1 А Йов отговори:

А Иов в отговор рече: -

2 Д ано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу <нея> на везните!

3 П онеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

4 З ащото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

5 Р еве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

6 Я де ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 Д ушата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.

Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

8 Д ано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

9 Д а благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече!

Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

10 Н о това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия.

Но, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

11 К аква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?

Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

12 С илата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?

Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

13 Н е изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?

Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

14 Н а оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

На оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

15 Б ратята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци,

Братята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

16 к оито се мътят от леда и в които се топи снегът;

Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

17 к огато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.

Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

18 К ерваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;

Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

19 т еманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха;

Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

20 и злъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

21 С ега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте.

Сега и вие сте <така> никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

22 К азах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 И ли: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 Н аучете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.

Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

25 К олко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?

Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

26 М ислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?

Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

27 Н аистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си.

Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали <яма> на неприятеля си.

28 И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане <явно> пред вас ако аз лъжа

29 В ърнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.

Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

30 И ма ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?