1 T hese are the words which Moses spoke to all Israel across the Jordan in the wilderness, in the Arabah opposite Suph, between Paran and Tophel and Laban and Hazeroth and Dizahab.

Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък {На изток от.} Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

2 I t is eleven days’ journey from Horeb by the way of Mount Seir to Kadesh-barnea.

(Има единадесет дена <разстояние> от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).

3 I n the fortieth year, on the first day of the eleventh month, Moses spoke to the children of Israel, according to all that the Lord had commanded him to give to them,

В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,

4 a fter he had defeated Sihon the king of the Amorites, who lived in Heshbon, and Og the king of Bashan, who lived in Ashtaroth and Edrei.

след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

5 A cross the Jordan in the land of Moab, Moses undertook to expound this law, saying,

Оттатък {На изток от.} Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:

6 “ The Lord our God spoke to us at Horeb, saying, ‘You have stayed long enough at this mountain.

Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.

7 T urn and set your journey, and go to the hill country of the Amorites, and to all their neighbors in the Arabah, in the hill country and in the lowland and in the Negev and by the seacoast, the land of the Canaanites, and Lebanon, as far as the great river, the river Euphrates.

Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни <места> в полето, в поляната в долините, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.

8 S ee, I have placed the land before you; go in and possess the land which the Lord swore to give to your fathers, to Abraham, to Isaac, and to Jacob, to them and their descendants after them.’

Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.

9 “ I spoke to you at that time, saying, ‘ I am not able to bear the burden of you alone.

В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.

10 T he Lord your God has multiplied you, and behold, you are this day like the stars of heaven in number.

Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.

11 M ay the Lord, the God of your fathers, increase you a thousand-fold more than you are and bless you, just as He has promised you!

(Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляда пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)

12 H ow can I alone bear the load and burden of you and your strife?

Как ще мога аз сам да нося тая тегота - вас, и товара от вас и вашите препирни?

13 C hoose wise and discerning and experienced men from your tribes, and I will appoint them as your heads.’

Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

14 Y ou answered me and said, ‘The thing which you have said to do is good.’

И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добро е да го направим.

15 S o I took the heads of your tribes, wise and experienced men, and appointed them heads over you, leaders of thousands and of hundreds, of fifties and of tens, and officers for your tribes.

Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

16 “ Then I charged your judges at that time, saying, ‘Hear the cases between your fellow countrymen, and judge righteously between a man and his fellow countryman, or the alien who is with him.

И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.

17 Y ou shall not show partiality in judgment; you shall hear the small and the great alike. You shall not fear man, for the judgment is God’s. The case that is too hard for you, you shall bring to me, and I will hear it.’

В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.

18 I commanded you at that time all the things that you should do.

И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.

19 “ Then we set out from Horeb, and went through all that great and terrible wilderness which you saw on the way to the hill country of the Amorites, just as the Lord our God had commanded us; and we came to Kadesh-barnea.

Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

20 I said to you, ‘You have come to the hill country of the Amorites which the Lord our God is about to give us.

И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ нашият Бог.

21 S ee, the Lord your God has placed the land before you; go up, take possession, as the Lord, the God of your fathers, has spoken to you. Do not fear or be dismayed.’

Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

22 “ Then all of you approached me and said, ‘Let us send men before us, that they may search out the land for us, and bring back to us word of the way by which we should go up and the cities which we shall enter.’

Тогава вие всички дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.

23 T he thing pleased me and I took twelve of your men, one man for each tribe.

Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

24 T hey turned and went up into the hill country, and came to the valley of Eshcol and spied it out.

И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.

25 T hen they took some of the fruit of the land in their hands and brought it down to us; and they brought us back a report and said, ‘It is a good land which the Lord our God is about to give us.’

И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.

26 “ Yet you were not willing to go up, but rebelled against the command of the Lord your God;

Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.

27 a nd you grumbled in your tents and said, ‘Because the Lord hates us, He has brought us out of the land of Egypt to deliver us into the hand of the Amorites to destroy us.

Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

28 W here can we go up? Our brethren have made our hearts melt, saying, “The people are bigger and taller than we; the cities are large and fortified to heaven. And besides, we saw the sons of the Anakim there.”’

Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.

29 T hen I said to you, ‘Do not be shocked, nor fear them.

Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.

30 T he Lord your God who goes before you will Himself fight on your behalf, just as He did for you in Egypt before your eyes,

Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет

31 a nd in the wilderness where you saw how the Lord your God carried you, just as a man carries his son, in all the way which you have walked until you came to this place.’

и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.

32 B ut for all this, you did not trust the Lord your God,

А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.

33 w ho goes before you on your way, to seek out a place for you to encamp, in fire by night and cloud by day, to show you the way in which you should go.

Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставяте стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

34 “ Then the Lord heard the sound of your words, and He was angry and took an oath, saying,

А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:

35 ‘ Not one of these men, this evil generation, shall see the good land which I swore to give your fathers,

Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

36 e xcept Caleb the son of Jephunneh; he shall see it, and to him and to his sons I will give the land on which he has set foot, because he has followed the Lord fully.’

освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

37 T he Lord was angry with me also on your account, saying, ‘ Not even you shall enter there.

Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;

38 J oshua the son of Nun, who stands before you, he shall enter there; encourage him, for he will cause Israel to inherit it.

Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде <земята> за наследство на Израиля.

39 M oreover, your little ones who you said would become a prey, and your sons, who this day have no knowledge of good or evil, shall enter there, and I will give it to them and they shall possess it.

При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават <още> добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам <земята> и те ще я владеят.

40 B ut as for you, turn around and set out for the wilderness by the way to the Red Sea.’

Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.

41 “ Then you said to me, ‘We have sinned against the Lord; we will indeed go up and fight, just as the Lord our God commanded us.’ And every man of you girded on his weapons of war, and regarded it as easy to go up into the hill country.

Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.

42 A nd the Lord said to me, ‘Say to them, “Do not go up nor fight, for I am not among you; otherwise you will be defeated before your enemies.”’

А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.

43 S o I spoke to you, but you would not listen. Instead you rebelled against the command of the Lord, and acted presumptuously and went up into the hill country.

Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.

44 T he Amorites who lived in that hill country came out against you and chased you as bees do, and crushed you from Seir to Hormah.

Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,

45 T hen you returned and wept before the Lord; but the Lord did not listen to your voice nor give ear to you.

И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.

46 S o you remained in Kadesh many days, the days that you spent there.

Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте <там>.