1 N ow a certain man was sick, Lazarus of Bethany, the village of Mary and her sister Martha.

Един <човек на име> Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

2 I t was the Mary who anointed the Lord with ointment, and wiped His feet with her hair, whose brother Lazarus was sick.

(А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

3 S o the sisters sent word to Him, saying, “ Lord, behold, he whom You love is sick.”

И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

4 B ut when Jesus heard this, He said, “This sickness is not to end in death, but for the glory of God, so that the Son of God may be glorified by it.”

А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

5 N ow Jesus loved Martha and her sister and Lazarus.

А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.

6 S o when He heard that he was sick, He then stayed two days longer in the place where He was.

Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.

7 T hen after this He said to the disciples, “ Let us go to Judea again.”

А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

8 T he disciples said to Him, “ Rabbi, the Jews were just now seeking to stone You, and are You going there again?”

Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

9 J esus answered, “ Are there not twelve hours in the day? If anyone walks in the day, he does not stumble, because he sees the light of this world.

Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

10 B ut if anyone walks in the night, he stumbles, because the light is not in him.”

Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

11 T his He said, and after that He said to them, “Our friend Lazarus has fallen asleep; but I go, so that I may awaken him out of sleep.”

Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

12 T he disciples then said to Him, “Lord, if he has fallen asleep, he will recover.”

Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13 N ow Jesus had spoken of his death, but they thought that He was speaking of literal sleep.

Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

14 S o Jesus then said to them plainly, “Lazarus is dead,

Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

15 a nd I am glad for your sakes that I was not there, so that you may believe; but let us go to him.”

И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

16 T herefore Thomas, who is called Didymus, said to his fellow disciples, “Let us also go, so that we may die with Him.”

Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

17 S o when Jesus came, He found that he had already been in the tomb four days.

И тъй, като дойде Исус, намери, че <Лазар> бил от четири дни в гроба.

18 N ow Bethany was near Jerusalem, about two miles off;

А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

19 a nd many of the Jews had come to Martha and Mary, to console them concerning their brother.

и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.

20 M artha therefore, when she heard that Jesus was coming, went to meet Him, but Mary stayed at the house.

Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

21 M artha then said to Jesus, “ Lord, if You had been here, my brother would not have died.

Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

22 E ven now I know that whatever You ask of God, God will give You.”

Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

23 J esus said to her, “Your brother will rise again.”

Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.

24 M artha said to Him, “ I know that he will rise again in the resurrection on the last day.”

Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

25 J esus said to her, “ I am the resurrection and the life; he who believes in Me will live even if he dies,

Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

26 a nd everyone who lives and believes in Me will never die. Do you believe this?”

и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

27 S he said to Him, “Yes, Lord; I have believed that You are the Christ, the Son of God, even He who comes into the world.”

Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

28 W hen she had said this, she went away and called Mary her sister, saying secretly, “ The Teacher is here and is calling for you.”

И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

29 A nd when she heard it, she got up quickly and was coming to Him.

И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

30 N ow Jesus had not yet come into the village, but was still in the place where Martha met Him.

Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.

31 T hen the Jews who were with her in the house, and consoling her, when they saw that Mary got up quickly and went out, they followed her, supposing that she was going to the tomb to weep there.

А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

32 T herefore, when Mary came where Jesus was, she saw Him, and fell at His feet, saying to Him, “ Lord, if You had been here, my brother would not have died.”

И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

33 W hen Jesus therefore saw her weeping, and the Jews who came with her also weeping, He was deeply moved in spirit and was troubled,

Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.

34 a nd said, “Where have you laid him?” They said to Him, “Lord, come and see.”

И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

35 J esus wept.

Исус се просълзи.

36 S o the Jews were saying, “See how He loved him!”

Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

37 B ut some of them said, “Could not this man, who opened the eyes of the blind man, have kept this man also from dying?”

А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

38 S o Jesus, again being deeply moved within, came to the tomb. Now it was a cave, and a stone was lying against it.

Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

39 J esus said, “Remove the stone.” Martha, the sister of the deceased, said to Him, “Lord, by this time there will be a stench, for he has been dead four days.”

Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в <гроба>.

40 J esus said to her, “ Did I not say to you that if you believe, you will see the glory of God?”

Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

41 S o they removed the stone. Then Jesus raised His eyes, and said, “ Father, I thank You that You have heard Me.

И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42 I knew that You always hear Me; but because of the people standing around I said it, so that they may believe that You sent Me.”

Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

43 W hen He had said these things, He cried out with a loud voice, “Lazarus, come forth.”

Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

44 T he man who had died came forth, bound hand and foot with wrappings, and his face was wrapped around with a cloth. Jesus said to them, “Unbind him, and let him go.”

Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

45 T herefore many of the Jews who came to Mary, and saw what He had done, believed in Him.

Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори <Исус>, повярваха в Него.

46 B ut some of them went to the Pharisees and told them the things which Jesus had done. Conspiracy to Kill Jesus

А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

47 T herefore the chief priests and the Pharisees convened a council, and were saying, “What are we doing? For this man is performing many signs.

Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

48 I f we let Him go on like this, all men will believe in Him, and the Romans will come and take away both our place and our nation.”

Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.

49 B ut one of them, Caiaphas, who was high priest that year, said to them, “You know nothing at all,

А един от тях <на име> Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

50 n or do you take into account that it is expedient for you that one man die for the people, and that the whole nation not perish.”

нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

51 N ow he did not say this on his own initiative, but being high priest that year, he prophesied that Jesus was going to die for the nation,

Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

52 a nd not for the nation only, but in order that He might also gather together into one the children of God who are scattered abroad.

и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

53 S o from that day on they planned together to kill Him.

И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

54 T herefore Jesus no longer continued to walk publicly among the Jews, but went away from there to the country near the wilderness, into a city called Ephraim; and there He stayed with the disciples.

Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

55 N ow the Passover of the Jews was near, and many went up to Jerusalem out of the country before the Passover to purify themselves.

А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

56 S o they were seeking for Jesus, and were saying to one another as they stood in the temple, “What do you think; that He will not come to the feast at all?”

И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?

57 N ow the chief priests and the Pharisees had given orders that if anyone knew where He was, he was to report it, so that they might seize Him.

А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.