1 С лед това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика.

وَحَشَدَ الفِلِسْطِيُّونَ جُيُوشَهُمْ لِلحَربِ. اجتَمَعُوا فِي سُوكُوهَ التي فِي يَهُوذا، وَعَسكَرُوا بَينَ سُوكُوهَ وَعَزِيقَةَ، فِي مَدِينَةٍ اسْمُها أفَسُ دَمِّيمَ.

2 А Саул и Израелевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.

وَحَشَدَ شاوُلُ جُنُودَ بَني إسْرائِيلَ أيضاً، وَعَسكَرُوا فِي وادِي البُطمِ. وَاصطَفُّوا استِعداداً لِمُقاتَلَةِ الفِلِسْطِيِّينَ.

3 Ф илистимците стояха на хълма от едната страна, а Израел стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях.

وَقَفَ الفِلِسْطِيُّونَ عَلَى تَلَّةٍ، وَبَنُو إسْرائِيلَ عَلَى تَلَّةٍ مُقابِلَةٍ يَفصِلُ بَينَهُما الوادِي.

4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.

وَكانَ لَدَى الفِلِسْطِيِّينَ مُقاتِلٌ جَبّارٌ اسْمُهُ جُلياتُ مِنْ مَدِينَةِ جَتَّ، طُولُهُ أربَعُ أذرُعٍ وَشِبرٌ! فَخَرَجَ جُلياتُ مِنْ مُخَيَّمِ الفِلِسْطِيِّينَ.

5 Т ой имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.

كانَ عَلَى رَأْسِهِ خُوذَةٌ مِنْ بُرونْزٍ. وَيَلبِسُ دِرعاً عَلَى شَكلِ حَراشِفِ سَمَكَةٍ، يَزِنُ خَمْسَةَ آلافِ مِثْقالٍ مِنَ البُرونْزِ.

6 И маше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.

وَكانَ يَضَعُ واقِياتٍ نُحاسِيَّةً عَلَى ساقَيهِ. وَكانَ مَربُوطاً عَلَى ظَهرِهِ رُمحٌ نُحاسِيٌّ.

7 Д ръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него.

وَكانَتْ عَصا رُمحِهِ طَوِيلَةً كَنَولِ النَّسّاجِ. وَزْنُ سِنانِ الرُّمحِ سِتُّ مِئَةِ مِثْقالٍ مِنَ الحَدِيدِ. وَكانَ مُساعِدُهُ يَمشِي أمامَهُ حامِلاً تُرسَهُ.

8 И той застана и извика към Израелевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен.

كانَ جُلْياتُ يخْرُجُ كُلَّ يَومٍ وَيُنادِي مُتَحَدِّياً جُنُودَ بَنِي إسْرائِيلَ، فَيَقُولُ: «لِماذا جُنُودُكُمْ مُصْطَفُّونَ اسْتِعْداداً للقِتالِ هَكَذا؟ أنتُمْ خُدّامُ شاوُلَ، وَأنا مِنَ الفِلِسْطِيِّينَ. فاخْتارُوا رَجُلاً وَأرْسِلُوهُ لِكَي يُبارِزَنِي.

9 А ко може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.

فَإذا قَتَلَنِي، يَفُوزُ، وَنَصِيرُ نَحنُ الفِلِسْطِيِّينَ عَبِيداً لَكُمْ. لَكِنْ إذا قَتَلتُ رَجُلَكُمْ، أفُوزُ، وَتَصِيرُونَ أنتُمْ عَبِيداً لَنا، وَتَخدِمُونَنا.»

10 Ф илистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израелевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата.

وَقالَ الفِلِسْطِيُّ: «أقِفُ اليَومَ مُعَبِّراً عَنِ احتِقارِي لِجَيشِ إسْرائِيلَ. فَأنا أتَحَدّاكُمْ أنْ تُرسلُوا أحَدَ رِجالِكُمْ لِيُقاتِلَنِي.»

11 А Саул и целият Израел, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много.

فَسَمِعَ شاوُلُ وَجُنُودُ إسْرائِيلَ ما قالَهُ جُلياتُ، وَخافُوا خُوفاً شَدِيداً. داوُدُ يَذهَبُ إلَى جَبهَةِ القِتال

12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората.

كانَ داوُدُ مِنْ أبناءِ يَسَّى مِنْ عائِلَةِ أفراتَةَ فِي بَيتَ لَحْمَ فِي يَهُوذا. وَكانَ لِيَسَّى ثَمانِيَةُ أبناءٍ. وَكانَ يَسَّى طاعِناً فِي السِّنِّ فِي عَهدِ شاوُلَ.

