1 А шест дни преди Пасха Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

وَقَبلَ سِتَّةِ أيّامٍ مِنْ عِيْدِ الفِصْحِ، ذَهَبَ يَسُوعُ إلَى بَيْتَ عَنْيا. وَهِيَ بَلْدَةُ لِعازَرَ الَّذِي أقامَهُ يَسُوعُ مِنَ المَوْتِ.

2 Т ам му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.

وَهُناكَ أعَدُّوا لَهُ عَشاءً، وَكانَتْ مَرْثا تُجَهِّزُ الطَّعامَ. وَكانَ لِعازَرُ أحَدَ المُتَّكِئِيْنَ مَعَ يَسُوعَ.

3 Т огава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исус и с косата си ги избърса, и къщата се изпълни с аромат от мирото.

أمّا مَرْيَمُ فَقَدْ أخَذَتْ قارُورَةً مِنَ العِطْرِ الثَّمِيْنِ المَصْنُوعِ مِنْ زَيْتِ نَباتِ النّاردِيْنِ النَّقِيِّ وَسَكَبَتْهُ عَلَى قَدَمَيْ يَسُوعَ، ثُمَّ نَشَّفَتْهُما بِشَعْرِها. فَامتَلأ البَيْتُ كُلُّهُ بِعَبِيْرِ العِطْرِ.

4 Н о един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:

فَقالَ أحَدُ تَلامِيْذِ يَسُوعَ – وَهُوَ يَهُوذا الإسْخَرْيُوطِيِّ الَّذِي سَيَخُونُهُ:

5 З ащо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

«لِماذا لَمْ يُبَعْ هَذا العِطْرُ بِمَبلَغٍ كَبِيْرٍ مِنَ المالِ يُعْطَى لِلفُقَراءِ؟»

6 А това каза, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея.

وَلَمْ يَقُلْ يَهُوذا ذَلِكَ اهتِماماً مِنْهُ بِالفُقَراءِ، بَلْ لِأنَّهُ كانَ سارِقاً. كانَ هُوَ الَّذِي يَحتَفِظُ بِصُنْدُوقِ المالِ، وَكانَ يَختَلِسُ مِمّا يُوضَعُ فِيْهِ.

7 Т огава Исус каза: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

فَقالَ يَسُوعُ: «دَعُوها وَشَأْنَها! فَمِنَ الحَسَنِ أنَّها احتَفَظَتْ بِهَذا العِطْرِ لِهَذا اليَوْمِ، يَوْمِ الإعدادِ لِدَفْنِي.

8 С иромасите винаги се намират между вас, но Аз не съм всякога между вас.

الفُقَراءُ سَيَكُونُونَ عِنْدَكُمْ دائِماً، أمّا أنا فَلَسْتُ مَعَكُمْ دائِماً.» التَّآمُرُ عَلَى لِعازَر

9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само заради Исус, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

وَعَلِمَ جَمْعٌ كَبِيْرٌ مِنَ اليَهُودِ الَّذِيْنَ جاءُوا لِلاحتِفالِ بِالفِصْحِ أنَّ يَسُوعَ فِي بَيْتَ عَنْيا. فَجاءُوا لا مِنْ أجلِ يَسُوعَ فَقَط، بَلْ أيضاً لِكَيْ يَرَوا لِعازَرَ الَّذِي أقامَهُ يَسُوعُ مِنَ المَوْتِ.

10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,

وَلِهَذا بَدَأ كِبارُ الكَهَنَةِ يُخَطِّطُونَ لِقَتلِ لِعازَرَ أيضاً.

11 з ащото поради него много юдеи се отдръпнаха от тях и вярваха в Исус. Тържественото влизане в Йерусалим

فَبِسَبَبِهِ كانَ كَثِيْرُونَ مِنَ اليَهُودِ يَتْرُكُونَ قادَتَهُمْ وَيُؤْمِنُونَ بِيَسُوعَ. يَسُوعُ يَدْخُلُ مَدِيْنَةَ القُدْس

12 Н а следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Исус пристига в Йерусалим,

وَفِي اليَوْمِ التّالِي سَمِعَ الجَمْعُ الكَبِيْرُ الَّذِي جاءَ إلَى عِيْدِ الفِصْحِ أنَّ يَسُوعَ قادِمٌ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ.

13 в зеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, като викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име, Израелевият Цар!

