доброто на тия люде.

12 W hen they fast, I am not going to listen to their cry; and when they offer burnt offering and grain offering, I am not going to accept them. Rather I am going to make an end of them by the sword, famine and pestilence.” False Prophets

<Даже> ако постят, не ще послушам вика им, И ако принесат всеизгаряния и приноси, Не ще благоволя в тях; Но ще ги довърша с нож, с глад и мор.

13 B ut, “Ah, Lord God!” I said, “Look, the prophets are telling them, ‘You will not see the sword nor will you have famine, but I will give you lasting peace in this place.’”

Тогава рекох: Уви, Господи Иеова! Ето, пророците казват на тях: Няма да видите нож, нито ще има глад у вас, Но ще ви дам сигурен мир на това място.

14 T hen the Lord said to me, “The prophets are prophesying falsehood in My name. I have neither sent them nor commanded them nor spoken to them; they are prophesying to you a false vision, divination, futility and the deception of their own minds.

Тогава ми рече Господ: Лъжливо пророкуват пророците в името Ми; Аз не съм ги пратил, нито съм им заповядал, Нито съм им говорил; Те ви пророкуват лъжливо видение, гадание, Суетата и измамата на своето сърце.

15 T herefore thus says the Lord concerning the prophets who are prophesying in My name, although it was not I who sent them—yet they keep saying, ‘There will be no sword or famine in this land’— by sword and famine those prophets shall meet their end!

Затова, така казва Господ За пророците, които пророкуват в Моето име Без да съм ги изпратил, Но които казват: Нож и глад не ще има в тая страна, - С нож и с глад ще бъдат изтребени тия пророци.

16 T he people also to whom they are prophesying will be thrown out into the streets of Jerusalem because of the famine and the sword; and there will be no one to bury them— neither them, nor their wives, nor their sons, nor their daughters—for I will pour out their own wickedness on them.

А людете, на които те пророкуват, Ще бъдат изхвърлени по ерусалимските улици, <Загинали> от глад и от нож; И не ще има кой да ги заравя, Тях и жените им, синовете им и дъщерите им; Защото ще излея върху тях собственото им зло.

17 “ You will say this word to them, ‘ Let my eyes flow down with tears night and day, And let them not cease; For the virgin daughter of my people has been crushed with a mighty blow, With a sorely infected wound.

И ще им кажеш това слово: Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем Без да престанат; Защото девицата, дъщерята на людете ми, Е поразена с голямо поразяване, с много люта рана.

18 ‘ If I go out to the country, Behold, those slain with the sword! Or if I enter the city, Behold, diseases of famine! For both prophet and priest Have gone roving about in the land that they do not know.’”

Ако изляза на полето, Ето убитите с нож! И ако вляза в града, Ето изнемощелите от глад Дори пророкът и свещеникът Обходиха земята, но не знаят <какво да се направи>.

19 H ave You completely rejected Judah? Or have You loathed Zion? Why have You stricken us so that we are beyond healing? We waited for peace, but nothing good came; And for a time of healing, but behold, terror!

Отхвърлил ли си съвсем Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил, та няма изцеление за нас? Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, И време за изцеление, но, ето, смущение!

20 W e know our wickedness, O Lord, The iniquity of our fathers, for we have sinned against You.

Признаваме, Господи, нечестието си, И беззаконието на бащите си, Защото сме Ти съгрешили.

21 D o not despise us, for Your own name’s sake; Do not disgrace the throne of Your glory; Remember and do not annul Your covenant with us.

Заради името Си недей се погнусява <от нас>, Не опозорявай славния Си престол; Спомни си, не нарушавай завета Си с нас.

22 A re there any among the idols of the nations who give rain? Or can the heavens grant showers? Is it not You, O Lord our God? Therefore we hope in You, For You are the one who has done all these things.

Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд? Или небето <от себе си> ли дава дъждове? Не си ли Ти, <Който даваш>, Господи Боже наш? Затова Тебе чакаме, Защото Ти си сторил всичко това.