1 А когато Авраам остаря, в напреднала възраст, и Господ го беше благословил във всичко,

وَشاخَ إبْراهِيمُ، وَتَقَدَّمَ بِهِ العُمرُ. وَبارَكَهُ اللهُ فِي كُلِّ شَيْءٍ.

2 А враам каза на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми;

وَقالَ إبْراهِيمُ لِكَبيرِ خَدَمِ بَيتِهِ، المُشرِفِ عَلَى كُلِّ أملاكِهِ: «ضَعْ يَدَكَ تَحْتَ فَخْذِي.

3 и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

احلِفْ لِي بِإلَهِ السَّماءِ وَالأرْضِ، أنَّكَ لَنْ تَأْخُذَ لابْنِي زَوْجَةً مِنْ بَناتِ الكَنْعانِيِّينَ الَّذِينَ أسْكُنُ بَينَهُمْ.

4 а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак.

عِدْنِي بِأنَّكَ سَتَذْهَبُ إلَى أرْضِي وَأقرِبائِي، وَأنَّكَ سَتَأْخُذُ مِنْ هُناكَ زَوْجَةً لابْنِي إسْحاقَ.»

5 А слугата му отговори: Може жената да не иска да дойде след мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?

فَقالَ لَهُ الخادِمُ: «فَماذا إذا لَمْ تَرْضَ المَرْأةُ بِأنْ تَأْتِيَ مَعِي إلَى هَذِهِ الأرْضِ؟ فَهَلْ آخُذُ ابْنَكَ إلَى الأرْضِ الَّتِي تَرَكْتَها؟»

6 Н о Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

فَقالَ لَهُ إبْراهِيمُ: «إيّاكَ أنْ تُعِيدَ ابْنِي إلَى هُناكَ.

7 Г оспод, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя и Който ми говори, и Който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред теб; и ще вземеш жена за сина ми оттам.

فَإلَهُ السَّماءِ، أخرَجَنِي مِنْ بَيتِ أبِي وَأرْضِ أقْرِبائِي. وَقَدْ كَلَّمَنِي وَقَطَعَ لِي عَهْداً فَقالَ: ‹سَأُعطِي هَذِهِ الأرْضَ لِنَسلِكَ.› وَهُوَ الَّذِي سَيُرْسِلُ مَلاكَهُ أمامَكَ لِيُعِينَكَ عَلَى أنْ تَأْخُذَ زَوْجَةً لابْنِي مِنْ هُناكَ.

8 Н о ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

أمّا إذا لَمْ تَرْضَ المَرأةُ بِأنْ تَأْتِيَ مَعَكَ، فَأنْتَ فِي حِلٍّ مِنْ وَعْدِكَ هَذا لِي. لَكِنْ إيّاكَ أنْ تُعِيدَ ابْنِيَ إلَى هُناكَ.»

9 Т огава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това.

فَوَضَعَ الخادِمُ يَدَهُ تَحْتَ فَخذِ إبْراهِيمَ وَحَلَفَ لَهُ فِي هَذا الأمْرِ.

10 И така, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

ثُمَّ أخَذَ الخادِمُ عَشْرَةً مِنْ جِمالِ سَيِّدِهِ، وَغادَرَ المَكانَ مُحَمَّلاً بِكُلِّ أنواعِ الهَدايا مِنْ سَيِّدِهِ. ثُمَّ سارَ إلَى أراضِي ما بَينَ النَّهْرَينِ، إلَى مَدِينَةِ ناحُورَ.

11 Н адвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

وَأناخَ الجِمالَ خارِجَ المَدِينَةِ عِنْدَ النَّبْعِ. وَكانَ الوَقْتُ مَساءً عِنْدَما خَرَجَتِ النِّساءُ لِيَسْتَقِينَ ماءً.

12 Т огава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраам.

فَقالَ الخادِمُ: «يا إلَهَ سَيِّدِي إبْراهِيمَ، وَفِّقْنِي اليَوْمَ فِي مَسْعايَ. وَأَظْهِرْ لُطْفَكَ لِسَيِّدِي إبْراهِيمَ.

13 Е то, аз стоя при извора на водата и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

ها أنا واقِفٌ عِنْدَ عَينِ الماءِ. وَها فَتَياتُ أهلِ البَلدَةِ خارِجاتٌ لِيَسْتَقِينَ ماءً.

