1 ( По слав. 141.) Давидово поучение. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; с гласа си на Господа се моля.

I cry with a loud voice to the Lord. I pray with my voice to the Lord.

2 И зливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него.

I talk and complain to Him. I tell Him all my trouble.

3 К огато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.

When my spirit had grown weak within me, You knew my path. They have hidden a trap for me in the way where I walk.

4 П огледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

Look to the right and see. For there is no one who thinks about me. There is no place for me to go to be safe. No one cares about my soul.

5 К ъм Тебе, Господи, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите.

I cried out to You, O Lord. I said, “You are my safe place, my share in the land of the living.

6 В нимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен.

Listen to my cry, for I am brought down. Save me from those who make it hard for me. For they are too strong for me.

7 И зведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене.

Bring my soul out of prison, so that I may give thanks to Your name. Those who are right and good will gather around me. For You will give much to me.”