1 А Йов отговори:

Respondió entonces Job, y dijo:

2 Д ано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

Oh, que pesasen justamente mi queja y mi tormento, Y se alzasen igualmente en balanza!

3 П онеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

Porque pesarían ahora más que la arena del mar; Por eso mis palabras han sido precipitadas.

4 З ащото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

Porque las saetas del Todopoderoso están en mí, Cuyo veneno bebe mi espíritu; Y terrores de Dios me combaten.

5 Р еве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

¿Acaso gime el asno montés junto a la hierba? ¿Muge el buey junto a su pasto?

6 Я де ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

¿Se comerá lo desabrido sin sal? ¿Habrá gusto en la clara del huevo?

7 Д ушата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.

Las cosas que mi alma no quería tocar, Son ahora mi alimento.

8 Д ано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

Quién me diera que viniese mi petición, Y que me otorgase Dios lo que anhelo,

9 Д а благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече!

Y que agradara a Dios quebrantarme; Que soltara su mano, y acabara conmigo!

10 Н о това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия.

Sería aún mi consuelo, Si me asaltase con dolor sin dar más tregua, Que yo no he escondido las palabras del Santo.

11 К аква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?

¿Cuál es mi fuerza para esperar aún? ¿Y cuál mi fin para que tenga aún paciencia?

12 С илата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?

¿Es mi fuerza la de las piedras, O es mi carne de bronce?

13 Н е изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?

¿No es así que ni aun a mí mismo me puedo valer, Y que todo auxilio me ha faltado?

14 Н а оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

El atribulado es consolado por su compañero; Aun aquel que abandona el temor del Omnipotente.

15 Б ратята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци,

Pero mis hermanos me traicionaron como un torrente; Pasan como corrientes impetuosas

16 к оито се мътят от леда и в които се топи снегът;

Que están escondidas por la helada, Y encubiertas por la nieve;

17 к огато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.

Que al tiempo del calor son deshechas, Y al calentarse, desaparecen de su lugar;

18 К ерваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;

Se apartan de la senda de su rumbo, Van menguando, y se pierden.

19 т еманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха;

Miraron los caminantes de Temán, Los caminantes de Sabá esperaron en ellas;

20 и злъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

Pero fueron avergonzados por su esperanza; Porque vinieron hasta ellas, y se hallaron confusos.

21 С ега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте.

Ahora ciertamente como ellas sois vosotros; Pues habéis visto el tormento, y teméis.

22 К азах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

¿Os he dicho yo: Traedme, Y pagad por mí de vuestra hacienda;

23 И ли: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

Libradme de la mano del opresor, Y redimidme del poder de los violentos?

24 Н аучете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.

Enseñadme, y yo callaré; Hacedme entender en qué he errado.

25 К олко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?

Cuán eficaces son las palabras rectas! Pero ¿qué reprende la censura vuestra?

26 М ислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?

¿Pensáis censurar palabras, Y los discursos de un desesperado, que son como el viento?

27 Н аистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си.

También os arrojáis sobre el huérfano, Y caváis un hoyo para vuestro amigo.

28 И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

Ahora, pues, si queréis, miradme, Y ved si digo mentira delante de vosotros.

29 В ърнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.

Volved ahora, y no haya iniquidad; Volved aún a considerar mi justicia en esto.

30 И ма ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

¿Hay iniquidad en mi lengua? ¿Acaso no puede mi paladar discernir las cosas inicuas?