14 Н ека девойката, на която кажа: Я наведи водоноса си да пия, и тя отвърне: Пий, и ще напоя и камилите ти - нека тя е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

فَأعطِنِي هَذِهِ العَلامَةَ: إنْ قُلْتُ لِفَتاةٍ: ‹هاتِ جَرَّتَكِ لِأشْرَبَ،› فَأجابَتْ: ‹اشْرَبْ، وَسَأسْقِي جِمالَكَ أيضاً!› أعلَمُ أنَّها هِيَ الَّتِي اختَرْتَها أنتَ زَوْجَةً لِخادِمِكَ إسْحاقَ. وَبِهَذا أعرِفُ أنَّكَ أظهَرْتَ لُطفَكَ لِسَيِّدِي.» رِفْقَةُ ابْنةُ بَتُوئِيل

15 Д окато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя се беше родила на Ватуил, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

وَقَبلَ أنْ يُنهِيَ الخادِمُ صَلاتَهُ، إذا بِرِفْقَةَ تُقبِلُ وَجَرَّتُها عَلَى كَتِفِها. وَهِيَ ابْنَةُ بَتُوئِيلَ ابْنِ مِلْكَةَ، زَوْجَةِ ناحُورَ، أخِي إبْراهِيمَ.

16 Д евойката беше много красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

كانَتْ رِفْقَةُ جَمِيلَةً جِدّاً، وَعَذْراءَ لَمْ يَمَسَّها رَجُلٌ. فَنَزَلَتْ إلَى النَّبْعِ وَمَلأتْ جَرَّتَها، ثُمَّ صَعِدَتْ ثانِيَةً.

17 А слугата се завтече да я посрещне и каза: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти.

فَرَكَضَ الخادِمُ لِمُلاقاتِها وَقالَ لَها: «اسْقِينِي قَلِيلاً مِنَ الماءِ مِنْ جَرَّتِكِ.»

18 А тя отговори: Пий, господарю; и бързо сне водоноса на ръката си и му даде да пие.

فَقالَتْ رِفْقَةُ: «اشْرَبْ يا سَيِّدِي.» وَأسْرَعَتْ فَأنزَلَتِ الجَرَّةَ عَنْ يَدِها وَسَقَتْهُ.

19 И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще налея, докато се напоят.

وَبَعدَ أنْ سَقَتْهُ قالَتْ: «سأسْتَقِي لِجِمالِكَ أيضاً حَتَّى تَرْتَوَيَ جَمِيعاً.»

20 И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

وَأسْرَعَتْ رِفْقَةُ فَأفْرَغَتْ جَرَّتَها فِي الحَوْضِ. وَرَكَضَتْ ثانِيَةً إلَى النَّبْعِ وَاسْتَقَتِ المَزِيدَ مِنَ الماءِ. فَأحضَرَتْ ماءً لِكُلِّ جِمالِهِ.

21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ беше направил пътуването му успешно или не.

وَكانَ الرَّجُلُ يُراقِبُها بِصَمْتٍ لِيَعْرِفَ إنْ كانَ اللهُ قَدْ أنجَحَ مَسْعاهُ أمْ لا.

22 К ато напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикъла злато, и каза:

فَبَعْدَ أنْ شَرِبَتِ الجِمالُ، أخرَجَ الرَّجُلُ حَلَقاً مِنَ الذَّهَبِ لِأنْفِها يَزِنُ نِصْفَ مِثْقالٍ، وَسِوارَينِ مِنَ الذَّهَبِ لِيَدَيها يَزِنانِ عَشْرَةَ مَثاقِيلَ.

23 Ч ия дъщеря си? Я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

وَقالَ لَها: «أرجُو أنْ تُخبِرِينِي ابْنَةَ مَنْ تَكُونِينَ. وَهَلْ لَنا مُتَّسَعٌ فِي بَيتِ أبِيكِ لِلمَبِيتِ؟»

24 А тя му отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.

فَقالَتْ لَهُ رِفْقَةُ: «أنا ابْنَةُ بَتُوئِيلَ بْنِ مِلْكَةَ وَناحُورَ.»

25 К аза му още: Има у нас и слама, и храна достатъчно, и място за пренощуване.

ثُمَّ قالَتْ: «لَدَينا تِبْنٌ وَعَلَفٌ كَثِيرٌ، وَيُوجَدُ لَكُمْ مُتَّسَعٌ لِلمَبِيتِ.»

26 Т огава човекът се наведе и се поклони на Господа.

ثُمَّ حَنَى الرَّجُلُ رَأْسَهُ وَحَمَدَ اللهَ.

27 И каза: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като Господ отправи пътя ми в дома на братята на господаря ми.

