1 П ак дойде към мене Господнето слово и каза:

ثُمَّ أتَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ اللهِ:

2 К акво искате да кажете вие, които употребявате тази поговорка относно Израелевата земя, като казвате: Бащите ядоха кисело грозде, а на децата оскоминяха зъбите?

«ماذا تعنُونَ أيُّها النّاسُ حِينَ تَقتَبِسُونَ هَذا المَثلَ عَنْ إسْرائِيلَ: ‹الآباءُ يَأكُلُونَ الحُصرُمَ، وَأسنانُ الأبناءِ تَضرَسُ؟›»

3 З аклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, няма вече да има повод да употребите тази поговорка в Израел.

يَقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ: «أُقْسِمُ بِذاتِي إنَّكُمْ لَنْ تَعُودُوا تَقتَبِسُونَ هَذا المَثَلَ فِي إسْرائِيلَ.

4 Е то, всички души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре.

فَاعلَمُوا أنَّ حَياةَ النّاسِ جَميعاً لِي: حَياةُ الوالِدِ وَحَياةُ المَولودِ كِلاهُما لِي. الإنسانُ الَّذِي يُخطِئُ هُوَ يَمُوتُ.

5 Н о ако някой е праведен и постъпва законно и право,

أمّا البارُّ فَهُوَ الَّذِي يَصْنَعُ العَدلَ وَالبِرَّ،

6 а ко не яде по планините, нито повдига очите си към идолите на Израелевия дом, не осквернява жената на ближния си, нито се приближава до жена, когато е в нечистотата си,

وَلا يَأكُلُ عَلَى مَزاراتِ الجِبالِ، وَلا يُقَدِّمُ ذَبائِحَ لأصْنامِ بَني إسْرائِيلَ البَغِيضَةِ، وَلا يُنَجِّسُ زَوجَةَ جارِهِ، أوْ يُعاشِرَ امْرأةً خِلالَ حَيضِها.

7 а ко не насилва човека, а връща на длъжника залога му, не граби с насилие, а дава хляба си на гладния и покрива с дрехи голия,

لا يَستَغِلُّ النّاسَ، بَلْ يَرُدُّ الرَّهنَ لِمَنْ يَقْتَرِضُ مِنهُ. يُعطِي طَعاماً للِجائِعِ، وَيُلبِسُ مَنْ لا ثِيابَ لَهُ.

8 а ко не дава с лихва и не взема печалба, оттегля ръката си от неправда, върши правосъдие между човека и човека,

وَلا يَأخُذُ رِباً أوْ رِبحاً زائِداً. يَتَجَنَّبُ الإثْمَ، وَيَحْكُمُ بالعَدلِ بَينَ المُتَخاصِمِينَ.

9 х оди в наредбите Ми и пази законите Ми, за да постъпва вярно; такъв човек е праведен, непременно той ще живее, казва Господ Йехова.

يَتبَعُ شَرائِعِي وَيَحفَظُ أحكامِي. لِيَعمَلَ ما هُوَ حَقٌّ وَعَدلٌ. فَهَذا إنسانٌ بارٌّ، وَسَيَحيا.» يَقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ.

10 А ко той роди син разбойник, който пролива кръв и върши която и да било от тези работи,

«لَكِنْ قَدْ يَكُونُ لِذَلِكَ الإنسانِ ابنٌ قاتِلٌ مُتَمَرِّدٌ،

11 и който, освен че не изпълнява нито една от тези длъжности, а и яде по планините и осквернява жената на ближния си,

يَعمَلُ أُموراً كَهَذِهِ – مَعَ أنَّ أبيهِ لا يَفعَلُها: يَأكُلُ فِي مَزاراتِ الجِبالِ، يُنَجِّسُ زَوجَةَ جارِهِ،

12 н асилва сиромаха и немощния, граби с насилие, не връща залога, повдига очите си към идолите и прави мерзости,

يَظلُمُ الفَقِيرَ وَالعاجِزَ، يَسرِقُ وَلا يَرُدُّ رَهناً، يَعبُدُ الأوثانَ، يقتَرِفُ خَطايا بَغيضَةً،

13 д ава с лихва и взема печалба; такъв човек ще живее ли? Няма да живее. След като е сторил всички тези мерзости, непременно ще умре; кръвта му ще бъде върху него.

يأخُذُ رِباً وَرِبحاً زائِداً. أفَيحيا ذَلِكَ الإنسانُ؟ لا بَلْ يَمُوتُ. فَلِأنَّهُ عَمِلَ كُلَّ هَذِهِ الخَطايا الكَرِيهَةِ، يَنْبَغِي أنْ يَمُوتَ.

