1 ( По слав. 92.) Господ царува; облечен е с величие; облечен е Господ и опасан с мощ; също и вселената е утвърдена така, че да не може да се поклати.

اللهُ هُوَ المَلِكُ! يَتَسَربَلُ بِالمَجدِ! لَبِسَ اللهُ رِداءَهُ المَلَكِيَّ! اكتَسَى بِالقُوَّةِ! العالَمُ ثابِتٌ لَنْ يَسقُطَ.

2 О т векове е утвърден Твоят престол; Ти си от вечността.

عَرشُكَ مُنذُ القِدَمِ، وَأنتَ مُنذُ الأزَلِ!

3 Г осподи, пороите издигнаха, пороите издигнаха гласа си; пороите издигнаха бученето си.

يا اللهُ ، تَرفَعُ الأنهارُ أصواتَها. وَيَرتَفِعُ صَوتُ تَكَسُّرِ الأمواجِ أكثَرَ فَأكثَرَ.

4 Г оспод, Който е нависоко, е по-силен от гласовете на големи води, от силните морски вълни.

ضَجِيجُ المُحِيطِ عالٍ جِدّاً. وَأمواجُ البَحرِ المُرتَطِمَةُ قَوِيَّةٌ جِدّاً! وَلَكِنَّ اللهَ أعلَى وَأعْظَمُ!

5 Т воите свидетелства са твърде верни; на Твоя дом, Господи, подобава святост завинаги.

وَصاياكَ يا اللهُ يُوثَقُ بِها. لَيتَ هَيكَلَكَ يَكُونُ أرْضاً مُقَدَّسَةً طُولَ الأيّامِ!