قالَ: «تَبارَكَ إلَهُ سَيِّدِي إبْراهِيمَ. إذْ أظهَرَ وَفاءَهُ وَإخلاصَهُ لِسَيِّدِي. فَقَدْ قادَنِي اللهُ فِي طَرِيقِي إلَى بَيتِ أقارِبِ سَيِّدِي.»

28 А девойката се затича и разказа тези неща на майка си.

فَرَكَضَتِ الفَتاةُ وَأخبَرَتْ بَيتَ أُمِّها بِهَذِهِ الأُمُورِ.

29 Р евека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече навън при човека на извора.

وَكانَ لِرِفْقَةَ أخٌ اسْمُهُ لابانُ. فَخَرَجَ لابانُ إلَى النَّبْعِ بِاتِّجاهِ الرَّجُلِ.

30 З ащото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; а той стоеше при камилите до извора.

فَرَأى الحَلَقَ، وَرَأى السِّوارَينِ حَولَ مِعصَمَيِّ أُختِهِ. فَلَّما رَوَتْ لَهُ أُختُهُ رِفْقَةُ ما قالَهُ لَها الرَّجُلُ، جَاءَ لابانُ إلَى الرَّجُلِ حَيثُ كانَ واقِفاً مَعَ الجِمالِ عِنْدَ النَّبْعِ.

31 И му каза: Влез, ти, благословен от Господа. Защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

فَقالَ لَهُ: «ادخُلْ إلَى بَيتِنا يا مَنْ بارَكَكَ اللهُ. لِماذا تَقِفُ خارِجاً؟ هَا البَيتُ مُعَدٌّ لاسْتِقبالِكَ، وَسَنُعِدُّ مَكاناً لِلجِمالِ.»

32 И така, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите крака и краката на хората, които бяха с него.

ثُمَّ أنزَلَ لابانُ حُمُولَةَ الجِمالِ وَقَدَّمَ لَها تِبْناً وَعَلَفاً. وَأعطَى ماءً لِلرَّجُلِ وَلِلرِّجالِ الَّذِينَ مَعَهُ لِيَغسِلُوا أقْدامَهُمْ.

33 И сложиха пред него да яде; но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думата си. А Лаван отвърна: Казвай.

ثُمَّ وُضِعَ الطَّعامُ أمامَ خادِمِ إبْراهِيمَ لِيَأْكُلَ. لَكِنَّهُ قالَ: «لَنْ آكُلَ قَبلَ أنْ أقُولَ ما لَدَيَّ.» فَقالَ لَهُ لابانُ: «فَقُلْ ما عِنْدَكَ.» الخادمُ يخطبُ رِفْقَةَ لإسْحاق

34 Т огава той каза: Аз съм слуга на Авраам.

فَقالَ: «أنا خادِمُ إبْراهِيمَ.

35 Г оспод е благословил господаря ми премного и стана велик; дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

وَقَدْ بارَكَ اللهُ سَيِّدِي كَثِيراً فَصارَ غَنِيّاً جِدّاً. إذْ أعطاهُ اللهُ غَنَماً وَبَقَراً وَفِضَّةً وَذَهَباً وَخَدَماً وَخادِماتٍ وَجِمالاً وَحَمِيراً.

36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има.

وَأنجَبَتْ سارَةُ، زَوْجَةُ سَيِّدِي، لَهُ ابْناً فِي شَيخُوخَتِهِ. وَأعطَى إبْراهِيمُ ابْنَهُ كُلَّ ما يَملِكُ.

37 Г осподарят ми, като ме закле, каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

وَقَدِ اسْتَحلَفَنِي سَيِّدِي فَقالَ: ‹لا تَأْخُذْ لابْنِي زَوْجَةً مِنْ بَناتِ الكَنْعانِيِّينَ الَّذِينَ أسْكُنُ بَينَهُمْ.

38 А да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми.

بَلِ اذْهَبْ إلَى بَيتِ أبِي وَأقارِبِي، وَخُذْ مِنْ هُناكَ زَوْجَةً لابْنِي.›

39 А з казах на господаря си: Може жената да не иска да дойде след мене.

فَقُلْتُ لِسَيِّدِي: ‹رُبَّما تَرفُضُ الفَتاةُ أنْ تَأْتِيَ مَعِي.›

40 Н о той ми отговори: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

فَقالَ لِي: ‹لَقَدْ عِشْتُ فِي حَضْرَةِ اللهِ ، وَأنا أعرِفُ أنَّهُ سَيُرْسِلُ مَلاكَهُ مَعَكَ، وَسَيُوَفِّقُكَ فِي رِحلَتِكَ. وَسَتَأْخُذُ زَوْجَةً لابْنِي مِنْ بَناتِ أقارِبِي وَبَيتِ أبِي.