13 Т римата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния - Елиав, на втория след него - Авинадав, и на третия - Сама.

ذَهَبَ أبناءُ يَسَّى الثَّلاثَةُ الكِبارُ إلَى الحَربِ مَعَ شاوُلَ: أمّا أسماؤُهُمْ، فَالأوَّلُ ألِيآبُ، وَالثّانِي أبِينادابُ، وَالثّالِثُ شَمَّةُ.

14 Д авид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул.

أمّا داوُدُ فَكانَ الأصغَرَ. وَقَدِ انضَمَّ إخْوَتُهُ الثَّلاثَةُ الكِبارُ فِي جَيشِ شاوُلَ.

15 А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше.

وَكانَ داوُدُ يَترُكُ شاوُلَ مِنْ وَقتٍ إلَى آخَرَ لِلاعتِناءِ بِغَنَمِ أبِيهِ فِي بَيتَ لَحمَ.

16 И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.

وَظَلَّ الفِلِسْطِيُّ يَخرُجُ صَباحاً وَمَساءً مُقابِلَ جَيشِ إسْرائِيلَ أرْبَعِينَ يَوْماً، وَيُوَجِّهُ الإهاناتِ لإسْرائِيلَ.

17 В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана.

وَذاتَ يَومٍ، قالَ يَسَّى لابْنِهِ داوُدَ: «خُذْ هَذِهِ القُفَّةَ مِنَ الفَرِيكِ، وَهَذِهِ الأرغِفَةَ العَشْرَةَ مِنَ الخُبزِ إلَى إخْوَتِكَ فِي المُعَسكَرِ.

18 А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях.

خُذْ أيضاً قِطَعَ الجُبْنِ العَشْرِ هَذِهِ إلَى قائِدِهِمْ. اطمَئِنَّ عَلَى أحْوالِ إخْوَتِكَ، وَأحْضِرْ شَيئاً يَدُلُّ عَلَى سَلامَتِهِمْ.

19 С аул и братята ти, и всички Израелеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците.

فَإخوَتُكَ هُناكَ مَعَ شاوُلَ وَمَعَ كُلِّ جُنُودِ إسْرائِيلَ فِي وادِي البُطمِ لمُحارَبَةِ الفِلِسْطِيِّينَ.»

20 И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой.

وَفِي الصَّباحِ الباكِرِ تَرَكَ داوُدُ الغَنَمَ فِي رِعايَةِ راعٍ آخَرَ. وَأخَذَ الطَّعامَ وَذَهَبَ كَما طَلَبَ إلَيه أبُوهُ. وَأتَى داوُدُ إلَى مِنْطَقَةِ المُعَسكَرِ. وَكانَ الجُنُودُ خارِجينَ لِأخذِ مَواقِعِهمْ فِي القِتالِ عِندَ وُصُول داوُدَ. وَراحَ الجُنُودُ يُطلِقُونَ صَيحاتِ الحَربِ.

21 И Израел и филистимците се опълчиха войска срещу войска.

وَاصطَفَّ بَنُو إسْرائِيلَ وَالفِلِسْطِيُّونَ استِعداداً لِلقِتالِ.

22 А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.

فَتَرَكَ داوُدُ الطَّعامَ مَعَ الرَّجُلِ الَّذِي يَحفَظُ المُؤَنَ، وَرَكَضَ إلَى حَيثُ جَيشُ إسْرائِيلَ، وَسَألَهُمْ عَنْ إخْوَتِه.

23 Д окато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу.

فَخَرَجَ الجبّارُ الفِلِسْطِيُّ مِنْ بَينِ صُفُوفِ الجَيشِ الفِلِسْطِيِّ أثناءَ حَدِيثِ داوُدَ مَعَ إخْوَتِهِ. وَكانَ هَذا البَطَلُ جُلياتَ الفِلِسْطِيَّ مِنْ مَدِينَةِ جَتَّ. أعادَ جُلياتُ ما كانَ يَقُولُهُ كُلَّ يَومٍ عَنْ جَيشِ إسْرائِيلَ. فَسَمِعَ داوُدُ ما قالَهُ.

24 А всички Израелеви мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха.

فَلَمَّا رَأى جُنُودُ إسْرائِيلَ جُلياتَ هَرَبُوا جَميعاً خَوْفاً مِنْ جُلياتَ.

25 И зраелевите мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израел; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израел.

