1 А Йов отговори:

Then Job answered,

2 Д ано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

“If only my trials and troubles were weighed!

3 П онеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

They would weigh more than the sand of the seas. My words have been spoken fast and without thought.

4 З ащото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

For the arrows of the All-powerful are in me. My spirit drinks their poison. The hard things from God are like an army against me.

5 Р еве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

Does the wild donkey make noise when it has grass? Or does the bull make noise when it has food?

6 Я де ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

Can something that has no taste be eaten without salt? Is there any taste in the white of an egg?

7 Д ушата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.

My soul will not touch them. They are like hated food to me.

8 Д ано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

“If only I might get what I ask for, and that God would give me what I desire!

9 Д а благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече!

If only God were willing to crush me, that He would let His hand loose and destroy me!

10 Н о това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия.

But this gives me comfort even though I suffer much pain because I have not turned away from the words of the Holy One.

11 К аква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?

What strength have I, that I should wait? What is my end, that I should not give up?

12 С илата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?

Do I have the strength of stones? Is my flesh brass?

13 Н е изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?

I have no power to help myself, and a way out is far from me.

14 Н а оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

“Kindness from a friend should be shown to a man without hope, or he might turn away from the fear of the All-powerful.

15 Б ратята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци,

My brothers have been like rivers that are not there when needed.

16 к оито се мътят от леда и в които се топи снегът;

They are dark because of ice and snow turning into water.

17 к огато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.

When they have no water, there is no noise. When it is hot, they are not there.

18 К ерваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;

The people on their camels turn away from them. They go into the waste places and die.

19 т еманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха;

The people and camels of Tema looked. The travelers of Sheba hoped for them.

20 и злъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

They were troubled for they had trusted. They came there and their hope goes.

21 С ега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте.

Yes, this is how you have been. You see my trouble and are afraid.

22 К азах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

Have I said, ‘Give me something,’ or, ‘Pay something from your riches to help me’?

23 И ли: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

Have I said, ‘Take me out from under the power of the one who hates me,’ or, ‘Save me from those who make it hard for me’?

24 Н аучете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.

“Teach me, and I will be quiet. Show me where I have been wrong.

25 К олко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?

Honest words give pain. But what does your arguing prove?

26 М ислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?

Do you think you can speak against my words, and act as if the words of a man without hope are wind?

27 Н аистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си.

You would even draw names over those who have no father, and make trades over your friend.

28 И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

Now be pleased to look at me, and see if I lie to your face.

29 В ърнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.

I ask that you change your minds and let no wrong be done. Stop now, for I am still right and good.

30 И ма ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

Is there wrong-doing on my tongue? Can I not taste trouble?