1 В идя се добре на Дарий да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат по цялото царство,

وَقَرَّرَ دارِيُوسُ تَعيِينَ مِئَةٍ وَعِشرِينَ والِياً لإدارَةِ المَملَكَةِ.

2 и над тях - трима князе, един от които беше Даниил, за да дават тези сатрапи сметка на тях и така царят да не губи.

وَاختارَ ثَلاثَةَ وُزَراءٍ مِنهُمْ دانيالُ، يُقَدِّمُ الوُلاةُ التَّقارِيرَ لَهُمْ، كَي لا يَتَعَرَّضَ المَلِكُ لأيِّ خَسارَةٌ.

3 В това време този Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото в него имаше превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.

وَلأنَّهُ كانَ فِي دانِيالَ رُوحٌ يَتَفَوَّقُ بِهِ عَلَى الوُزَراءِ وَالوُلاةِ الآخَرِينَ، فَقَدْ كانَ المَلِكُ يُفَكِّرُ بِأنْ يَجعَلَهُ مَسؤُولاً عَن كُلِّ المَملَكَةِ.

4 Т огава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниил относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той беше верен и в него не бе намерена никаква погрешка или вина.

وَبَدَأ الوُزَراءُ وَالوُلاةُ يَبحَثُونَ عَن عِلَّةٍ فِي دانِيالَ فِي الأُمُورِ المُتَعَلِّقَةِ بِالحُكُومَةِ لإثباتِ عَدَمِ كَفاءَتِهِ وَأمانَتِهِ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَجِدُوا سَبَباً لإدانَتِهِ، وَلا فَساداً فِيهِ. لأنَّ دانِيالَ كانَ أمِيناً وَلا يَأخُذُ رِشْوَةً وَلا يُشارِكُ فِي احتِيالٍ.

5 И така, тези хора казаха: Няма да намерим никаква причина против този Даниил, освен ако не открием нещо относно закона на неговия Бог.

فَقالَ هَؤُلاءِ الرِّجالُ: «بِما أنَّنا لَنْ نَقدِرَ أنْ نَجِدَ فَساداً فِي دانِيالَ، فَعَلَينا أنْ نَبحَثَ عَن أمرٍ فِي شَرِيعَةِ إلَهِهِ.»

6 И така, тези князе и сатрапи се събраха при царя и му казаха така: Царю Дарий, да си жив довека!

فَجاءَ هَؤلاءِ الوُزَراءُ وَالوُلاةُ إلَى المَلِكِ بِهَذا الاقتِراحِ: «أيُّها المَلِكُ دارِيُوسُ، فَلتَعِشْ إلَى الأبَدِ!

7 В сички князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите, като се съветваха, решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква молба до който и да било бог или човек освен до тебе, царю, той да бъде хвърлен в рова на лъвовете.

أيُّها المَلِكُ، تَشاوَرَ وُزَراءِ المَملَكَةِ وَالوُلاةِ وَكِبارِ المَسؤُولِينَ وَرُفَقائِهِمْ وَالحُكّامِ، وَاتَّفَقُوا عَلَى أنْ يُصدِرَ المَلِكُ مَرسُوماً يَمنَعُ أيَّ شَخصٍ مِنْ تَقدِيمِ أيَّ دُعاءٍ أوْ طَلَبٍ لأيِّ إلَهٍ أوْ إنسانٍ إلّا لَكَ أيُّها المَلِكُ لِمُدَّةِ شَهرٍ كامِلٍ. وَمَنْ لا يَمتَثِلُ لِهَذا، فَإنَّهُ يُلقَى فِي حُفْرَةِ الأُسُودِ.

8 С ега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената ѝ форма, за да не се измени според закона на мидяните и персите, който не се изменя.

فَأصدِرْ أيُّها المَلِكُ مَرسُوماً وَاختِمْهُ لِيَصِيرَ مِثلَ شَرِيعَةِ المادِيِّينَ وَالفُرْسِ الَّتِي لا تَتَغَيَّرُ.»

9 З атова цар Дарий подписа писмената забрана.

وَهَكَذا أصدَرَ المَلِكُ دارِيُوسُ المُرسُومَ وَخَتَمَهُ.

10 А Даниил, щом научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си и като държеше прозорците на стаята си отворени към Йерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше и преди това.

وَسَمِعَ دانِيالُ أنَّ المَلِكَ خَتَمَ مَرسُوماً بِذَلِكَ، فَذَهَبَ إلَى بَيتِهِ وَفَتَحَ النَّوافِذَ فِي غُرفَتِهِ العُلوِيَّةِ المَفتُوحَةَ باتِّجاهِ مَدينَةِ القُدْسِ كَالمُعتادِ، وَسَجَدَ عَلَى رُكبَتَيهِ وَسَبَّحَ إلَهَهُ. فَقَد اعتادَ أنْ يَفعَلَ ذَلِكَ ثَلاثَ مَرّاتٍ كُلَّ يَومٍ.