14 Н о ако той роди син, който, като гледа всички грехове, които баща му е направил, се бои и не върши такива работи,

وَقَدْ يَكُونُ لِهَذا الإنسانِ ابنٌ رَأى كُلَّ الخَطايا الَّتِي ارتَكَبَها أبُوهُ، فَفَهِمَ وَلَمْ يَعمَلْ ما عَمِلَهُ أبُوهُ.

15 н е яде по планините, нито повдига очите си към идолите на Израелевия дом, не осквернява жената на ближния си,

لَمْ يأكُلْ فِي مَزاراتِ الجِبالِ، وَلَمْ يَعبُدْ أوثانَ بَني إسْرائِيلَ، وَلَمْ يُنَجِّسُ زَوجَةَ جارِهِ.

16 н е насилва човека, нито задържа залог, не граби с насилие, а дава хляба си на гладния и покрива с дреха голия,

لَمْ يَظلِمُ أحَداً، وَلَمْ يَحتَفِظُ بِرَهنٍ أوْ يَسْرِقْ. لَكِنَّهُ يُعطِي مِنْ طَعامِهِ لِلجائِعِ، ويُلبِسُ العُريانَ ثِيابَهُ.

17 н е угнетява сиромаха, не взема лихва и печалба, изпълнява наредбите Ми и постъпва според законите Ми; такъв човек няма да умре за беззаконието на баща си; непременно ще живее.

يَتَجَنَّبُ الإثمَ، وَلا يأخُذُ رِباً أوْ رِبحاً زائِداً. يَحفَظُ أحكامِي وَيُطِيعُ فَرائِضِي. فَلا يَهلِكُ مِثلُ هَذا بِسَبَبِ إثمِ أبِيهِ، بَلْ يَحيا.

18 Б аща му, понеже жестоко е угнетявал, грабил от брата си с насилие и правил между народа си това, което не е добро, ето, той ще умре заради беззаконието си.

فَإنْ كانَ أبُوهُ ظَلَمَ النّاسَ، وَسَرَقَ أخِيهِ، وَعَمِلَ شُرُوراً كَثِيرَةً وَسَطَ شَعبِهِ. فَهَذا سَيَهلِكُ بِذَنبِهِ.

19 Н о вие казвате: Защо синът не понася наказанието за бащиното си беззаконие? Когато синът е постъпвал законно и право, пазил е всичките Ми наредби и ги е извършвал, той непременно ще живее.

فَلِماذا أيُّها النّاسُ تَسألُونَ لِماذا لا يُعانِي الابنُ بِسَبَبِ ما فَعَلَهُ أبُوهُ؟ كانَ الِابنُ عادِلاً وَعَمِلَ ما هُوَ صالِحٌ، وَأطاعَ شَرائِعِي وَعَمِلَ بِها، وَلِذا فَهُوَ بَريءٌ وَسَيَحيا.

20 Д ушата, която греши, тя ще умре. Синът няма да понесе наказанието за бащиното беззаконие, нито бащата ще понесе наказанието за синовното беззаконие. Правдата на праведния ще бъде за него и беззаконието на беззаконника ще бъде за него.

الإنسانُ الَّذِي يُخطِئُ هُوَ الَّذِي يَمُوتُ. وَلَنْ يُعاقَبَ الأبُ عَلَى خَطايا ابنِهِ. الإنسانُ الصّالِحُ مَسؤُولٌ عَنْ صَلاحِهِ، وَالإنسانُ الشِّرِّيرُ مَسؤُولٌ عَنْ شَرِّهِ.

21 Н о ако беззаконникът се отвърне от всички грехове, които е извършил, пази всичките Ми наредби и постъпва законно и право, непременно той ще живее, няма да умре.

وَإنْ تابَ إنسانٌ شِرِّيرٌ عَنْ خَطاياهُ، وَحَفِظَ شَرائِعِي وَعَمِلَ ما هُوَ عَدلٌ وَصَلاحٌ، فَإنَّهُ لَنْ يَهلِكَ.

22 Н икое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него; чрез правдата, която е извършил, ще живее.

وَلَنْ تُذكَرَ أيُّ خَطيَّةٍ مِنْ خَطاياهُ السّابِقَةِ لِيُحاسَبَ عَنها. وَبِسَبَبِ الصَّلاحِ الَّذِي يَعمَلُهُ فَإنَّهُ سَيَحيا.»

23 Б лаговоля ли Аз в смъртта на нечестивия? - казва Господ Йехова. А не е ли по-добре да се отвърне от пътя си и да живее?

يَقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ: «هَلْ أُسَرُّ بِمُوتَ الشِّرِّيرُ، أمْ بِأنْ يَتُوبَ عَنْ شَرِّهِ فَيَحيا.»

