1 А Йов отговори:

Y RESPONDIO Job y dijo:

2 Д ано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

Oh si pesasen al justo mi queja y mi tormento, Y se alzasen igualmente en balanza!

3 П онеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

Porque pesaría aquél más que la arena del mar: Y por tanto mis palabras son cortadas.

4 З ащото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

Porque las saetas del Todopoderoso están en mí, Cuyo veneno bebe mi espíritu; Y terrores de Dios me combaten.

5 Р еве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

¿Acaso gime el asno montés junto á la hierba? ¿Muge el buey junto á su pasto?

6 Я де ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

¿Comeráse lo desabrido sin sal? ¿O habrá gusto en la clara del huevo?

7 Д ушата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.

Las cosas que mi alma no quería tocar, Por los dolores son mi comida.

8 Д ано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

Quién me diera que viniese mi petición, Y que Dios me otorgase lo que espero;

9 Д а благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече!

Y que pluguiera á Dios quebrantarme; Que soltara su mano, y me deshiciera!

10 Н о това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия.

Y sería aún mi consuelo, Si me asaltase con dolor sin dar más tregua, Que yo no he escondido las palabras del Santo.

11 К аква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?

¿Cuál es mi fortaleza para esperar aún? ¿Y cuál mi fin para dilatar mi vida?

12 С илата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?

¿Es mi fortaleza la de las piedras? ¿O mi carne, es de acero?

13 Н е изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?

¿No me ayudo cuanto puedo, Y el poder me falta del todo?

14 Н а оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

El atribulado es consolado de su compañero: Mas hase abandonado el temor del Omnipotente.

15 Б ратята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци,

Mis hermanos han mentido cual arroyo: Pasáronse como corrientes impetuosas,

16 к оито се мътят от леда и в които се топи снегът;

Que están escondidas por la helada, Y encubiertas con nieve;

17 к огато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.

Que al tiempo del calor son deshechas, Y en calentándose, desaparecen de su lugar;

18 К ерваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;

Apártanse de la senda de su rumbo, Van menguando y piérdense.

19 т еманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха;

Miraron los caminantes de Temán, Los caminantes de Saba esperaron en ellas:

20 и злъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

Mas fueron avergonzados por su esperanza; Porque vinieron hasta ellas, y halláronse confusos.

21 С ега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте.

Ahora ciertamente como ellas sois vosotros: Que habéis visto el tormento, y teméis.

22 К азах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

¿Os he dicho yo: Traedme, Y pagad por mí de vuestra hacienda;

23 И ли: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

Y libradme de la mano del opresor, Y redimidme del poder de los violentos?

24 Н аучете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.

Enseñadme, y yo callaré: Y hacedme entender en qué he errado.

25 К олко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?

Cuán fuertes son las palabras de rectitud! Mas ¿qué reprende el que reprende de vosotros?

26 М ислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?

¿Pensáis censurar palabras, Y los discursos de un desesperado, que son como el viento?

27 Н аистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си.

También os arrojáis sobre el huérfano, Y hacéis hoyo delante de vuestro amigo.

28 И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

Ahora pues, si queréis, mirad en mí, Y ved si miento delante de vosotros.

29 В ърнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.

Tornad ahora, y no haya iniquidad; Volved aún á considerar mi justicia en esto.

30 И ма ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

¿Hay iniquidad en mi lengua? ¿No puede mi paladar discernir las cosas depravadas?