فَقالَ أحَدُ رِجالِ إسْرائِيلَ: «أرَأيتُمْ ضَخامَتَهُ؟ انظُرُوا إلَيهِ! يَخرُجُ كُلَّ يَومٍ لِيَهزَأَ بِإسْرائِيلَ مَرَّةً بَعدَ مَرَّةٍ. وَقَدْ أعلَنَ شاوُلُ أنَّهُ سيُغْنِي مَّنْ يَقتُلُ جُلياتَ وسَيُزَوِّجُهُ ابنَتَه. وَسَيَجعَلُ شاوُلُ كُلَّ عائِلَةِ ذَلِكَ الرَّجُلِ أحراراً فِي إسْرائِيلَ.»

26 И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израел? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог?

فَسَألَ داوُدُ الرِّجالَ الواقِفِينَ قُربَهُ: «ما هِيَ مُكافَأةُ مَنْ يَقتُلُ ذَلِكَ الفِلِسْطِيَّ وَيَنزِعُ العارَ عَنْ إسْرائِيلَ؟ فَمَنْ يَظُنُّ نَفْسَهُ هَذا الفِلِسْطِيٌّ اللّامَختُونُ لِيَهزَأَ بجَيشِ اللهِ الحَيِّ؟»

27 И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил.

فَأخْبَرَ الرِّجالُ داوُدَ عَنْ مُكافَأةِ مَنْ يَقتُلُ جُلياتَ.

28 А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката.

فَسَمِعَهُ أخُوهُ الأكبَرُ ألِيآبَ وَهُوَ يَتَحَدَّثُ إلَى الجُنُودِ فَغَضِبَ. وَسَألَ ألِيآبُ داوُدَ: «ما الَّذِي جاءَ بِكَ إلَى هُنا؟ وَمَعَ مَنْ تَرَكتَ تِلكَ الغُنَيْماتِ القَلِيلَةَ فِي البَرِّيَّةِ؟ أنا أعلَمُ غُرُورَكَ وَقَلْبَكَ الشِّرِّيرَ، فَما أتَيْتَ إلّا لِكَيْ تَتَفَرَّجَ عَلَى المَعْرَكَةِ.»

29 Д авид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина?

فَقالَ داوُدُ: «ما الَّذِي فَعَلتُهُ الآنَ؟ فَقَدْ كُنتُ أتَكَلَّمُ فَحَسبُ.»

30 И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това.

وَذَهَبَ داوُدُ إلَى آخَرِينَ وَطَرَحَ عَلَيهِمِ الأسئِلَةَ نَفسَها، فَأعطُوهُ الأجوبَةَ نَفسَها.

31 А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си.

فَسَمِعَ بَعضُ الرِّجال ما قالَهُ داوُدُ، فَأخَذُوهُ إلَى شاوُلَ وَأخبَرُوهُ بِما قالَ.

32 Д авид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него.

فَقالَ داوُدُ لِشاوُلَ: «لا يَنبَغِي أنْ نَسمَحَ لِجُلياتَ بِأنْ يُثَبِّطَ هِمَمَ الشَّعبِ. فَأنا خادِمُكَ مُستَعِدٌّ لِلذَّهابِ وَمُنازَلَةِ هَذا الفِلِسْطِيِّ.»

33 Н о Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.

فَأجابَ شاوُلُ: «لا تَقدِرُ أنْ تَذهَبَ وَتُنازِلَ هَذا الفِلِسْطِيَّ، فَلَستَ حَتَّى جُندِيّاً. أمّا جُلياتُ فاشتَرَكَ فِي الحُرُوبِ مُنذُ صِباهُ.»

34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,

فَقالَ داوُدُ: «كُنتُ، أنا خادِمَكَ، كَثِيراً ما أرْعَى غَنَمَ أبِي. فَمَتَى جاءَ أسَدٌّ أوْ دُبٌ وَخَطَفَ حَمَلاً مِنَ القَطِيْعِ،

35 а з го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.

كُنْتُ أُطارِدُهُ وَأَضْرِبُهُ وَأُنْقِذُ الحَمَلَ مِنْ فَمِهِ. فَإنِ عادَ وَهَجَمَ عَلَيَّ، أُمْسِكُهُ مِنْ ذَقنِهِ، وَأضْرِبُهُ وَأقْتُلُهُ.

36 С лугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.

قَتَلتُ، أنا خادِمَكَ، دُبّاً وَأسَداً! وَسَأقتُلُ ذَلِكَ الفِلِسْطِيَّ غَيْرَ المَخْتُونِ كَما قَتَلتُهُما، لِأنَّهُ اسْتَهزَأَ بِجَيشِ اللهِ الحَيِّ.