فَحَمَلُوا أغصاناً مِنْ شَجَرِ النَّخلِ، وَخَرَجُوا لاسْتِقْبالِهِ. وَبَدَأُوا يَهْتِفُونَ: «يَعِيْشُ المَلِكُ! مُبارَكٌ هُوَ الآتِي بِاسْمِ الرَّبِّ. مُبارَكٌ مَلِكُ بَنِي إسْرائِيلَ!»

14 А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано:

وَوَجَدَ يَسُوعُ حِماراً فَرَكِبَهُ كَما هُوَ مَكْتُوبٌ:

15 " Не бой се, дъще Сионова. Ето, твоят Цар иде, възседнал осле."

«لا تَخافِي أيَّتُها العَزِيزَةُ صِهْيَوْنُ، ها إنَّ مَلِكَكِ آتٍ راكِباً عَلَى حِمارٍ صَغِيْرٍ.»

16 У чениците Му отначало не разбраха това. А когато Исус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че това направиха за Него.

وَلَمْ يَفْهَمِ التَّلامِيْذُ أوَّلَ الأمْرِ ما يَحْدُثُ، لَكِنَّهُمْ تَذَكَّرُوا بَعْدَ أنْ تَمَجَّدَ يَسُوعُ أنَّ هَذِهِ الأُمُورَ مَكْتُوبَةٌ عَنْهُ، وَأنَّهُمْ تَمَّمُوها لَهُ.

17 А множеството, което беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо.

وَكانَ هُناكَ جَمْعٌ مِنَ النّاسِ عِندَما نادَى يَسُوعُ لِعازَرَ مِنَ القَبْرِ وَأقامَهُ مِنَ المَوْتِ. فَكانُوا يُخبِرُونَ الجَمِيعَ بِما حَدَثَ.

18 П о същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

لِذَلِكَ خَرَجَتْ جُمُوعُ النّاسِ لِلِقائِهِ، فَقَدْ سَمِعُوا أنَّهُ هُوَ الَّذِي صَنَعَ تِلْكَ المُعجِزَةَ.

19 З атова фарисеите си говореха помежду си: Вижте, че нищо не постигаме! Ето, светът отиде след Него. Елините искат да видят Исус Христос

فَقالَ الفِرِّيْسِيُّونَ بَعْضُهُمْ لِبَعْضٍ: «انظُرُوا! إنَّ خِطَتَنا لا تُحَقِّقُ شَيْئاً، فَها هُوَ العالَمُ كُلُّهُ يَتْبَعُهُ!» الحَياةُ وَالمَوْت

20 А между онези, които дойдоха на поклонение на празника, имаше и някои гърци.

وَكانَ بَعضُ اليُونانِيِّيْنَ قَدْ ذَهَبُوا إلَى مَدينَةِ القُدْسِ لِلعِبادَةِ فِي عِيدِ الفِصْحِ أيضاً.

21 Т е отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха с думите: Господине, искаме да видим Исус.

فَذَهَبُوا إلَى فِيلِبُّسَ، وَهُوَ مِنْ بَلْدَةِ بَيْتِ صَيْدا فِي إقلِيْمِ الجَلِيلِ، وَرَجُوهُ فَقالوا: «يا سَيِّدُ، نُرِيْدُ أنْ نَرَى يَسُوعَ.»

22 Ф илип отиде и каза на Андрей, а Андрей и Филип отидоха и казаха на Исус.

فَجاءَ فِيلِبُّسُ وَأخبَرَ أندراوُسَ. ثُمَّ جاءَ أندَراوُسُ وَفِيلِبُّسُ وَأخبَرا يَسُوعَ.

23 А Исус им отговори: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

فَقالَ يَسُوعُ: «آنَ الأوانُ لِيَتَمَجَّدَ ابْنُ الإنسانِ.

24 И стина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само̀; но ако умре, дава много плод.

أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ: يَنبَغِي أنْ تَقَعَ حَبَّةُ القَمْحِ عَلَى الأرْضِ وَتَمُوتَ، وَإلّا فَإنَّها تَظَلُّ حَبَّةً وَحِيْدَةً. لَكِنَّها إنْ وَقَعَتْ عَلَى الأرْضِ وَماتَتْ، فَإنَّها تُنتِجُ ثَمَراً كَثِيْراً.

