1 П о-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който е с извратени устни, а при това безумен.

الفَقِيرُ الَّذِي يَسلُكُ بِاستِقامَةٍ خَيرٌ مِنَ الأحْمَقِ الَّذِي يُراوِغُ بِكَلامِهِ.

2 Н аистина сърдечно желание без разсъдък не е добро и който бърза с краката си, сбърква пътя си.

الرَّغبَةُ فِي شَيءٍ دُونَ العِلْمِ بِهِ لِيسَتْ حَسَنَةً، وَمَنْ يَتَسَرَّعُ فِي قَراراتِهِ يُخْطِئُ.

3 Б езумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против Господа.

غَباءُ الإنسانِ يُدَمِّرُ حَياتَهُ، ثُمَّ يُلقِي بِلَومِهِ عَلَى اللهِ.

4 Б огатството прибавя много приятели, а сиромахът бива изоставен от приятеля си.

الغَنِيُّ كَثِيرُ الأصحابِ، فَإنِ افتَقَرَ تَرَكُوهُ.

5 Л ъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който диша лъжи, няма да избегне възмездие.

شاهِدُ الزُّورِ يُعاقَبُ، وَالَّذِي يَكذِبُ فِي شَهادَتِهِ لَنْ يَنْجُو.

6 М нозина търсят благоволението на щедрия и всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

كَثِيرُونَ يَستَرضُونَ الرَّجُلَ الكَرِيمَ، وَيُصاحِبُونَ الَّذِي يُعطِي هَدايا.

7 В сичките братя на сиромаха го мразят - колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умилителни думи, но тях ги няма.

كُلُّ إخْوَةِ الفَقِيرِ يَكرَهُونَهُ، وَأصدِقاؤُهُ يَبتَعِدُونَ عَنْهُ. يَتَوَسَّلُ إلَيْهِمْ بِكَلامِهِ، لَكِنَّهُمْ لا يَسْتَجِيبونَ.

8 К ойто придобива ум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро.

المُتَمَسِّكُ بِالحِكمَةِ يُحِبُّ حَياتَهُ، وَمَنْ يُحافِظْ علَى المَعرِفَةِ يَنجَحْ.

9 Л ъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който изказва лъжи, ще загине.

شاهِدُ الزُّورِ يُعاقَبُ، وَالَّذِي يَكذِبُ فِي شَهادَتِهِ سَيَهلِكُ.

10 И знежеността не прилича на безумен, много по-малко - на слуга да властва над началници.

لا يَلِيقُ التَّرَفُ بِالأحْمَقِ، كَما لا يَلِيقُ بِالعَبْدِ أنْ يَحكُمَ الرُّؤَساءَ.

11 Б лагоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да не се взира в престъпление.

التَّفكِيرُ الجَيِّدُ يُنتِجُ الصَّبْرَ، وَمَغفِرَةُ الإساءَةِ تُعطِي مَجداً وَسُمعَةً حَسَنَةً.

12 Г невът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата.

غَضَبُ المَلِكِ كَزَئِيرِ الأسَدِ، وَرِضاهُ كَالنَّدَى عَلَى العُشْبِ.

13 Б езумен син е бедствие за баща си и препирните на свадлива жена са като непрестанен капчук.

الابنُ الأحْمَقُ مُصِيبَةٌ لِأبِيهِ، وَمُخاصَماتُ الزَّوجَةِ كَنَقَراتِ الماءِ المُتَسَرِّبِ.

14 К ъща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумна жена е от Господа.

البَيتُ وَالغِنَى مِيراثٌ مِنَ الآباءِ، أمّا الزَّوجَةُ العاقِلَةُ فَهِيَ مِنَ اللهِ.

15 Л енивостта хвърля в дълбок сън и бездейна душа ще гладува.

الكَسَلُ يُسَبِّبُ النَّومَ العَمِيقَ، وَالإنسانُ المُتَراخِي يَجُوعُ.

16 К ойто пази заповедта, пази душата си, а който занемарява пътищата си, ще загине.

مَنْ يُطِيعُ الوَصايا يَحرِصُ عَلَى حَياتِهِ، وَمَنْ لا يُبالِي بِسُلُوكِهِ سَيَمُوتُ.

17 К ойто показва милост към бедния, заема на Господа и Той ще му въздаде за благодеянието му. Мъдри съвети към младите хора

مَنْ يُكرِمُ الفَقِيرَ يُقرِضُ اللهَ ، وَسَيُكافِئُهُ عَلَى عَمَلِهِ.

18 Н аказвай сина си, докато има надежда, и не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

أدِّبِ ابنَكَ لأنَّ هُناكَ أمَلاً فِي أنْ يَتَغَيَّرَ، وَإلّا فَإنَّكَ تُشارِكُ فِي تَدْمِيرِهِ.

19 Г невлив човек ще понесе наказание; защото, ако го пожалиш, после пак ще трябва да го наказваш.

الغَضُوبُ سَيَنالُ عِقابَهُ، وَإنْ جَنَّبْتَهُ العِقابَ يَزدادُ سُوءاً.

20 С лушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетните си дни.

استَمِعْ إلَى المَشُورَةِ وَاقبَلِ التَّأدِيبَ لِكَي تُصْبِحَ حَكِيماً.

21 И ма много помисли в сърцето на човека, но намерението Господне - то ще устои.

كَثِيرَةٌ هِيَ الأفكارُ فِي عَقلِ الإنسانِ، وَلَكِنَّ مَشِيئُةَ اللهِ هِيَ الَّتِي تَثْبُتُ.

22 М илосърдието на човека е чест за него и сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

إخلاصُ الإنسانِ يَجْعَلُهُ جَذّاباً. فَأنْ تَكُونَ فَقِيراً خَيرٌ مِنْ أنْ تَكُونَ كاذِباً.

23 С трахът от Господа спомага за живот; който го има, ще си ляга наситен и няма да срещне зло.

مَنْ يَخافُ اللهَ يَنالُ حَياةً، وَيَنامُ راضِياً دُونَ أنْ يَمَسَّهُ أذَى.

24 Л енивият потапя ръката си в паницата и не иска дори в устата си да я върне.

الكَسْلانُ يَغمِسُ يَدَهُ فِي الطَّبَقِ، وَلا يَرَدُّها إلَى فَمِهِ.

25 А ко накажеш присмивателя, простият ще стане внимателен; и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

عاقِبِ المُسْتَهْزِئَ فَيُصبِحَ الجاهِلُ ذَكِيّاً، وَوَبِّخِ العاقِلَ فَيَنالَ مَعرِفَةً.

26 К ойто опропастява баща си и изпъжда майка си, той е син, който причинява срам и нанася позор.

مَنْ يَسْرِقُ مِنْ أبِيهِ وَيَطْرُدُ أُمَّهُ، هُوَ ابْنٌ مُخْزٍ وَمُخْجِلٌ.

27 П рестани, сине мой, да слушаш съвети, които те отклоняват от мъдростта.

يا بُنَيَّ، إذا تَوَقَّفْتَ عَنِ الاسْتِماعِ إلَى الوَصِيَّةِ، سَتَضِلُّ عَنْ طَرِيِقِ المَعرِفَةِ.

28 Л ошият свидетел се присмива на правосъдието; и устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

شاهِدُ الزُّورِ يَستَهزِئُ بِالعَدلِ، وَكَلامُ الأشرارِ يُعَزِّزُ الدَّمارَ.

29 П рисъди се приготвят за присмивателите и бой - за гърба на безумните.

العِقابُ أُعِدَّ لِلمُتَكَبِّرِينَ، وَالضَّرْبُ لِلأغبِياءِ.