24 К огато обаче праведният се отвърне от правдата си и извърши неправда, като извърши всички мерзости, които нечестивият върши, тогава ще живее ли? Нито едно от праведните дела, които е извършил, няма да се помни; за престъплението, което е извършил, и за греха, който е извършил, заради тях ще умре.

«هَلْ يَحيا البارُّ، إنْ عادَ عَنْ بِرِّهِ، وَعَمِلَ شُرُوراً كَرِيهَةً كَالأشرارِ؟ بَلْ لَنْ يُذكَرَ شَيءٌ مِنْ أعمالِهِ الصّالِحَةِ القَدِيمَةِ، وَسَيَهلِكُ بِسَبَبِ خِيانَتِهِ وَخَطاياهُ الَّتِي ارْتَكَبَها.

25 Н о вие казвате: Господният път не е прав. Слушайте сега, доме Израелев: Моят път ли не е прав? Не са ли криви вашите пътища?

وَلَكِنَّكُمْ تَقُولُونَ: ‹طَرِيقُ الرَّبِّ لَيسَتْ مُستَقِيمَةً!› أَطَرِيقِي أنا لَيسَتْ مُستَقِيمَةً يا بَيتَ إسْرائِيلَ، أمْ طُرُقُكُمْ أنتُمْ لَيسَتْ مُستَقِيمَةً؟

26 К огато праведният се отвърне от правдата си и извърши неправда, ще умре заради нея; поради неправдата, която е извършил, той ще умре.

فَحِينَ لا يَعُودُ الصّالِحُ يَعِيشُ بِالصَّلاحِ وَيَبدَأُ بِعَمَلِ الشَّرِّ، فَإنِّي سَأُمِيتُهُ بِسَبَبِ شُرُورِهِ. سَيَمُوتُ بِسَبَبِ أعمالِهِ الشِّرِّيرَةِ.

27 А пък когато нечестивият се отвърне от нечестието, което е извършил, и постъпи законно и право, той ще опази жива душата си.

وَحِينَ لا يَعُودُ الشِّرِّيرُ يَعمَلُ الشُّرُورَ، وَيَبدَأُ بِعَمَلِ ما هُوَ صالِحٌ وَعادِلٌ، فَإنَّهُ بِهَذا يُنَجِّي نَفسَهُ.

28 П онеже се е опомнил и се е отвърнал от всички престъпления, които е извършил, непременно ще живее, няма да умре.

فَإنْ فَهِمَ وَتابَ عَنْ آثامِهِ وَخَطاياهُ الَّتِي عَمِلَها، فَإنَّهُ سَيَحيا وَلَنْ يَهلِكَ.

29 Н о Израелевият дом казва: Господният път не е прав. Доме Израелев, Моите пътища ли не са прави? Не са ли криви вашите пътища?

وَمَعَ هَذا فَإنَّ بَيتَ إسْرائِيلَ يَقُولُونَ: ‹طَرِيقُ الرَّبِّ لَيسَتْ مُستَقِيمَةً!› أَطَرِيقِي أنا لَيسَتْ مُستَقِيمَةً يا بَيتَ إسْرائِيلَ، أمْ طُرُقُكُمْ أنتُمْ لَيسَتْ مُستَقِيمَةً؟»

30 З атова, доме Израелев, Аз ще ви съдя - всеки според постъпките му, казва Господ Йехова. Покайте се и се отвърнете от всичките си престъпления, за да не ви погуби беззаконието.

يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ: «أنا الَّذِي أحكُمُ عَلَى كُلِّ إنسانٍ بِحَسَبِ سُلُوكِهِ. فَتُوبُوا وَارجِعُوا عَنْ كُلِّ آثامِكُمْ وَخَطاياكُمْ، حَتَّى لا تُدّمِّرَكُمْ آثامُكُمْ.

31 О тхвърлете от себе си всички престъпления, с които беззаконствахте, и си направете ново сърце и нов дух; защо да умрете, доме Израелев?

تَخَلَّصُوا مِنْ كُلِّ الآثامِ الَّتِي اقتَرَفتُمُوها، وَخُذُوا قَلباً جَدِيداً وَرُوحاً جَدِيدَةً. يا بَني إسْرائِيلَ، لِماذا تَمُوتُونَ؟

32 П онеже Аз не благоволя в смъртта на онзи, който умира, казва Господ Йехова; затова се върнете и живейте.

أنا لا أُسَرُّ بِمَوتِ أحَدٍ. تُوبُوا عَنِ الشَّرِّ وَاحيُوا.» يَقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ.