1 ( По слав. 94.) Елате да запеем на Господа, да възкликнем към Канарата на нашето спасение.

Come, let us sing with joy to the Lord. Let us sing loud with joy to the rock Who saves us.

2 Д а застанем пред Него със славословие, с псалми да възкликнем към Него,

Let us come before Him giving thanks. Let us make a sound of joy to Him with songs.

3 з ащото Господ е велик Бог и велик Цар над всички богове.

For the Lord is a great God, and a great King above all gods.

4 В Неговата ръка са земните дълбочини; и височините на планините са Негови.

The deep places of the earth are in His hand. And the tops of the mountains belong to Him.

5 Н егово е морето, дори Той го е направил; и ръцете Му създадоха сушата.

The sea is His, for He made it. And His hands made the dry land.

6 Е лате да се поклоним и да паднем, да коленичим пред Господа, нашия Създател;

Come, let us bow down in worship. Let us get down on our knees before the Lord Who made us.

7 з ащото Той е наш Бог и ние сме народ на пасбището Му и овце в ръката Му. Днес, ако искате да слушате гласа Му,

For He is our God. And we are the people of His field, and the sheep of His hand. If you hear His voice today,

8 н е закоравявайте сърцата си, както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,

do not let your hearts become hard as you did at Meribah, as you did that day at Massah in the desert.

9 к огато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме и видяха какво сторих.

Your early fathers put Me to the test and tried Me. But they had seen the work I did.

10 Ч етиридесет години негодувах против това поколение и казах: Тези хора се заблуждават в сърцето си и не са познали Моите пътища;

I was angry with the people of that day for forty years. I said, “They always think wrong thoughts. And they do not know My ways.”

11 з атова се заклех в гнева Си, че няма да влязат в Моята почивка.

I was angry with them and said, “They will never go into My rest.”