1 И маше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

There was a man of the hill country of Ephraim whose name was Micah.

2 Т ой каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от Господа.

He said to his mother, “There were 1, 100 pieces of silver taken from you. And I heard you pray that the robber would be cursed. See, the silver is with me. I took it.” His mother said, “May the Lord bring good to you, my son.”

3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на Господа за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе.

He returned the 1, 100 pieces of silver to his mother. And she said, “I set apart all the silver from my hand to the Lord for my son. It is to be used in making an object to look like a god. So I will return the silver to you.”

4 Н о Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей.

When he returned the silver to his mother, she gave 200 pieces to the man who works with silver. He made them into an object to look like a god for Micah’s house.

5 Т ози човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник.

The man Micah had a special building where gods were worshiped. He made a holy vest and gods for the house. And he set apart one of his sons to be his religious leader.

6 П о това време в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно.

There was no king in Israel in those days. Each man did what he thought was right.

7 И маше един момък, левит, пришълец във Витлеем Юдейски, града на Юдовите потомци.

Now there was a young man of Bethlehem in Judah. He was a Levite, of the family of Judah, and he was staying there.

8 Т ози момък напусна града Витлеем Юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

He left the city of Bethlehem in Judah to find a place to live. As he traveled he came to the house of Micah in the hill country of Ephraim.

9 М ихей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя.

Micah said to him, “Where do you come from?” He answered, “I am a Levite from Bethlehem in Judah. I am going to stay where I may find a place.”

10 Т огава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него.

Then Micah said to him, “Live with me. Be a father and a religious leader to me. I will give you ten pieces of silver a year, new clothes, and your living.” So the Levite went in.

11 И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей.

The Levite agreed to live with the man. And the young man was like a son to Micah.

12 М ихей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

So Micah set apart the Levite. The young man became his religious leader and lived in Micah’s house.

13 Т огава Михей каза: Сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.

Then Micah said, “Now I know that the Lord will bring good to me because I have a Levite as my religious leader.”