11 Т огава онези хора се събраха и откриха, че Даниил отправяше молба и се молеше пред своя Бог.

فَذَهَبَ أولَئِكَ الرِّجالُ إلَى هُناكَ، وَوَجَدُوا دانِيالَ يُصَلِّي وَيَطلُبُ الرَّحمَةَ مِنْ إلَهِهِ.

12 З атова се приближиха и говориха пред царя за царската забрана, като казаха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил молба до който и да било бог или човек освен до тебе, царю, ще бъде хвърлен в рова на лъвовете? Царят отговори: Това е вярно според закона на мидяните и персите, който не се изменя.

فَأسرَعُوا إلَى المَلِكِ وَقالُوا لَهُ: «أيُّها المَلِكُ، ألَمْ تَختِمْ مَرسُوماً يَمنَعُ أيَّ شَخصٍ مِنَ الصَّلاةِ أوِ الطَّلَبِ مِنْ أيِّ إلَهٍ أوْ إنسانٍ غَيرَكَ لِمُدَّةِ شَهرٍ كامِلٍ؟ وَإنْ فَعَلَ أحَدٌ ذَلِكَ ألا يَنبَغِي أنْ يُلقَى فِي حُفْرَةِ الأُسُودِ؟» فَأجابَ المَلِكُ: «نَعَمْ، هَذا صَحِيحٌ، فَهَذا مَرسُومٌ مِنْ مَراسِيمِ مادِي وَفارِسَ الَّتِي لا يُمكِنُ تَغيِيرُها.»

13 Т огава те казаха пред царя: Онзи Даниил, който е от пленените юдеи, не зачита нито тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, а принася молбата си три пъти на ден.

فَقالُوا لِلمَلِكِ: «دانِيالُ، الَّذِي مِنَ اليَهُودِ المَسبِيِّينَ، لَمْ يَهتَمَّ بِالمَرسُومِ الَّذِي أنتَ خَتَمتَهُ أيُّها المَلِكُ! بَلْ إنَّهُ يُصَلِّي ثَلاثَ مَرّاتٍ كُلَّ يَومٍ!»

14 Т огава царят, като чу тези думи, много се наскърби и взе присърце да отърве Даниил; и се трудеше до залязването на слънцето да го избави.

وَحِينَ سَمِعَ المَلِكُ ذَلِكَ انزَعَجَ جِدّاً، وَبَدَأ عَلَى الفَورِ يُفَكِّرُ بِطَرِيقَةٍ لإنقاذِ دانِيالَ. وَقَد حاوَلَ حَتَّى غُرُوبِ الشَّمسِ أنْ يَجِدَ طَرِيقَةً لإنقاذِهِ.

15 Т огава онези хора се събраха при царя и му казаха: Знай, царю, че е закон на мидяните и персите, че никаква забрана или постановление, което царят утвърди, да не се изменя.

فَجاءَ أُولَئِكَ الرِّجالُ إلَى المَلِكِ وَقالُوا: «أيُّها المَلِكُ، أنتَ تَعرِفُ أنَّهُ بِحَسَبِ قانُونِ مادِي وَفارِسَ لا يَجُوزُ تَغيِيرُ أيِّ مَرسُومٍ يُصدِرُهُ المَلِكُ.»

16 Т огава царят заповяда и докараха Даниил, и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговори на Даниил: Твоят Бог, на Когото ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.

فَأمَرَهُمُ المَلِكُ بِإحضارِ دانِيالَ وَإلقائِهِ فِي حُفْرَةِ الأُسُودِ. وَقالَ المَلِكُ لِدانِيالَ: «لِيُنقِذْكَ اللهُ الَّذِي تَعبُدُهُ دائِماً!»

17 П осле, като донесоха камък и го поставиха върху устието на рова, царят го запечати със своя печат и с печата на големците си, за да не се измени никакво намерение относно Даниил.

ثُمَّ وَضَعُوا حَجَراً كَبِيراً عَلَى فُتْحَةِ الحُفرَةِ وَخَتَمُوها بِخاتَمِ المَلِكِ وَوُزَرائِهِ، كَي لا يَستَطِيعَ أحَدٌ تَغيِيرَ الحُكمِ الَّذِي صَدَرَ عَلَى دانِيالَ.

18 Т огава царят отиде в палата си и пренощува гладен; нито остави да донесат пред него музикални инструменти; и сънят побегна от него.

