1 Е дин човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, беше болен.

Един <човек на име> Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си.

(А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

3 И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

4 А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

5 А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазар.

А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.

6 С лед като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше.

Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.

7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

8 У чениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш?

Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

9 И сус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.

Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

10 Н о ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него.

Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

11 Т ова изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя.

Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

12 Т огава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13 Н о Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.

Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

14 Т огава Исус им каза ясно: Лазар умря.

Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

15 Н о се радвам за вас, че не бяхте там, за да повярвате; но нека да отидем при него.

И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

16 Т огава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

17 И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.

И тъй, като дойде Исус, намери, че <Лазар> бил от четири дни в гроба.

18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия;

А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.

и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.

20 А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.

Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

21 Т огава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.

Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

22 Н о и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

23 И сус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне.

Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.

24 М арта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.

Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

25 И сус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.

Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

26 Н икой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?

и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

27 Т я Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света.

Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като ѝ каза: Учителят е дошъл и те вика.

И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

30 И сус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.

Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.

31 А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.

А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

32 И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.

И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

33 И сус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.

Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.

34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.

И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

35 И сус се просълзи.

Исус се просълзи.

36 З атова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!

Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?

А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.

Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

39 И сус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.

Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в <гроба>.

40 И сус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?

Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

41 И така, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42 А з знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

43 К ато изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!

Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

44 У мрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде. Заговорът за убийството на Исус Христос

Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

45 Т огава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него.

Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори <Исус>, повярваха в Него.

46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.

А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

47 З атова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения.

Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

48 А ко Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма ни, и народа ни.

Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.

49 А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,

А един от тях <на име> Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

50 н ито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.

нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

51 Т ова не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда.

и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

53 И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият.

И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

54 З атова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците.

Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят.

А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

56 И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника?

И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?

57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.

А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.