1 ( По слав. 103.) Благославяй, душо моя, Господа. Господи, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен -

بارِكِي اللهَ يا نَفسِي! يا اللهُ إلَهِي، عَظِيمٌ أنتَ، لابِسٌ مَجداً وَكَرامَةً.

2 Т и, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса;

يَلُفُّ نَفسَهُ بِالنُّورِ كَما بِثَوبٍ. وَكَسِتارَةٍ يَبسِطُ السَّماءَ.

3 К ойто издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра;

فَوقَ السُّحُبِ بَنَى حُجُراتِهِ العُلْوِيَّةَ. يَجعَلُ الغُيُومَ مَركَبَتَهُ. وَعَلَى أجنِحَةِ الرِّيحِ يَعبُرُ السَّماءَ.

4 К ойто правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си - като огнения пламък;

هُوَ يَجعَلُ رُسُلَهُ رِياحاً، وَيَجعَلُ خُدّامَهُ ناراً وَلَهِيباً.

5 К ойто си положил земята на основата ѝ, за да не се поклати за вечни времена.

ثَبَّتَ الأرْضَ عَلَى أساساتِها، فَلا تَهْتَزُّ أبَداً.

6 П окрил си я с морето като с дреха; водите застанаха над планините.

غَطَّى الأرْضَ بِالمُحِيطِ كَدِثارٍ، مُغَطِّياً بِالماءِ الجِبالَ.

7 О т Твоето смъмряне те побегнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг.

وَعِندَ تَوبِيخِكَ، عِندَ صَوتِكَ المُرعِدِ، اندَفَعَ الماءُ مِنَ الجِبالِ.

8 И здигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях.

الجِبالُ ارتَفَعَتْ، وَالوِديانُ سَقَطَتْ، كُلُّ واحِدٍ إلَى المَكانِ الَّذِي عَيَّنتَهُ لَهُ.

9 П оложил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята.

وَضَعتَ حُدُوداً لا تَقدِرُ المِياهُ أنْ تَتَجاوَزَها لِتُغَطِّيَ الأرْضَ.

10 Т и си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините.

جَعَلْتَ اليَنابِيعَ تَصُبُّ فِي الجَداوِلِ المُتَدَفِّقَةِ بَينَ الجِبالِ.

11 Н апояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си;

تَسقِي الجَداوِلُ كُلَّ الحَيواناتِ البَرِّيَّةَ. وَتَأتِي حَتَّى الحَمِيرُ البَرِّيَّةُ لِتُطفِئَ ظَمَأَها.

12 п ри тях небесните птици живеят и пеят между клоните.

تَصنَعُ الطُّيُورُ أعشاشَها قُربَ الماءِ، مُغَنِّيَةً عَلَى أغصانِ الأشجارِ القَرِيبَةِ.

13 Т и си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята;

يَسقِي الجِبالَ بِماءٍ مِنْ غُرَفِهِ العُلْوِيَّةِ، فَتَشبَعُ الأرْضُ مِنْ ثَمَرِ يَدَيهِ.

14 п равиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята,

يُطلِعُ لِلبَهائِمِ أعشاباً، وَالحُبُوبَ لِكَي يَعمَلَ الإنسانُ وَيُخرِجُ مِنَ الأرْضِ خُبْزاً،

15 и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека.

وَنَبِيذاً يُفَرِّحُ قُلُوبَ النّاسِ! وَزَيتاً يُلَمِّعُ وُجُوهَنا، وَخُبْزاً يَسنِدُ أجسادَنا.

16 В еликолепните дървета се наситиха, ливанските кедри, които Господ е насадил,

الأشجارُ العِملاقَةُ الَّتِي زَرَعَها اللهُ تَتَغَذَّى حَسَناً. هَذِهِ أشجارُ أرْزِ لُبنانَ،

17 к ъдето птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела;

حَيثُ الطُّيُورُ، مِنَ الدُّورِيِّ إلَى اللَّقلَقِ، تَبنِي بُيُوتَها فِي أغْصانِ السَّرُوِ.

18 в исоките планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци.

