1 N ow it came about in those days, when there was no king in Israel, that there was a certain Levite staying in the remote part of the hill country of Ephraim, who took a concubine for himself from Bethlehem in Judah.

В ония дни, когато нямаше цар в Израиля, имаше един левитин, който живееше на отвъдната страна на Ефремовата хълмиста земя, и който си беше взел наложница от Витлеем Юдов.

2 B ut his concubine played the harlot against him, and she went away from him to her father’s house in Bethlehem in Judah, and was there for a period of four months.

Но наложницата му блудствува против него, и отиде си от него в бащината си къща във Витлеем Юдов, гдето остана около четири месеца.

3 T hen her husband arose and went after her to speak tenderly to her in order to bring her back, taking with him his servant and a pair of donkeys. So she brought him into her father’s house, and when the girl’s father saw him, he was glad to meet him.

И мъжът й стана, та отиде подир нея, за да й говори любезно и да я върне, <като водеше> със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато го видя бащата на младата, посрещна го с радост.

4 H is father-in-law, the girl’s father, detained him; and he remained with him three days. So they ate and drank and lodged there.

И тъст му, бащата на младата, го задържа, та преседя с него три дена; и ядоха и пиеха и пренощуваха там.

5 N ow on the fourth day they got up early in the morning, and he prepared to go; and the girl’s father said to his son-in-law, “ Sustain yourself with a piece of bread, and afterward you may go.”

На четвъртия ден, като станаха рано, той се дигна да си иде; но бащата на младата рече на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидеш.

6 S o both of them sat down and ate and drank together; and the girl’s father said to the man, “Please be willing to spend the night, and let your heart be merry.”

И така, седнаха та ядоха и пиха двамата заедно; после бащата на младата рече на мъжа: Склони, моля, да пренощуваш, и нека се развесели сърцето ти.

7 T hen the man arose to go, but his father-in-law urged him so that he spent the night there again.

Обаче, човекът се дигна да си иде; но понеже тъст му настояваше пред него, той пак пренощува там.

8 O n the fifth day he arose to go early in the morning, and the girl’s father said, “Please sustain yourself, and wait until afternoon”; so both of them ate.

А на петия ден стана рано да си иде; но бащата на младата рече: Подкрепи, моля, сърцето си. И останаха догдето превали денят, като ядоха двамата.

9 W hen the man arose to go along with his concubine and servant, his father-in-law, the girl’s father, said to him, “Behold now, the day has drawn to a close; please spend the night. Lo, the day is coming to an end; spend the night here that your heart may be merry. Then tomorrow you may arise early for your journey so that you may go home.”

Сетне, когато човекът стана да си отиде - той и наложницата му и слугата му, рече тъст му, бащата на младата: Ето, сега денят преваля към вечер; пренощувайте, моля. Ето, денят е на свършване; пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си.

10 B ut the man was not willing to spend the night, so he arose and departed and came to a place opposite Jebus (that is, Jerusalem). And there were with him a pair of saddled donkeys; his concubine also was with him.

Но човекът не склони да пренощува, а като стана, тръгна и дойде срещу Евус (който е Ерусалим), като <водеше> със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.

11 W hen they were near Jebus, the day was almost gone; and the servant said to his master, “Please come, and let us turn aside into this city of the Jebusites and spend the night in it.”

Когато се приближиха до Евус, денят беше много преминал; и слугата рече на господаря си: Дойди, моля, нека се отбием в тоя град на евусите, за да пренощуваме в него.

12 H owever, his master said to him, “We will not turn aside into the city of foreigners who are not of the sons of Israel; but we will go on as far as Gibeah.”

Но господарят му рече: Няма да се отбием в град на чужденци, гдето не се намират от израилтяните, но ще заминем за Гавая.

13 H e said to his servant, “Come and let us approach one of these places; and we will spend the night in Gibeah or Ramah.”

Рече още на слугата си: Дойди, нека се приближим до едно от тия места, и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.

14 S o they passed along and went their way, and the sun set on them near Gibeah which belongs to Benjamin.

И тъй, те заминаха та вървяха; а зайде им слънцето близо при Гавая, която принадлежи на Вениамина.

15 T hey turned aside there in order to enter and lodge in Gibeah. When they entered, they sat down in the open square of the city, for no one took them into his house to spend the night.

И там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая; и когато влезе, седна край градската улица, защото никой не ги прибираше в къщата си, за да пренощуват.