37 Д авид каза още: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и Господ да бъде с тебе.

فَاللهُ الَّذِي أنقَذَنِي مِنْ مَخالِبِ الأسَدِ وَالدُّبِّ، يُنقِذُنِي مِنْ يَدِ هَذا الفِلِسْطِيِّ.» فَقالَ شاوُلُ لِداوُدَ: «اذْهَبْ، وَلْيَكُنِ اللهُ مَعَكَ.»

38 Т огава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня.

وَألبَسَ شاوُلُ داوُدَ لِباسَهُ الحَربِيَّ. وَضَعَ خُوذَةً نُحاسِيَّةً عَلَى رَأْسِ داوُدَ، وَقَلَّدَهُ دِرعاً عَلَى جِسمِهِ.

39 Д авид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.

وَوَضَعَ داوُدُ سَيفَ شاوُلَ إلَى جَنبهِ. وَحاوَلَ داوُدُ أنْ يَمشِيَ، فَلَمْ يَستَطِعْ، لِأنَّهُ لَمْ يَكُنْ مُعتاداً عَلَى هَذِهِ الأشياءِ. فَقالَ داوُدُ لشاوُلَ: «لا أستَطِيعُ القِتالَ بِهَذِه. فَأنا لَستُ مُعتاداً عَلَيها.» فَخَلَعَها داوُدُ.

40 Т ой взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка.

فَأخَذَ داوُدُ عَصاهُ بيَدِهِ، وَذَهَبَ وَبَحَثَ عَنْ خَمْسَةِ حِجارَةٍ مَلساءَ مِنَ الجَدوَل. وَلَمّا وَجَدَها، وَضَعَها فِي جِرابِهِ. وَأمسَكَ بمِقلاعهِ فِي يَدِهِ، ثُمَّ انطَلَقَ لِمُلاقاةِ الفِلِسْطِيِّ. داوُدُ يَقتُلُ جُليات

41 И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него.

وَأخَذَ الفِلِسْطِيُّ يَقتَرِبُ أكثَرَ فَأكثَرَ منْ داوُدَ. وَمَشَى أمامَهُ مُساعِدُهُ حاملاً تُرسَهُ.

42 И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив.

فَنَظَرَ جُلياتُ إلَى داوُدَ باشْمِئزازٍ وَاحْتِقارٍ، إذْ رَأى أنَّ داوُدَ مُجَرَّدُ وَلَدٍ وَسِيمٍ أحْمَرِ الوَجْهِ.

43 Ф илистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си.

فَقالَ جُلياتُ لِداوُدَ: «أتَظُنُّ أنَّي كَلْبٌ لِتُهاجِمَنِي بِعَصا؟» ثُمَّ نَطَقَ جُلياتُ بِلَعَناتٍ مِنْ آلهَتِهِ عَلَى داوُدَ.

44 Ф илистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове.

وَقالَ لِداوُدَ: «اقتَرِبْ فَأُطْعِمَ جَسَدَكَ لِلطُّيُورِ وَالحَيواناتِ المُفتَرِسَةِ.»

45 А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израелевите войски, върху които ти хвърли презрение.

فَقالَ داوُدُ: «أنتَ تَأْتِي لِتُحارِبَنِي بِسَيفٍ وَبِرُمحٍ وَبِحَرْبَةٍ، أمّا أنا فَآتِي لِأُحارِبُكَ بِاسْمِ اللهِ القَدِيرِ، إلَهِ جُيُوشِ إسْرائِيلَ الَّذِي أهَنْتَهُ.

46 Д нес Господ ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израел.

لِهَذا فَإنَّ اللهَ سَيَنصُرُنِي عَلَيكَ هَذا اليَومَ. سَأقتُلُكَ، وَسَأقطَعُ رَأْسَكَ، وَأُطعِمُ جَسَدَكَ لِلطُّيُورِ وَالحَيواناتِ المُفتَرِسَةِ. وَسَنَفعَلُ هَذا أيضاً بكُلِّ الفِلِسْطِيِّينَ الآخَرِينَ الَّذِينَ مَعكَ. حِينَئِذٍ، سَيَعرِفُ العالَمُ كُلُّهُ أنَّ فِي إسْرائِيلَ إلَهاً.

47 Д а познаят всички хора, събрани тук, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа и Той ще ви предаде в нашите ръце.