41 С амо тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

وَعِنْدَما تَذْهَبُ إلَى أقارِبِي تَكُونُ حُرّاً مِنْ هَذا القَسَمِ. سَتَكُونُ حُرّاً مِنْهُ حَتَّى لَوْ لَمْ يُعْطُوكَ زَوْجَةً لابْنِي.›

42 И като пристигнах днес на извора, казах: Господи, Боже на господаря ми Авраам, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

«وَعِنْدَما جِئْتُ إلَى النَّبْعِ اليَوْمَ قُلْتُ: ‹يا إلَهَ سَيِّدِي إبْراهِيمَ، أنجِحْ رِحلَتِي وَمَسْعايَ.

43 е то, аз стоя при водния извор; девойката, която излезе да налее вода, и аз ѝ кажа: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

ها أنا واقِفٌ عِنْدَ النَّبْعِ. فَأعطِنِي عَلامَةً. إنْ قُلْتُ لِفَتاةٍ تَأْتِي لِتَسْتَقِي: أعطِنِي قَلِيلاً مِنَ الماءِ مِنْ جَرَّتِكِ لِأشْرَبَ،

44 и тя ми отговори: Пий и ще налея и за камилите ти, нека тя е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

فَأجابَتْ: اشْرَبْ، وَسَأسْتَقِي ماءً لِجِمالِكَ أيضاً. لِتَكُنْ هِيَ الفَتاةَ الَّتِي اختارَها اللهُ لابْنِ سَيِّدِي.›

45 Д окато още си мислех това, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, ѝ казах: Я ми дай да пия.

«وَقَبلَ أنْ أُنهِيَ صَلاتِيَ فِي قَلبِي، أتَتْ رِفْقَةُ وَجَرَّتُها عَلَى كَتِفِها. فَنَزَلَتْ إلَى النَّبْعِ وَاسْتَقَتْ ماءً. فَقُلْتُ لَها: ‹اسْقِينِي مِنْ فَضلِكِ.›

46 И тя бързо свали водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И така, аз пих, а тя напои и камилите.

فَأسْرَعَتْ وَأنزَلَتِ الجَرَّةَ عَنْ كَتِفِها وَقالَتْ: ‹اشْرَبْ، وَسَأسْتَقِي ماءً لِجِمالِكَ أيضاً.› فَشَرِبْتُ، وَسَقَتِ الجِمالَ أيضاً.

47 Т огава я попитах: Чия дъщеря си? А тя отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на лицето ѝ и гривните на ръцете ѝ.

ثُمَّ سَألْتُها: ‹ابْنَةُ مَنْ تَكُونِينَ؟› فَقالَتْ: ‹أنا ابْنَةُ بَتُوئِيلَ بْنِ ناحُورَ وَمِلْكَةَ.› فَوَضَعْتُ حَلَقاً فِي أنفِها، وَسِوارَينِ حَولَ مِعْصَمَيها.

48 Н аведох се и се поклоних на Господа, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраам, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

ثُمَّ حَنَيتُ رَأْسِي وَشَكَرْتُ اللهَ، وَبارَكْتُ إلَهَ سَيِّدِي إبْراهِيمَ. فَقَدْ هَدانِي فِي طَرِيقٍ صَحِيحٍ لِآخُذَ ابْنَةَ أخِي سَيِّدِي إبْراهِيمَ زَوْجَةً لابْنِهِ.

49 И така, сега, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

وَالآنَ، إنْ كُنْتُمْ سَتَتَعامَلُونَ بِالإخلاصِ وَالوَفاءِ مَعَ سَيِّدِي، فَأخبِرُونِي. وَإلّا، فَأخبِرُونِي أيضاً، فَأعرِفَ ماذا أفْعَلُ.»

50 А Лаван и Ватуил отговориха: От Господа стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро.

فَأجابَ لابانُ وَبَتُوئِيلُ: «هَذا الأمْرُ مِنْ عِنْدِ اللهِ ، فَلَيْسَ لَنا أنْ نُغَيِّرَ ذَلِكَ.

51 Е то Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

ها هِيَ رِفْقَةُ، فَخُذْها زَوْجَةً لابْنِ سَيِّدِكَ كَما قَضَى اللهُ.»

52 К ато чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

فَلَمّا سَمِعَ خادِمُ إبْراهِيمَ كَلامَهُما، سَجَدَ للهِ عَلَى الأرْضِ.

53 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла и ги даде на Ревека; също така даде скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.