الجِبالُ العالِيَةُ هِيَ مَسكَنٌ لِماعِزِ الجَبَلِ. وَالصُّخُورُ مَلاجِئُ لِحَيوانِ الغُرِيرِ.

19 Т ой е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва.

خَلَقْتَ القَمَرَ لِتَحدِيدِ المَواسِمِ، وَالشَّمسُ تَعرِفُ وَقتَ مَغِيبِها.

20 С пускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат.

خَلَقْتَ الظُّلمَةَ لِيَكُونَ هُناكَ لَيلٌ، لِكَي تَخرُجَ حَيواناتُ الغابَةِ وَتَطُوفَ.

21 Л ъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна.

الأُسُودُ تَزأرُ مِنْ أجلِ فَرِيسَةٍ مُلتَمِسَةً مِنَ اللهِ طَعامَها.

22 И згрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си.

ثُمَّ تُشرِقُ الشَّمسُ، فَتَعُودُ حَيواناتُ اللَّيلِ لِتَربُضَ فِي مَساكِنِها.

23 Ч овек излиза на работата си и се труди до вечерта.

ثُمَّ يَخرُجُ النّاسُ لِيَعمَلُوا، لِيَقُومُوا بِأعمالِهِمْ حَتَّى المَساءِ.

24 К олко са разнообразни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения.

يا اللهُ أعمالُكَ لا تُحصَى! صَنَعْتَها كُلَّها بِحِكمَةٍ! الأرْضُ مَملُوءَةٌ بِصَنائِعِكَ.

25 Е то голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни - животни малки и големи.

ها البَحرُ مَثَلاً! هُوَ واسِعٌ وَمُمتَدٌّ، وَمَملُوءٌ بِحَيواناتٍ كَبيرَةٍ وَصَغِيرَةٍ بِلا عَدَدٍ!

26 Т ам плават корабите; там е и чудовището, което си създал да играе в него.

عَلَى سَطحِهِ تُبحِرُ السُّفُنُ، وَفِي أعماقِهِ يَلعَبُ لِوِياثانُ الَّذي صَنَعْتَهُ.

27 В сички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната.

كُلُّها إلَيكَ تَأتِي لِتَنالَ نَصِيبَها مِنَ الطَّعامِ فِي حِينِهِ.

28 К аквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага,

تَفتَحُ يَدَيكَ وَتَنثُرُ طَعامَها لِتَلتَقِطَهُ، فَتَشبَعَ خَيراتٍ.

29 с криеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си.

لَكِنْ حِينَ تُدِيرُ لَها ظَهرَكَ، فَإنَّها تَرتَعِبُ وَتَحبِسُ أنْفاسَها. تَضعُفُ وَتَمُوتُ، وَإلَى التُّرابِ تَعُودُ.

30 И зпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята.

لَكِنْ عِندَما تُرسِلُ رُوحَكَ، فَإنَّها تَحْيا، وَالأرْضُ تَتَجَدَّدُ.

31 Н ека трае довека славата Господня; нека се радва в делата Си Господ,

لِيَتَمَجَّدِ اللهُ إلَى الأبَدِ، وَلْيَفرَحْ وَيَبتَهِجْ بِخَلِيقَتِهِ.

32 К ойто, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят.

لأنَّهُ يُحَملِقُ فِي الأرْضِ فَتَرتَعِدَ. يَلمِسُ الجِبالَ فَيَخرُجَ دُخانٌ مِنْها.

33 Щ е пея на Господа, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам.

سَأُغَنِّي للهِ مادُمتُ حَيّاً، أُسَبِّحُ إلَهِي بِمَزامِيرَ ما دُمتُ حَيّاً.

34 Д а Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в Господа.

سَأنْظُمُ لَهُ قَصائِدَ، وَسَأفرَحُ فِي اللهِ.

35 Н ека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.

سَيُبادُ الخُطاةُ مِنَ الأرْضِ، وَلا يَكُونُ فِيما بَعْدُ أشرارٌ. سَبِّحِي اللهَ يا نَفسِي! سَبِّحِي ياه!