1 И зраелтяните отново извършиха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиам за седем години.

Then the people of Israel sinned in the eyes of the Lord. And the Lord gave them into the hands of Midian for seven years.

2 М адиам надделя над Израел; и заради мадиамците израелтяните си направиха онези ровове, които са по горите и пещерите, и укрепленията.

Midian was stronger than Israel. Because of Midian the people of Israel made big caves in the sides of the mountains where they could live which were safe places for themselves.

3 С лед като Израел посееше нивите, мадиамците, амаличаните и източните жители идваха и нападаха против него.

For when Israel had planted seeds, the Midianites and Amalekites and the people of the east would come and fight against them.

4 К ато разполагаха стан против тях, унищожаваха плода на земята чак до Газа и не оставяха храна на Израел, нито овца, нито говедо, нито осел.

They would set up their tents beside them and destroy the food of the field as far as Gaza. They would leave no food for Israel, and no sheep, cattle or donkeys.

5 И дваха с добитъка и шатрите си, навлизаха в страната многобройни като скакалци; неизброими бяха и те, и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават.

They would come with their animals and their tents. They were like locusts, there were so many of them. There were too many of them and their camels to number. And they came into the land to destroy it.

6 Т ака Израел изпадна в голямо униние заради мадиамците; затова израелтяните извикаха към Господа.

So Israel became very poor because of Midian. The people of Israel cried to the Lord.

7 И когато израелтяните извикаха към Него заради мадиамците,

The people of Israel cried to the Lord because of Midian.

8 Г оспод изпрати на израелтяните един пророк, който им каза: Така говори Господ, Израелевият Бог: Аз ви изведох от Египет и от дома на робството;

And the Lord sent a man to speak for Him to the people of Israel. The man said to them, “The Lord, the God of Israel, says, ‘I brought you here from Egypt. I brought you out of the house where you were made to work.

9 и ви избавих от египтяните и от всички, които ви потискаха, и като ги прогоних пред вас, ви дадох земята им.

I set you free from the power of the Egyptians and from the hands of all who made it hard for you. I drove them away from in front of you and gave you their land.

10 И ви казах: Аз съм Господ, вашият Бог. Не почитайте боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Вие обаче не послушахте гласа Ми.

I said to you, “I am the Lord your God. Do not be afraid of the gods of the Amorites in whose land you live.” But you have not obeyed Me.’”

11 Т огава ангел Господен дойде и седна под дъба, който е в Офра и принадлежеше на авиезереца Йоас; а синът му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.

Then the angel of the Lord came and sat under the oak tree in Ophrah, which belonged to Joash the Abiezrite. The angel came as Joash’s son Gideon was beating out grain where grapes are crushed, to save it from the Midianites.

12 И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.

The angel of the Lord showed himself to Gideon and said to him, “The Lord is with you, O powerful soldier.”

13 А Гедеон му отговори: О, господарю, ако Господ е с нас, то защо ни връхлетя всичко това? И къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни са ни разказвали: Не ни ли изведе Господ от Египет? Но сега Господ ни е изоставил и ни е предал в ръката на мадиамците.

Gideon said to him, “O sir, if the Lord is with us, why has all this happened to us? Where are all His powerful works which our fathers told us about? They said, ‘Did not the Lord bring us out of Egypt?’ But now the Lord has left us alone. He has put us under the power of Midian.”

14 И Господ го погледна и му каза: Иди с тази твоя сила и ще освободиш Израел от ръката на мадиамците. Аз те изпращам.

The Lord looked at him and said, “Go in this strength of yours. And save Israel from the power of Midian. Have I not sent you?”

15 А той Му възрази: О, Господи! С какво ще освободя Израел? Ето, моето семейството е най-незначителното в рода на Манасия и аз съм най-малък в бащиния си дом.

Gideon said to Him, “O Lord, how can I save Israel? See, my family is the least in Manasseh. And I am the youngest in my father’s house.”

16 Н о Господ му каза: Аз ще бъда с теб; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.

But the Lord said to him, “For sure I will be with you. You will destroy Midian as one man.”

17 Т огава Гедеон каза: Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за да зная Кой си Ти, Който говориш с мене.

Gideon said to Him, “If I have found favor in Your eyes, show me something to prove that it is You Who speaks with me.

18 М оля Ти се, не си тръгвай оттук, докато не се върна при Теб и не донеса приноса си, и не го положа пред Теб. А Той отговори: Ще чакам, докато се върнеш.

I ask of You, do not leave here until I return to You with my gift and lay it before You.” And the Lord said, “I will stay until you return.”

19 Т огава Гедеон влезе и приготви яре и пресни пити от една ефа брашно. Месото сложи в кошница, а чорбата сипа в гърне и ги изнесе вън при Него под дъба, и ги представи.

Then Gideon went into his house and got a young goat ready. He made bread without yeast from a basket of flour. He put the meat in a basket and the water from boiling the meat in a pot. Then he brought them out to him under the tree and set them down in front of him.

20 И ангелът Божий му каза: Вземи месото и пресните пити и ги сложи на този камък, а чорбата излей. И той направи така.

The angel of God said to him, “Take the meat and the bread without yeast and lay them on this rock. Then pour out the water.” Gideon did so.

21 Т огава ангелът Господен протегна жезъла, който държеше, и с края му докосна месото и пресните пити. От камъка излезе огън и изпепели месото и пресните пити. След това ангелът Господен си отиде пред очите му.

