1 В идя се добре на Дарий да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат по цялото царство,

It pleased Darius to choose 120 captains to rule over the people. They would rule over the whole nation.

2 и над тях - трима князе, един от които беше Даниил, за да дават тези сатрапи сметка на тях и така царят да не губи.

And three leaders were to rule over them, and Daniel was one. The captains were to answer to them, so that the king might suffer no loss.

3 В това време този Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото в него имаше превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.

Then Daniel showed that he could do better work than the other leaders and captains because a special spirit was in him. So the king planned to give him power over the whole nation.

4 Т огава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниил относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той беше верен и в него не бе намерена никаква погрешка или вина.

Then the leaders and captains tried to find a reason to complain against Daniel about his duties over the nation. But they could not find any reason to complain or anything to blame him for, because he was faithful and honest and did not do anything wrong.

5 И така, тези хора казаха: Няма да намерим никаква причина против този Даниил, освен ако не открием нещо относно закона на неговия Бог.

Then these men said, “We will not find anything to say against Daniel unless it has to do with the Law of his God.”

6 И така, тези князе и сатрапи се събраха при царя и му казаха така: Царю Дарий, да си жив довека!

So these leaders and captains came as a group to the king and said, “King Darius, live forever!

7 В сички князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите, като се съветваха, решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква молба до който и да било бог или човек освен до тебе, царю, той да бъде хвърлен в рова на лъвовете.

All the leaders of the nation, the captains, the important men and the rulers have spoken with each other and have agreed that a new law should be made. The king should make a law that must be obeyed, saying that anyone who asks something of any god or man besides you, O king, for thirty days, must be thrown to the lions.

8 С ега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената ѝ форма, за да не се измени според закона на мидяните и персите, който не се изменя.

O king, make this law now and write your name on it so that it may not be changed. It will be by the law of the Medes and Persians, and cannot be changed.”

9 З атова цар Дарий подписа писмената забрана.

So King Darius made the law and wrote his name on it.

10 А Даниил, щом научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си и като държеше прозорците на стаята си отворени към Йерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше и преди това.

When Daniel knew that the king had written his name on this law, he went into his house where, in his upper room, he had windows open toward Jerusalem. There he got down on his knees three times each day, praying and giving thanks to his God, as he had done before.

11 Т огава онези хора се събраха и откриха, че Даниил отправяше молба и се молеше пред своя Бог.

Then these men came as a group and found Daniel praying and asking favor from his God.

12 З атова се приближиха и говориха пред царя за царската забрана, като казаха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил молба до който и да било бог или човек освен до тебе, царю, ще бъде хвърлен в рова на лъвовете? Царят отговори: Това е вярно според закона на мидяните и персите, който не се изменя.

So they went to the king and spoke to him about his law, saying, “Did you not write your name on a law which says that anyone who asks something of any god or man besides you, O king, for thirty days, is to be thrown to the lions?” The king answered, “This is true. It is by the law of the Medes and Persians, which cannot be changed.”

13 Т огава те казаха пред царя: Онзи Даниил, който е от пленените юдеи, не зачита нито тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, а принася молбата си три пъти на ден.

Then they said to the king, “Daniel, who is one of the people brought from Judah, does not listen to you, O king. He is not obeying the law that you wrote your name on. He is still asking things of his God three times a day.”

14 Т огава царят, като чу тези думи, много се наскърби и взе присърце да отърве Даниил; и се трудеше до залязването на слънцето да го избави.

When the king heard this, he was very troubled and tried to think of a way to save Daniel. Even until sunset he was trying to find a way to save him.

15 Т огава онези хора се събраха при царя и му казаха: Знай, царю, че е закон на мидяните и персите, че никаква забрана или постановление, което царят утвърди, да не се изменя.

Then these men came as a group to the king and said, “Understand, O king, that it is a law of the Medes and Persians that any law the king makes cannot be changed.”

16 Т огава царят заповяда и докараха Даниил, и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговори на Даниил: Твоят Бог, на Когото ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.

So the king had Daniel brought in and thrown into the place where lions were kept. The king said to Daniel, “May your God, Whom you are faithful to serve, save you.”

17 П осле, като донесоха камък и го поставиха върху устието на рова, царят го запечати със своя печат и с печата на големците си, за да не се измени никакво намерение относно Даниил.

And a stone was brought and laid over the mouth of the hole. The king marked it with his own special ring and with the rings of his important men, so that no one could save Daniel.

18 Т огава царят отиде в палата си и пренощува гладен; нито остави да донесат пред него музикални инструменти; и сънят побегна от него.

Then the king went to his beautiful house and spent the night without food and sleep. And nothing was brought to make him feel better. Daniel Is Saved from the Lions

19 Н а сутринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.

The king got up at sunrise and went in a hurry to the place where lions were kept.

20 И като се приближи до рова, извика с плачевен глас към Даниил. Царят проговори на Даниил: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, на Когото ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?

When he came to the hole in the ground where Daniel was, he called to him with a troubled voice, “Daniel, servant of the living God, has your God, Whom you always serve, been able to save you from the lions?”

21 Т огава Даниил отвърна на царя: Царю, да си жив довека!

Then Daniel said to the king, “O king, live forever!

22 М оят Бог прати ангела Си да запуши устата на лъвовете и те не ми навредиха, защото се оказах невинен пред Него; също и пред тебе, царю, не съм извършил никакво прегрешение.

My God sent His angel and shut the lions’ mouths. They have not hurt me, because He knows that I am not guilty, and because I have done nothing wrong to you, O king.”

23 Т огава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниил от рова. И когато Даниил беше изваден от рова, никаква повреда не бе открита у него, защото беше уповал на своя Бог.

Then the king was very pleased and had Daniel taken up out of the hole in the ground. So they took Daniel out of the hole and saw that he had not been hurt at all, because he had trusted in his God.

24 Т огава по заповед на царя докараха онези хора, които бяха наклеветили Даниил, и хвърлиха тях, децата и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова, лъвовете ги нападнаха и счупиха всичките им кости.

Then the king had those men brought to him who had spoken against Daniel. And they threw them with their wives and children into the hole with the lions. Even before they hit the bottom of the hole, the lions went after them and crushed all their bones.

25 Т огава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!

Then King Darius wrote to all the people of every nation and language who were living on the earth. He wrote, “May you have much peace!

26 И здавам указ - в цялата държава, над която царувам, да треперят хората и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден довека, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край.

I make a law that all those under my rule are to fear and shake before the God of Daniel. For He is the living God and He lives forever. His nation will never be destroyed and His rule will last forever.

27 Т ой избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, Който отърва Даниил от силата на лъвовете.

He saves and brings men out of danger, and shows His great power in heaven and on earth. And He has saved Daniel from the power of the lions.”

28 И така, този Даниил благоденстваше през царуването на Дарий и през царуването на персиеца Кир.

So things went well for Daniel during the rule of Darius and during the rule of Cyrus the Persian.