1 С лед тези неща и това проявление на вярност асирийският цар Сенахирим дойде и влезе в Юдея, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги превземе.

After these faithful acts, King Sennacherib of Assyria came to fight against Judah. His army gathered around the strong cities. He thought he would take them for himself.

2 А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му беше да воюва против Йерусалим,

When Hezekiah saw that Sennacherib had come to fight against Jerusalem,

3 с е посъветва с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха.

he planned with his captains and men of war to stop the water from the wells which were outside the city. And they helped him.

4 И като се събра много народ, запълниха всички извори и потока, който течеше сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?

Many people were gathered, and they stopped all the wells and the small river which flowed through the land. They said, “Why should the kings of Assyria come and find much water?”

5 Е зекия се ободри и съгради пак цялата стена, която беше съборена, направи кулите ѝ по-високи, съгради и другата стена отвън и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

Then Hezekiah took strength of heart and built again all of the wall that had been broken down. He built towers on it, and built another outside wall. He made the Millo strong in the city of David. And he made many battle-coverings and objects to fight with.

6 Ц арят постави военачалници над народа и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, им говорѝ насърчително:

He chose army captains to lead the people, and gathered them in the place by the city gate. He spoke comforting words to them, saying,

7 Б ъдете силни и храбри, не бойте се, нито се плашете от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик, отколкото има с него.

“Be strong and have strength of heart. Do not be afraid or troubled because of the king of Assyria and all those who are with him. For the One with us is greater than the one with him.

8 С него са плътски мишци; с нас е Господ, нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И народът се успокои от думите на Юдейския цар Езекия.

He has only man with him. But we have the Lord our God with us, to help us and to fight our battles.” And the people trusted the words of Hezekiah king of Judah.

9 С лед това асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Йерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдейския цар Езекия и до цяла Юдея, които бяха в Йерусалим, да кажат:

Then King Sennacherib of Assyria, whose army was gathered around Lachish with him, sent word by his servants to Jerusalem to King Hezekiah and to all the people of Judah who were in Jerusalem. He said,

10 Т ака казва асирийският цар Сенахирим: На какво се надявате и чакате в Йерусалим обсадата му?

“King Sennacherib of Assyria says, ‘On what do you trust, that you are staying in Jerusalem with my army around you?

11 Н е ви ли мами Езекия и ще ви предаде на смърт от глад и жажда, като казва: Господ, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар?

Is not Hezekiah leading you the wrong way to let you die by hunger and thirst, saying, “The Lord our God will save us from the king of Assyria”?

12 Е зекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници и заповяда на Юдея и Йерусалим: Само пред един жертвеник да се кланяте и върху него да кадите?

Has not this same Hezekiah taken away His high places and His altars, and said to Judah and Jerusalem, “You will worship in front of one altar and burn special perfume on it”?

13 Н е знаете ли какво сторих аз и бащите ми на всички племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тези земи да избавят някак земята си от ръката ми?

Do you not know what I and my fathers have done to all the peoples of other lands? Were the gods of the other nations able to save their lands from me?

14 К ой от всички богове на онези народи, които бащите ми изтребиха, е могъл да избави народа си от ръката ми, за да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

Who among all the gods could save his people from me in all those nations which my fathers destroyed? Would your God be able to save you from me?

15 И така, сега да не ви мами Езекия и да не ви убеждава по този начин, и не му вярвайте; защото никой бог, на който и да било народ или царство, не е могъл да избави народа си от моята ръка и от ръката на бащите ми - че вашият Бог ли ще може да ви избави от ръката ми?

So now do not let Hezekiah lie to you or lead you in the wrong way like this. Do not believe him. For no god of any nation was able to save his people from me or from my fathers. How much less will your God save you from me!’”

16 И слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия.

Sennacherib’s men said still more against the Lord God and against His servant Hezekiah.

17 Т ой писа и писма да хули Господа, Израелевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тези земи не избавиха своите народи от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своя народ от ръката ми.

The Assyrian king also wrote letters to say things against the Lord God of Israel, saying, “As the gods of the other nations of the lands have not saved their people from me, so the God of Hezekiah will not save His people from me.”