The angel of the Lord put out the end of the stick that was in his hand and touched the meat and the bread without yeast. And fire came up from the rock and burned up the meat and the bread without yeast. Then the angel of the Lord was seen no more.

22 Г едеон, като видя, че това беше ангел Господен, каза: Горко ми, Господи Йехова! Защото видях ангела Господен лице в лице.

So Gideon knew that he was the angel of the Lord. And he said, “I am afraid, O Lord God! For now I have seen the angel of the Lord face to face.”

23 А Господ му отговори: Мир на тебе, не бой се; няма да умреш.

The Lord said to him, “Peace be with you. Do not be afraid. You will not die.”

24 И Гедеон издигна там жертвеник на Господа и го нарече Йехова-шалом. Той стои и до днес в Офра Авиезерова.

Then Gideon built an altar there to the Lord. He gave it the name, The Lord is Peace. It is still in Ophrah of the Abiezrites to this day.

25 В същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол, седемгодишния, и разруши Вааловия жертвеник, който се намира при баща ти, и съсечи ашерата, която е при него.

That same night the Lord said to him, “Take your father’s bull and a second bull seven years old. Use them to pull down the altar of Baal which belongs to your father. And cut down the tree of the false goddess Asherah that is beside it.

26 П осле на върха на тази скала издигни жертвеник на Господа, твоя Бог, както му е редът, и вземи втория вол и го принеси за всеизгаряне, като използваш дървата от ашерата, която ще съсечеш.

Build an altar to the Lord your God on the top of this strong place. Set the stones in the right way. Then take a second bull and give a burnt gift. Use the wood of the tree of the false goddess Asherah which you cut down.”

27 И така, Гедеон взе десетина души от слугите си и направи, както Господ му каза. Но понеже се страхуваше от бащиния си дом и от градските жители, не го направи през деня, а през нощта.

Gideon took ten of his servants and did what the Lord had told him to do. But he was too afraid of those of his father’s house and the men of the city to do it during the day. So he did it during the night.

28 А когато градските жители станаха на другата сутрин, видяха, че Вааловият жертвеник беше съборен и ашерата, която беше при него - отсечена, а вторият вол - цял изгорен на издигнатия жертвеник.

When the men of the city got up early in the morning, they saw that the altar of Baal was torn down. They saw that the false goddess Asherah which was beside it was cut down. And the second bull was given on the altar which had been built.

29 Т е си казаха един на друг: Кой е извършил това? И като разпитаха и издириха, разбраха, че Гедеон, Йоасовият син, е извършил тази работа.

The men said to one another, “Who did this?” After they had looked around and asked, they were told, “Gideon the son of Joash did this thing.”

30 Т огава градските жители казаха на Йоас: Изведи сина си да бъде умъртвен, понеже той е съборил Вааловия жертвеник и понеже е отсякъл ашерата, която беше при него.

Then the men of the city said to Joash, “Bring out your son, so he may die. For he has torn down the altar of Baal. And he has cut down our goddess Asherah which was beside it.”

31 А Йоас каза на всички, които бяха застанали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваал? Или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен още тази сутрин. Ако Ваал е бог, нека сам защити делото си, щом са съборили жертвеника му.

But Joash said to all who were gathered against him, “Will you fight for Baal? Will you save him? Whoever will fight for him will be put to death this morning. If he is a god, let him fight for himself because someone has torn down his altar.”

32 З атова в същия ден той нарече сина си Йероваал, като казваше: Нека се съди Ваал с него, щом е съборил жертвеника му.

So on that day he gave Gideon the name Jerubbaal, which means, “Let Baal fight against him.” Because he tore down his altar.

33 Т огава всичките мадиамци, амаличани и източните жители се събраха заедно, преминаха реката и разположиха стан в долината Езраел.

Then all the Midianites and Amalekites and people of the east gathered together. They crossed the Jordan and set up their tents in the valley of Jezreel.

34 А Господният Дух дойде върху Гедеон и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват.

But the Spirit of the Lord came upon Gideon. He blew a horn and called together the Abiezerites to follow him.

35 П осле изпрати вестоносци до цялото Манасиево племе и те се събраха да го последват; прати вестоносци и до Асир, до Завулон и до Нефталим, а те дойдоха и ги посрещнаха.

He sent men with news to go through Manasseh. And the Manassites were called together to follow him. He sent men with news to Asher, Zebulun and Naphtali. And they came to meet him.

36 И Гедеон каза на Бога: Ако искаш да освободиш Израел с моята ръка, според както си казал,

Then Gideon said to God, “Save Israel through me, as You have said.

37 е то, аз ще сложа руно вълна на хармана. Ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогава ще знам, че ще освободиш Израел с моята ръка, според както си казал.

See, I will put wool on the floor where grain is crushed. If the wool is wet, and it is dry on the ground, I will know that You will save Israel through me, as You have said.”

38 Т ака и стана. Като стана рано на сутринта, той изстиска руното и от него потече роса. Събра се пълен леген с вода.

It was so. Gideon got up early the next morning and took the wool in his hand. Enough water poured from the wool to fill a pot.

39 Г едеон каза на Бога: Не се разгневявай против мен, аз ще проговоря само още веднъж, нека опитам, моля Ти се, само още веднъж с руното. Но сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса.

Then Gideon said to God, “Do not let Your anger burn against me for speaking to You once again. Let me make one more test with the wool. Let it be dry only on the wool. And let the ground be wet all around it.”

40 И същата нощ Бог направи така - само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.

God did so that night. For it was dry only on the wool. And all the ground was wet around it.