16 T hen behold, an old man was coming out of the field from his work at evening. Now the man was from the hill country of Ephraim, and he was staying in Gibeah, but the men of the place were Benjamites.

И, ето, един старец идеше вечерта от работата си на полето; и тоя човек беше от хълмистата земя на Ефрема и пришелствуваше в Гавая, а местните човеци бяха вениаминци.

17 A nd he lifted up his eyes and saw the traveler in the open square of the city; and the old man said, “Where are you going, and where do you come from?”

И като подигна очи и видя пътника на градската улица, старецът <му> каза: Къде отиваш? и от где идеш?

18 H e said to him, “We are passing from Bethlehem in Judah to the remote part of the hill country of Ephraim, for I am from there, and I went to Bethlehem in Judah. But I am now going to my house, and no man will take me into his house.

А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдов към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрема, отдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдов, и <сега> отивам за Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си.

19 Y et there is both straw and fodder for our donkeys, and also bread and wine for me, your maidservant, and the young man who is with your servants; there is no lack of anything.”

А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мене и за слугинята ти и за момчето, което е със слугите ти; нямаме нужда от нищо.

20 T he old man said, “ Peace to you. Only let me take care of all your needs; however, do not spend the night in the open square.”

И старецът рече: Бъди спокоен; обаче, всичките ти нужди нека понеса аз; само да не пренощуваш на улицата.

21 S o he took him into his house and gave the donkeys fodder, and they washed their feet and ate and drank.

И така, той го въведе в къщата си, и даде зоб на ослите; а те си умиха нозете и ядоха и пиха.

22 W hile they were celebrating, behold, the men of the city, certain worthless fellows, surrounded the house, pounding the door; and they spoke to the owner of the house, the old man, saying, “Bring out the man who came into your house that we may have relations with him.”

Като веселяха сърцата си, ето, едни градски мъже, развратници, обиколиха къщата, блъскаха на вратата, и говореха на стареца домакин, казвайки: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем.

23 T hen the man, the owner of the house, went out to them and said to them, “No, my fellows, please do not act so wickedly; since this man has come into my house, do not commit this act of folly.

А човекът, <то ест>, домакинът, излезе при тях та им каза: Не, братя мои! моля, недейте прави това зло; тъй като тоя човек е мой гост, {Еврейски: е възлязъл в къщата ми.} недейте струва това безумие.

24 H ere is my virgin daughter and his concubine. Please let me bring them out that you may ravish them and do to them whatever you wish. But do not commit such an act of folly against this man.”

Ето дъщеря ми, девица, и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги, и сторете им каквото ви е угодно; но на тоя човек да не сторите едно такова безумно дело.

25 B ut the men would not listen to him. So the man seized his concubine and brought her out to them; and they raped her and abused her all night until morning, then let her go at the approach of dawn.

Но мъжете не искаха да го послушат; за това, човекът взе наложницата му та им я изведе вън; и те я познаха и обезчестяваха я цялата нощ дори до утринта, а като се зазори пуснаха я.

26 A s the day began to dawn, the woman came and fell down at the doorway of the man’s house where her master was, until full daylight.

И тъй призори жената дойде и падна при вратата на къщата на човека, гдето беше господарят й, <и там лежа> до съмване.

27 W hen her master arose in the morning and opened the doors of the house and went out to go on his way, then behold, his concubine was lying at the doorway of the house with her hands on the threshold.

И на утринта господарят й стана та отвори вратата на къщата и излизаше, за да си отиде по пътя, и ето наложницата му паднала при вратата на къщата, и ръцете й на прага.

28 H e said to her, “Get up and let us go,” but there was no answer. Then he placed her on the donkey; and the man arose and went to his home.

И рече й: Стани да си отидем. Но нямаше отговор. Тогава човекът я дигна на осела, и стана та отиде на мястото си.

29 W hen he entered his house, he took a knife and laid hold of his concubine and cut her in twelve pieces, limb by limb, and sent her throughout the territory of Israel.

И като дойде в дома си, взе нож, хвана наложницата си, и я разсече член по член {Еврейски: според костите й.} на дванадесет части, и прати ги във всичките предели на Израиля.

30 A ll who saw it said, “Nothing like this has ever happened or been seen from the day when the sons of Israel came up from the land of Egypt to this day. Consider it, take counsel and speak up!”

И всички, които видяха това, думаха: Не е ставало, нито се е виждало такова нещо от деня, когато израилтяните излязоха из Египетската земя, до днес; размислете, прочее, затова, съветвайте се, и изказвайте се.