1 Т огава Исус повика Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе и им каза:

Joshua called the Reubenites, the Gadites and the half-family group of Manasseh.

2 В ие изпълнихте всичко, което ви заповяда Господният слуга Моисей. Послушахте и мене за всичко, което ви заповядах.

He said to them, “You have done all that the Lord’s servant Moses told you to do. You have obeyed me in all I have told you to do.

3 П рез дългото време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте своя дълг според заповедта на Господа, вашия Бог.

You have not left your brothers alone even to this day. But you have been careful to do what the Lord your God has told you.

4 И сега Господ, вашият Бог, успокои братята ви, както им беше обещал; затова, върнете се сега и идете по шатрите си в земята, която притежавате, която Господният слуга Моисей ви даде отвъд Йордан.

Now the Lord your God has given rest to your brothers, as He promised them. So go now. Return to your homes in your own land, which the Lord’s servant Moses gave you on the other side of the Jordan.

5 Н о внимавайте добре и изпълнявайте заповедите и закона, който Господният слуга Моисей ви заповяда. Да обичате Господа, вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се привържете към Него и Му служите с цялото си сърце и цялата си душа.

Only be very careful to obey the Law which the Lord’s servant Moses told you. Love the Lord your God. Walk in all His ways. Obey His Laws. Stay close to Him, and work for Him with all your heart and soul.”

6 И така, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.

Joshua prayed that good would come to them, and sent them away. Then they went to their homes.

7 ( На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал наследство във Васан; а на другата му половина Исус даде наследство между братята им отвъд Йордан, на запад). И така, Исус, когато ги разпускаше да си вървят по шатрите, ги благослови,

Moses had given land in Bashan to the half-family group of Manasseh. But Joshua gave land west of the Jordan to the other half of the family among their brothers. Joshua prayed that good would come to them when he sent them away to their homes.

8 к ато им каза: Върнете се с много богатство по шатрите си, с много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо и с много дрехи; и разделете с братята си плячката, взета от неприятелите ви.

He said to them, “Return to your homes with much riches, many animals, silver, gold, brass, iron, and very many clothes. Share with your brothers the riches taken from those who fought against you.”

9 И така, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе се отделиха от израелтяните от Сило, което е в Ханаанската земя, и тръгнаха, за да отидат в Галаадската земя - в земята, която беше тяхно притежание, придобито според Господнето слово чрез Моисей.

The sons of Reuben and Gad and the half-family group of Manasseh returned home. They left the people of Israel at Shiloh in the land of Canaan and went to their own land of Gilead. They had taken this land by the word of the Lord through Moses.

10 И когато дойдоха в Йорданската околност, която е в Ханаанската земя, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнаха там жертвеник при Йордан, жертвеник с внушителни размери.

The sons of Reuben and Gad and the half-family group of Manasseh came to the Jordan River. Before they crossed the Jordan, they built a very large altar on the Canaan side of the Jordan.

11 А израелтяните чуха да се говори: Ето, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнали жертвеник в предната част на Ханаанската земя, в околността на Йордан, на страната, която принадлежи на израелтяните.

The people of Israel heard the news, “See, the people of Reuben and Gad and the half-family group of Manasseh have built an altar in the land of Canaan by the Jordan. It stands on the side that belongs to the people of Israel.”

12 И когато израелтяните чуха това, цялото общество израелтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях.

When the people of Israel heard about it, all the sons of Israel gathered at Shiloh to make war against them.

13 И зраелтяните пратиха до Рувимовите синове, до Гадовите синове и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финеес, син на свещеника Елеазар,

Then the sons of Israel sent Phinehas the son of the religious leader Eleazar into the land of Gilead to the people of Reuben and Gad and the half-family group of Manasseh.

14 и с него десет началници, по един началник на бащиния дом за всяко Израелево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между Израелевите хиляди.

With him were ten leaders, one leader from each ruling house in every family of Israel. Each one was the head of his father’s house among the families of Israel.

15 Т е дойдоха при Рувимовите синове, при Гадовите синове и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя и им казаха:

They came to the people of Reuben and Gad and the half-family group of Manasseh in the land of Gilead, and said to them,

16 Т ака казва цялото Господне общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израелевия Бог, и се отклонихте днес да следвате Господа, като сте си издигнали жертвеник, за да отстъпите днес от Него?

“All the people of the Lord say, ‘What sin is this that you have done against the God of Israel? You have turned away from following the Lord this day, by building yourselves an altar. Today you have gone against the Lord.

17 М алко ли ни беше грехът спрямо Фегор, от който и до днес не сме се очистили, макар че заради него напаст сполетя Господнето общество,

Is not the sin of Peor enough for us? We have made ourselves unclean from that to this day, and much trouble has come upon the people of the Lord.

18 а вие днес искате да се отклоните от следване на Господа? Понеже днес отстъпвате от Господа, утре Той ще се разгневи против цялото Израелево общество.

Now to add to that sin, this day you have turned away from following the Lord. If you go against the Lord today, He will be angry with all the people of Israel tomorrow.

19 Н о ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, тогава се преместете в земята, която е притежание на Господа, където стои Господнята скиния, и получете дял заедно с нас; само не отстъпвайте от Господа, нито се отделяйте от нас, като си издигнете друг жертвеник освен жертвеника на Господа, нашия Бог.