ثُمَّ أخرَجَ الخادِمُ كُلَّ الفِضَّةِ وَالذَّهَبِ وَالثِّيابِ، وَأعطاها لِرِفْقَةَ. كَما قَدَّمَ هَدايا ثَمِينَةً لِأخِيها وَأُمِّها.

54 С лед това той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха, и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата каза: Изпратете ме при господаря ми.

فَأكَلَ وَشَرِبَ مَعَ الَّذِينَ مَعَهُ، وَباتُوا هُناكَ. وَلَمّا نَهَضُوا فِي الصَّباحِ قالَ الخادِمُ: «اسمَحُوا لِي بِالذَّهابِ إلَى سَيِّدِي.»

55 А брат ѝ и майка ѝ казаха: Нека девойката поседи с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека отиде.

لَكِنَّ أخا رِفْقَةَ وَأُمَّها قالا: «لِتَبْقَ الفَتاةُ مَعَنا عَشْرَةَ أيّامٍ عَلَى الأقَلِّ، وَبَعْدَ ذَلِكَ تَذْهَبُ.»

56 Н о той им отвърна: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.

لَكِنَّ الخادِمَ قالَ: «لا تُؤَخِّرانِي، فَقَدْ وَفَّقَ اللهُ رِحلَتِي وَمَسْعايَ. أطلِقُونِي فَأعُودَ إلَى سَيِّدِي.»

57 А те казаха: Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.

فَقالوا: «نَدعُو الفَتاةَ وَنَسألُها أمامَكَ.»

58 И така, повикаха Ревека и ѝ казаха: Отиваш ли с този човек? А тя отвърна: Отивам.

فَدَعَوْا رِفْقَةَ وَسَألاها: «هَلْ تُرِيدِينَ الذَّهابَ مَعَ الرَّجُلِ الآنَ؟» فَقالَتْ رِفْقَةُ: «نَعَمْ.»

59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката ѝ и Авраамовия слуга с хората му.

فَصَرَفا رِفْقَةَ وَمُرَبِّيَتَها مَعَ خادِمِ إبْراهِيمَ وَرِجالِهِ.

60 И благословиха Ревека, като ѝ казаха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

وَبارَكُوا أُختَهُمْ رِفْقَةَ وَقالُوا: «لَيتَكِ تَصِيرِينَ، يا أُختَنا، أُمّاً لِمَلايِينَ مِنَ النّاسِ. وَلَيتَ أحفادَكِ يَسْتَولُونَ عَلَى مُدُنِ أعدائِهِمْ.»

61 Р евека и слугите ѝ станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.

فَقامَتْ رِفْقَةُ وَخادِمَتُها وَرَكِبْنَ عَلَى الجِمالِ، وَتَبِعْنَ الرَّجُلَ. وَهَكَذا أخَذَ الخادِمُ رِفْقَةَ وَمَضَى فِي طَرِيقِهِ.

62 А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

وَكانَ إسْحاقُ قَدْ تَرَكَ مُخَيَّمَهُ قُرْبَ مَدْخَلِ بِئْرِ لَحْيَ رُئِي وَسَكَنَ فِي النَّقَبِ.

63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, погледна и видя, че се приближаваха камили.

فَخَرَجَ لِيَتَفَكَّرَ قَبلَ المَساءِ فِي الحَقلِ. وَرَفَعَ نَظَرَهُ، فَإذا بِهِ يَرَى جِمالاً قادِمَةً.

64 С ъщо и Ревека погледна и видя Исаак; и слезе от камилата.

وَرَفَعَتْ رِفقَةُ نَظَرَها فَرَأتْ إسْحاقَ. فَتَرَجَّلَتْ عَنِ الجَمَلِ.

65 З ащото беше попитала слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето срещу нас? И слугата беше отговорил: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

ثُمَّ سَألَتِ الخادِمَ: «مَنْ هُوَ هَذا الرَّجُلُ الماشِي فِي الحَقلِ لِمُلاقاتِنا؟» فَقالَ الخادِمُ: «إنَّهُ سَيِّدِي!» فَأخَذَتْ رِفقَةُ الخِمارَ وَغَطَّتْ وَجهَها.

66 И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.

ثُمَّ رَوَى الخادِمُ لإسْحاقَ كُلَّ ما فَعَلَهُ.

67 Т огава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.

وَبَعْدَ ذَلِكَ أدخَلَ إسْحاقُ رِفْقَةَ إلَى خَيمَةِ أُمِّهِ سارَةَ لِيَتَزَوَّجَها. وَأحَبَّها كَثِيراً. فَتَعَزَّى إسْحاقُ بَعْدَ مَوْتِ أُمِّهِ.