18 Т огава извикаха на юдейски със силен глас към йерусалимския народ, който беше на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, за да превземат града;

They called this out with a loud voice in the language of Judah to the people of Jerusalem who were on the wall. They did this to bring fear upon them, so that they might take the city.

19 и говориха за йерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце.

They talked about the God of Jerusalem as if He were one of the gods of the people of the earth, which were made by the hands of men.

20 З атова цар Езекия и пророк Исая, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето.

But King Hezekiah and Isaiah the man of God, the son of Amoz, prayed about this and cried out to heaven.

21 Т огава Господ прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в светилището на бога си, тези, които бяха излезли от чреслата му, го убиха там с меч.

And the Lord sent an angel who destroyed every powerful soldier and every captain and leader in the camp of the king of Assyria. So Sennacherib returned in shame to his own land. And when he had gone into the house of his god, some of his own children killed him there with the sword.

22 Т ака Господ избави Езекия и йерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим и от ръката на всички други и ги ръководеше на всяка страна.

So the Lord saved Hezekiah and the people of Jerusalem from King Sennacherib of Assyria, and from all others. And He gave them rest on every side.

23 М нозина донесоха дарове на Господа в Йерусалим и скъпоценности на Юдейския цар Езекия; така че оттогава нататък той се възвеличаваше пред всички народи. Край на царуването на Езекия

Many brought gifts to the Lord at Jerusalem, and things of much worth to King Hezekiah of Judah. So the king was honored in the eyes of all nations from that time on. Hezekiah’s Pride

24 В това време Езекия се разболя до смърт; и като се помоли на Господа, Той му говорѝ и му даде знамение.

In those days Hezekiah became very sick. He prayed to the Lord, and the Lord spoke to him and gave him something special to see.

25 Н о Езекия не отдаде на Господа според стореното му благодеяние, защото сърцето му се надигна; затова гняв падна върху него и Юдея и Йерусалим.

But Hezekiah did not do anything in return for the good he received, because his heart was proud. So the Lord’s anger came upon him and Judah and Jerusalem.

26 О баче Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и йерусалимските жители, така че Господният гняв не дойде върху тях в Езекиевите дни.

Then Hezekiah put away the pride of his heart, both he and the people of Jerusalem. So that the anger of the Lord did not come on them in the days of Hezekiah. Hezekiah’s Riches

27 И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отбрани вещи,

Now Hezekiah had very great riches and honor. He made for himself store-houses for silver, gold, stones of much worth, spices, battle-coverings, and all kinds of things of much worth.

28 с ъщо и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло и обори за всякакви животни и огради за стада.

He made store-houses for the grain that was gathered, wine, and oil. He made places for all kinds of herds, and places for the flocks.

29 П ри това той си направи градове и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот.

He made cities for himself, and gathered very many flocks and cattle. For God had given him very many riches.

30 С ъщият този Езекия запълни и горния извор на водата на Гион и я отведе направо долу, на запад от Давидовия град. Така Езекия успя във всичките си дела.

It was Hezekiah who stopped the upper opening of the waters of Gihon, and made them flow to the west side of the city of David. And Hezekiah did well in all that he did.

31 Н о относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението, станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко, което беше в сърцето му.

It was so even when the men were sent to him from the rulers of Babylon to ask about the wonder that had happened in the land. God left Hezekiah alone to test him, that He might know all that was in his heart. The End of Hezekiah’s Rule

32 А останалите дела на Езекия и добрините му са записани във Видението на пророк Исая, Амосовия син, и в Книгата на Юдейските и Израелевите царе.

Now the rest of the acts of Hezekiah and his good works are written in the special dream of Isaiah the man of God, the son of Amoz, in the Book of the Kings of Judah and Israel.

33 И Езекия заспа с бащите си и го погребаха в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и цяла Юдея и йерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. А вместо него се възцари синът му Манасия.

Hezekiah died and they buried him in the upper graves of the sons of David. All the people of Judah and Jerusalem honored him at his death. And his son Manasseh became king in his place.