Now if the land you have been given is unclean, cross over into the Lord’s land. There stands the meeting tent of the Lord. Take land for yourselves among us. But do not go against the Lord, or against us, by building an altar other than the altar of the Lord our God.

20 А хан, Зараевият син, не извърши ли престъпление с обречените неща и не падна ли гняв върху цялото Израелево общество? Този човек не погина единствен поради беззаконието си.

Did not Zerah’s son Achan sin by taking things that should have been destroyed? Anger came upon all the people of Israel. He did not die alone for his sin.’”

21 Т огава Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе отговориха на Израелевите хилядоначалници:

Then the people of Reuben and Gad and the half-family group of Manasseh answered the leaders of the families of Israel, saying,

22 М огъщият Бог Йехова, могъщият Бог Йехова, Той знае - и Израел сам ще узнае! Ако сме сторили това, за да отстъпим или за да извършим престъпление против Господа, то нека Господ да не ни избави днес!

“The Powerful One, the Lord, the Powerful One, God, the Lord! He knows! And may Israel itself know! If it was going against the Lord and not being faithful to Him, do not save us this day!

23 Д али сме си издигнали жертвеник, за да не следваме Господа или за да принасяме върху него всеизгаряне и мирни жертви, нека сам Господ да отсъди.

If we have built an altar to turn away from following the Lord, or to give burnt gifts, grain gifts or peace gifts on it, may the Lord Himself punish us.

24 Н ека Той сам види дали не е вярно точно обратното - не направихме ли това от предпазливост и нарочно, като си казвахме: Утре е възможно вашите синове да попитат нашите синове: Какво общо имате вие с Господа, Израелевия Бог?

We have done this because we were afraid that in time to come your children might say to our children, ‘What have you to do with the Lord, the God of Israel?

25 П онеже Господ е установил Йордан за граница между нас и вас, Рувимови синове и Гадови синове; вие нямате дял в Господа. Така вашите синове щяха да станат причина нашите синове да престанат да се боят от Господа.

For the Lord has put the Jordan between us and you people of Reuben and Gad. You have nothing to do with the Lord.’ Then your children might make our children stop worshiping the Lord.

26 З атова си казахме: Нека се заемем да си издигнем жертвеник, не за всеизгаряне, нито за жертва,

So we said, ‘Let us build an altar. It will not be for burnt gifts or killing animals in worship.

27 а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, че ние имаме право да извършваме пред Господа служение на Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с мирните си приноси, за да не могат утре вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в Господа.

But it will be something special to be seen between us and you and our children after us. It will show that we are to serve the Lord before Him with our burnt gifts, our gifts of animals and our peace gifts. Then your children will not say to our children in the future, “You have nothing to do with the Lord.”’

28 З атова си казахме: Ако се случи утре да говорят така на нас или на потомците ни, тогава ще отговорим: Вижте подобието на Господния жертвеник, който бащите ни издигнаха не за всеизгаряне, нито за жертва, а за да бъде свидетелство между нас и вас.

We thought that if they say this to us or our children in the future we can say, ‘See the altar we have made like the altar of the Lord which our fathers made. It is not for burnt gifts or killing animals in worship. But it is something special to see between us and you.’

29 Г оспод да не дава да отстъпим ние от Него и да престанем да Го следваме днес, като издигнем друг жертвеник за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.

Never let it be said that we went against the Lord and turned away from following the Lord this day by building an altar. It is not for burnt gifts or grain gifts or killing animals in worship. It is not to be used instead of the altar of the Lord our God before His meeting tent.”

30 А свещеникът Финеес, началниците на обществото и Израелевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха Рувимовите синове, Гадовите синове и Манасиевите синове, останаха много доволни.

Phinehas the religious leader and the leaders of the people, the heads of the families of Israel who were with him, were pleased when they heard the words of the people of Reuben, Gad and Manasseh.

31 И Финеес, син на свещеника Елеазар, каза на Рувимовите синове, на Гадовите синове и на Манасиевите синове: Днес познахме, че Господ е сред нас, защото не извършихте това престъпление против Него. Чрез това избавихме израелтяните от Господнята ръка.

Phinehas the son of Eleazar the religious leader said to the people of Reuben, Gad and Manasseh, “Today we know that the Lord is among us. Because you have not done this as sin against the Lord. Now you have saved the people of Israel from the hand of the Lord.”

32 Т огава Финеес, син на свещеника Елеазар, и началниците се върнаха от Рувимовите синове и от Гадовите синове, от Галаадската земя в Ханаанската земя при израелтяните и им донесоха известие.

Then Phinehas the son of the religious leader Eleazar and the leaders left the people of Reuben and Gad. They returned from the land of Gilead to the people of Israel in the land of Canaan. And they told them what had happened.

33 И това нещо се видя добро на израелтяните; и те благословиха Бога и не говореха вече за отиване на бой против тях, за да разорят земята, където живееха Рувимовите синове и Гадовите синове.

The news pleased the people of Israel, and they gave thanks to God. They said no more about going against them in war, to destroy the land where the people of Reuben and Gad were living.

34 А Рувимовите синове и Гадовите синове нарекоха жертвеника така: Това е свидетелство помежду ни, че Йехова е Бог.

The people of Reuben and Gad said, “This altar shows the agreement between us that the Lord is God.”