وَسَيَعرِفُ جَمِيعُ المُحتَشِدِينَ هُنا أنَّ اللهَ لا يَحتاجُ سُيُوفاً وَرِماحاً ليُخَلِّصَ. المَعرَكَةُ مَعرَكَةُ اللهِ ، وَهُوَ سَيَنصُرُنا عَلَيكُمْ.»

48 И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца.

وَتَقَدَّمَ جُلياتُ الفِلِسْطِيُّ لِمُهاجَمَةِ داوُدَ. وَكانَ يَقتَرِبُ بِبُطءٍ أكثَرَ فَأكثَرَ مِنْ داوُدَ. لَكِنَّ داوُدَ رَكَضَ لِمُلاقاتِهِ.

49 Д авид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята.

وَأخرَجَ داوُدُ حَجَراً مِنْ جرابِهِ، وَوَضَعَهُ فِي مِقلاعِه، وَضَرَبَ الفِلِسْطِيَّ بِالمِقلاعِ، فَأصابَ الحَجَرُ جُلياتَ بَينَ عَينَيه، وَغُرِزَ فِي رَأْسِهِ. فَسَقَطَ جُلياتُ عَلَى وَجهِهِ إلَى الأرْضِ.

50 Т ака Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч;

وَهَكَذا تَغَلَّبَ داوُدُ عَلَى الفِلِسْطِيِّ بِمِقلاعٍ وَحَجَرٍ لا غَيرَ! ضَرَبَ الفِلِسْطِيَّ وَقَتَلَهُ دُونَ أنْ يَكُونَ مَعَهُ سَيفٌ.

51 з атова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побегнаха.

ثُمَّ رَكَضَ وَوَقَفَ بِجانِبِ الفِلِسْطِيِّ. ثُمَّ أخْرَجَ داوُدُ سَيفَ جُلياتَ مِنْ غمدهِ وَقَطَعَ بِهِ رَأسَهُ. هَكَذا قَتَلَ داوُدُ الفِلِسْطِيَّ. وَلَمّا رَأى الفِلِسْطِيُّونَ جَبّارهُمْ مَيِّتاً، استَدارُوا وَهَرَبُوا.

52 Т огава Израелевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон.

فَهَتَفَ جُنُودُ إسْرائِيلَ وَيَهُوذا، وَراحُوا يُطارِدُونَ الفِلِسْطِيِّينَ حَتَّى حُدُودِ مَدِينَةِ جَتَّ وَمَدينَةِ عَقرُونَ، وَقَتَلُوا كَثِيرِينَ مِنهُمْ. فَتَناثَرَتْ جُثَثُهُمْ عَلَى طُولِ طَرِيقِ شَعْرايِمَ وَحَتَّى جَتَّ وَعَقرُونَ.

53 А израелтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.

وَبَعدَ أنْ طارَدَ بَنُو إسْرائِيلَ الفِلِسْطِيِّينَ، رَجِعُوا إلَى مُعَسْكَرِ الفِلِسْطِيِّيِنَ، وَغَنمُوا مِنهُ أشياءَ ثَمِينَةً.

54 И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си.

وَأخَذَ داوُدُ رَأْسَ الفِلِسْطِيِّ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ، لَكنَّهُ أبقَى سِلاحَ الفِلِسْطِيِّ في بَيتِه. شاوُلُ يَغارُ مِنْ داوُد

55 А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная.

راقَبَ شاوُلُ داوُدَ وَهُوَ يُقاتِلُ جُلياتَ. فَسَألَ شاوُلُ أبْنِيْرَ قائِدَ جَيشِهِ: «مَنْ هُوَ أبُو ذَلِكَ الشّاب؟» فَأجابَ أبْنَيْرُ: «أُقْسِمُ أنِّي لا أعْرِفُ يا سَيِّدِي.»

56 Ц арят каза: Попитай чий син е този момък.

فَقالَ المَلِكُ شاوُلُ: «تَحَقَّقْ لِي مَنْ هُوَ.»

57 И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му.

فَلَمّا رَجِعَ داوُدُ بَعدَ أنْ قَتَلَ جُلياتَ، أحْضَرَهُ أبْنَيْرُ إلَى شاوُلَ. وَكانَ داوُدُ مازالَ يَحملُ رَأْسَ الفِلِسْطِيِّ.

58 С аул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.

فَسَألَهُ شاوُلُ: «أيُّها الشّابُّ، مَنْ هُوَ أبُوكَ؟» فَأجابَ داوُدُ: «أنا ابنُ خادمِكَ يَسَّى البَيتَ لَحمِيِّ.»