وَذَهَبَ المَلِكُ إلَى قَصرِهِ وَقَضَى اللَّيلَ بِلا طَعامٍ. وَمَنَعَ أنْ يَأتِي إلَيهِ مَنْ يُسَلِّيهِ، لَكِنَّهُ لَمْ يَستَطِعِ النَّومَ.

19 Н а сутринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.

وَعِندَ الفَجرِ باكِراً جِدّاً، أسرَعَ إلَى حُفرَةِ الأُسُودِ.

20 И като се приближи до рова, извика с плачевен глас към Даниил. Царят проговори на Даниил: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, на Когото ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?

فَاقتَرَبَ مِنَ الحُفرَةِ وَنادَى بِصَوتٍ عالٍ حَزِينٍ عَلَى دانِيالَ: «يا دانِيالُ، يا عَبدَ اللهِ الحَيِّ، هَلِ استَطاعَ إلَهُكَ الَّذِي تَخدِمُهُ وَتَعبُدُهُ دائِماً أنْ يُنقِذَكَ مِنَ الأُسُودِ؟»

21 Т огава Даниил отвърна на царя: Царю, да си жив довека!

فَأجابَ دانِيالُ المَلِكَ: «أيُّها المَلِكُ، فَلتَعِشْ إلَى الأبَدِ!

22 М оят Бог прати ангела Си да запуши устата на лъвовете и те не ми навредиха, защото се оказах невинен пред Него; също и пред тебе, царю, не съм извършил никакво прегрешение.

إلَهِي أرسَلَ مَلاكَهُ فَأغلَقَ أفواهَ الأُسُودِ فَلَمْ تُؤذِنِي، لأنَّهُ وَجَدَنِي بَرِيئاً. وَحَتَّى أنتَ أيُّها المَلِكُ تَعلَمُ بِأنِّي لَمْ أعمَلْ شَيئاً سَيِّئاً.»

23 Т огава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниил от рова. И когато Даниил беше изваден от рова, никаква повреда не бе открита у него, защото беше уповал на своя Бог.

فَفَرِحَ المَلِكُ كَثِيراً، وَأمَرَ بِإخراجِ دانِيالَ مِنَ الحُفْرَةِ. فَخَرَجَ دانِيالُ مِنَ الحُفْرَةِ سالِماً دُونَ أذَىً، لأنَّهُ آمَنَ بِإلَهِهِ.

24 Т огава по заповед на царя докараха онези хора, които бяха наклеветили Даниил, и хвърлиха тях, децата и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова, лъвовете ги нападнаха и счупиха всичките им кости.

ثُمَّ أمَرَ المَلِكُ بِإحضارِ الَّذِينَ اشتَكُوْا عَلَى دانِيالَ، وَأمَرَ بِطَرحِهِمْ هُمْ وَأولادِهِمْ وَنِسائِهِمْ إلَى الحُفْرَةِ. وَما أنْ مَسُّوا أرْضَ الحُفْرَةِ، حَتَّى هَجَمَت الأُسُودُ عَلَيهِمْ فَمَزَّقَتْ لَحمَهُمْ، وَسَحَقَتْ عِظامَهُمْ.

25 Т огава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!

ثُمَّ كَتَبَ المَلِكُ هَذِهِ الرِّسالَةَ: «إلَى كُلِّ الشُّعُوبِ وَالأُمَمِ وَاللُّغاتِ السّاكِنِينَ فِي الإمبَراطُورِيَّةِ، لِيَكُنْ لَكُمْ سَلامٌ جَزِيلٌ.

26 И здавам указ - в цялата държава, над която царувам, да треперят хората и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден довека, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край.

أنا دارِيوسَ أُصدِرُ هَذا المَرسُومَ: عَلَى كُلِّ واحِدٍ فِي كُلِّ مُقاطَعاتِ مَملَكَتِي أنْ يَهابَ إلَهَ دانِيالَ وَيُكرِمُهُ. «‹هُوَ الإلَهُ الحَيُّ الأزَلِيُّ، وَمُلْكُهُ لَنْ يَفنَى أبَداً، وَسُلطانُهُ لَيسَتْ لَهُ نِهايَةٌ.

27 Т ой избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, Който отърва Даниил от силата на лъвовете.

هُوَ إلَهٌ يُخَلِّصُ وَيُنقِذُ. هُوَ إلَهٌ يَعمَلُ آياتٍ وَعَجائِبَ فِي السَّماءِ وَعَلَى الأرْضِ. وَهُوَ الَّذِي أنقَذَ دانِيالَ مِنَ الأُسُودِ.›»

28 И така, този Даниил благоденстваше през царуването на Дарий и през царуването на персиеца Кир.

هَذا هُوَ دانِيالُ الَّذِي نَجَحَ أثناءَ مُلكِ دارِيوسَ المادِيِّ وَمُلكِ كُورَشَ الفارِسِيِّ.