1 ( По слав. 42.) Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ! Избави ме от измамлив и несправедлив човек.

كُنتَ أنتَ يا اللهُ المُدافِعَ عَنِّي، نَجِّنِي مِنَ الأشْرارِ، وَمِنَ المُخادِعِ الشِّرِّيرِ أنْجِدنِي.

2 П онеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

لأنَّكَ أنتَ إلَهِي وَحِصنِي. فَلِماذا تَترُكُنِي؟ لِماذا أعِيشُ فِي حُزْنٍ؟ لِماذا عَلَيَّ أنْ أحتَمِلَ مُضاَيَقَةَ عَدُوِّي؟

3 И зпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат на Твоя свят хълм и в обиталищата Ти.

أرِنِي نُورَكَ وَخَلاصَكَ، وَهُما يَهدِيانَنِي، وَيَأتِيانِ بِي إلَى مَسكِنِكَ عَلَى جَبَلِكَ المُقَدَّسِ.

4 Т огава ще вляза при Божия олтар, при Бога - моята превъзходна радост; и с арфа ще славословя Теб, о Боже, Боже мой.

عِندَ ذَلِكَ، أقتَرِبُ مِنْ مَذبَحِ اللهِ. أقْتَرِبُ مِنَ اللهِ الَّذِي هُوَ فَرَحِي الغامِرُ، فَأُسَبِّحُكَ يا اللهُ، أُسَبِّحُكَ بِقِيثارٍ يا إلَهِي.

5 З ащо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.

لِماذا أنتِ حَزِينَةٌ وَمُضطَرِبَةٌ يا نَفسِي؟ ثِقِي بِاللهِ لأنِّي سَأحمَدُهُ مِنْ جَدِيدٍ، فَفِي حَضرَتِهِ خَلاصِي.