25 К ойто обича живота си, ще го изгуби; а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

مَنْ يَتَعَلَّقُ بِحَياتِهِ يَخسَرُها، أمّا الَّذِي لا يَتَعَلَّقُ بِحَياتِهِ فِي هَذا العالَمِ فَسَيَحفَظُها لِلحَياةِ الأبَدِيَّةِ.

26 А ко някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец. Исус Христос говори за Своята смърт

فَلْيَتبَعْنِي مَنْ يُرِيْدُ أنْ يَخدِمَنِي. وَحَيْثُ أكُونُ أنا، سَيَكُونُ خادِمِي أيضاً. إنْ كانَ أحَدٌ يَخدِمُنِي، فَسَيُكْرِمُهُ الآبُ.» يَسُوعُ يُنبئُ باقتِرابِ مَوْتِه

27 С ега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох на този час.

«الآنَ تَتَضايَقُ نَفْسِي، فَماذا أقُولُ؟ أأقُولُ نَجِّنِي أيُّها الآبُ مِنْ ساعَةِ الألَمِ هَذِهِ؟ لَكِنِّي جِئْتُ مِنْ أجلِ هَذِهِ السّاعَةِ.

28 О тче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: Прославих Го и отново ще Го прославя.

فَمَجِّدِ اسْمَكَ أيُّها الآبُ.» فَجاءَ مِنَ السَّماءِ صَوْتٌ يَقُولُ: «لَقَدْ مَجَّدْتُهُ، وَسَأُمَجِّدُهُ أيضاً.»

29 Т огава множеството, което стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. А други казаха: Ангел Му говори.

وَكانَ هُناكَ جَمْعٌ مِنَ النّاسِ، فَسَمِعُوا الصَّوْتَ، وَقالَ بَعضُهُمْ: «هَذا صَوْتُ الرَّعْدِ.» وَقالَ آخَرُونَ: «بَلْ كَلَّمَهُ مَلاكٌ!»

30 И сус отговори: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.

فَأجابَهُمْ يَسُوعُ: «لَمْ يَأْتِ هَذا الصَّوْتُ مِنْ أجلِي أنا، بَلْ مِنْ أجلِكُمْ أنتُمْ.

31 С ега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

الآنَ هُوَ وَقْتُ الحُكْمِ عَلَى هَذا العالَمِ. الآنَ سَيُطْرَدُ حاكِمُ هَذا العالَمِ خارِجاً.

32 И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

وَإذا رُفِعْتُ عَنِ الأرْضِ، سَأجذِبُ الجَمِيعَ إلَيَّ.»

33 А като каза това, Той посочи от каква смърт щеше да умре.

قالَ هَذا مُشِيْراً إلَى المِيْتَةِ الَّتِي سَيَمُوتُها.

34 Т огава множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века. Защо тогава Ти казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син?

فَقالَ لَهُ بَعْضُهُمْ: «لَقَدْ سَمِعْنا مِنَ الشَّرِيْعَةِ أنَّ المَسِيْحَ سَيَبْقَى إلَى الأبَدِ، فَكَيْفَ تَقُولُ إنَّهُ يَنبَغِي لابْنِ الإنسانِ أنْ يُرْفَعَ؟ إذاً أيُّ ابْنِ إنسانٍ هَذا؟»

35 Т огава Исус им каза: Още малко Светлината е между вас. Ходете, докато имате Светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.

فَقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «سَيَبْقَى النُّورُ مَعْكُمْ زَماناً قَصِيْراً بَعْدُ، فَسِيْرُوا مادامَ النُّورُ مَعْكُمْ، وَقَبلَ أنْ تُدرِكَكُمُ الظُّلْمَةُ. لِأنَّ السّائِرَ فِي الظُّلمَةِ لا يَعلَمُ إلَى أيْنَ يَتَّجِهُ.

36 Д окато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината. Това изговори Исус, отиде си и се скри от тях.

آمِنُوا بِالنُّورِ مادامَ مَعَكُمْ، فَتَصِيْرُوا أولادَ النُّورِ.» قالَ يَسُوعُ هَذا وَمَضَى وَتَوارَىْ عَنْهُمْ. اليَهُودُ يُرْفُضُونَ أنْ يُؤْمِنُوا بِيَسُوع

37 Н о независимо че беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

صَنَعَ يَسُوعُ كُلَّ هَذِهِ المُعجِزاتِ أمامَهُمْ. لَكِنَّهُمْ كانُوا يَرفُضُونَ أنْ يُؤْمِنُوا بِهِ.

38 з а да се изпълни изреченото от пророк Исая, който каза: "Господи, кой е повярвал в известеното от нас? И мишцата Господня на кого се е открила?"

فَصَحَّ فِيْهِمْ قَولُ النَّبِيِّ إشَعْياءَ: «يا رَبُّ، مَنِ الَّذِي صَدَّقَ رِسالَتَنا، وَلِمَنْ أُظهِرَتْ قُوَّةُ الرَّبِّ ؟»

39 Т е затова не можеха да вярват, защото Исая също е казал:

وَلَمْ يَكُنْ بِإمكانِهِمْ أنْ يُؤمِنُوا، فَإشَعْياءُ قالَ أيضاً:

40 " Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърца да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля."

«قَدْ أعمَى اللهُ عُيُونَهُمْ، وَقَسَّى قُلُوبَهُمْ. فَلا يَقدِرُونَ أنْ يُبصِرُوا بِعُيُونِهِمْ، وَلا أنْ يَفهَمُوا بِقُلُوبِهِمْ، لِكَيلا يَرجِعُوا إلَيَّ فَأُشْفِيْهِمْ.»

41 Т ова каза Исая, защото видя славата Му и говорѝ за Него.

قالَ إشَعْياءُ هَذا لِأنَّهُ رَأى مَجدَ يَسُوعَ وَتَحَدَّثَ عَنْهُ.

42 Н о пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

وَمَعَ ذَلِكَ، كانَ هُناكَ كَثِيْرُونَ قَدْ آمَنُوا بِهِ مِنْ قادَةِ اليَهُودِ. لَكِنَّهُمْ لَمْ يُجاهِرُوا بِإيْمانِهِمْ خَوفاً مِنَ الفِرِّيْسِيِّيْنَ، لِأنَّهُمْ كانُوا يَخافُونَ أنْ يُحرَمُوا مِنْ دُخُولِ المَجمَعِ.

43 з ащото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога.

فَقَدْ كانُوا يُحِبُّونَ إكرامَ النّاسِ لَهُمْ أكثَرَ مِنْ إكرامِ اللهِ. تَعلِيْمُ يَسُوعَ سَيَحكُمُ عَلَى العالَم

44 А Исус издигна глас и каза: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Онзи, Който Ме е пратил.

وَقالَ يَسُوعُ بِصَوتٍ مُرتَفِعٍ: «مَنْ يُؤمِنُ بِي، فَإنَّهُ لا يُؤمِنُ بِي أنا، بَلْ يُؤمِنُ بِذاكَ الَّذِي أرسَلَنِي.

45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

وَمَنْ يَرانِي يَرَى ذاكَ الَّذِي أرسَلَنِي.

46 А з дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен,

لَقَدْ جِئْتُ نُوراً لِلعالَمِ، فَكُلُّ مَنْ يُؤمِنُ بِي لا يَبْقَى فِي الظَّلمَةِ.

47 и ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

إنْ سَمِعَ أحَدٌ كَلامِي وَلَمْ يُطِعْهُ، فَإنِّي لا أحكُمُ عَلَيْهِ. فَأنا لَمْ آتِ لِكَي أحكُمَ عَلَى العالَمِ، بَلْ جِئْتُ لِأُخَلِّصَ العالَمَ.

48 К ойто Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

وَمَنْ يَرفُضُنِي وَيَرفُضُ أنْ يَقبَلَ كَلامِي، فَهُناكَ ما يَحكُمُ عَلَيْهِ: الرِّسالَةُ الَّتِي عَلَّمْتُها هِيَ الَّتِي سَتَحكُمُ عَلَيْهِ فِي اليَوْمِ الأخِيْرِ.

49 З ащото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.

فَأنا لَمْ أتَكَلَّمْ مِنْ عِندِي، بَلِ الآبُ نَفسُهُ الَّذِي أرسَلَنِي هُوَ الَّذِي أوصانِي بِما أقُولُ وَبِما أتَكَلَّمُ.

50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

وَأنا أعلَمُ أنَّ وَصِيَّتَهُ تُؤَدِّي إلَى الحَياةِ الأبَدِيَّةِ. فَما أتَكَلَّمُ بِهِ الآنَ، إنَّما أتَكَلَّمُ بِهِ كَما تَكَلَّمَ بِهِ الآبُ إلَيَّ.»