1 В онова време четвъртовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исус;

فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَمِعَ هِيرُودُسُ والِي الجَلِيلِ عَنْ يَسُوعَ.

2 и каза на слугите си: Този е Йоан Кръстител - той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него.

فَقالَ لِخُدّامِهِ: «إنَّهُ يُوحَنّا المَعمَدانُ، قامَ مِنَ المَوتِ، وَلِهَذا تُجرَى المُعجِزاتُ بِواسِطَتِهِ!» مَقْتَلُ يُوحَنّا المَعْمَدان

3 З ащото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип;

فَهِيرُودُسُ هُوَ الَّذِي قَبَضَ عَلَى يُوحَنّا وَوَضَعَهُ فِي السِّجنِ، وَهَذا بِسَبَبِ هِيرُودِيّا زَوجَةِ أخِيهِ فِيلِبُّسَ،

4 п онеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

لأنَّ يُوحَنّا قالَ لِهِيرُودُسَ: «لا يَحِقُّ لَكَ أنْ تَأخُذَ زَوجَةَ أخِيكَ.»

5 И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го смятаха за пророк.

لِهَذا كانَ هِيرُودُسُ يُرِيدُ قَتلَهُ، وَلَكِنَّهُ كانَ يَخافُ مِنَ النّاسِ، لِأنَّهُمِ كانُوا يَعتَبِرُونَ يُوحَنّا نَبِيّاً.

6 А когато Ирод имаше рожден ден, дъщерята на Иродиада танцува сред събраните и угоди на Ирод.

لَكِنْ لَمّا جاءَ يَومُ عِيدِ مِيلادِ هِيرُودُسَ، رَقَصَتِ ابنَةُ هِيرُودِيّا أمامَهُ وَأمامَ ضُيُوفِهِ، فَأسعَدَتْ هِيرُودُسَ جِدّاً،

7 З атова той с клетва обеща да ѝ даде, каквото и да му поиска.

حَتَّى إنَّهُ وَعَدَ وَأقسَمَ بِأنْ يُعطِيَها ما تَطلُبُهُ مَهْما كانَ.

8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук на блюдо главата на Йоан Кръстител.

لَكِنَّ أُمَّها كانَتْ قَدْ لَقَّنَتْها ما تَطلُبُ، فَقالَتْ: «أعطِنِي رَأسَ يُوحَنّا المَعْمَدانِ هُنا عَلَى طَبَقٍ.»

9 Ц арят се наскърби; но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да ѝ се даде.

فَحَزِنَ المَلِكُ، لَكِنَّهُ أمَرَ بِتَلبِيَةِ طَلَبِها بِسَبَبِ قَسَمِهِ، وَاحْتِراماً لِضُيُوفِهِ.

10 И изпрати да обезглавят Йоан в тъмницата.

فَأرسَلَ مَنْ يَقطَعُ رَأسَ يُوحَنّا فِي السِّجنِ.

11 И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.

ثُمَّ أُحضِرَ رَأسُهُ عَلَى طَبَقٍ وَأُعطِيَ لَها، فَأعطَتْهُ لِأُمِّها.

12 А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исус. Чудото с нахранването на пет хиляди души

حِينَئِذٍ أتَى تَلامِيذُ يُوحَنّا وَأخَذُوا جَسَدَهُ وَدَفَنُوهُ. ثُمَّ ذَهَبُوا وَأخبَرُوا يَسُوعَ بِما حَدَثَ. يَسُوعُ يُطعِمُ أكثَرَ مِنْ خَمسةِ آلاف

13 И Исус, като чу това, се оттегли оттам с ладия на уединено място настрана; а народът, като разбра, отиде след Него пеша от градовете.

وَعِندَما سَمِعَ يَسُوعُ بِهَذا، رَكِبَ قارِباً وَذَهَبَ إلَى مَكانٍ مُنعَزِلٍ. فَعَرَفَتِ الجُمُوعُ ذَلِكَ، وَخَرَجُوا مِنْ مُدُنِهِمْ مَشْياً عَلَى الأقدامِ وَتَبِعُوهُ.

14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.

وَعِنْدَ نُزُولِهِ إلَى الشّاطِئِ، رَأى جَمْعاً كَبِيراً، فَتَحَنَّنَ عَلَيهُمْ، وَشَفَى المَرضَى مِنْهُمْ.

15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето вече напредна; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

وَفِي المَساءِ، جاءَ تَلامِيذُهُ وَقالُوا لَهُ: «هَذا المَكانُ مَعزُولٌ وَالوَقتُ مُتَأخِّرٌ جِدّاً، فَاصرِفِ النّاسَ لِيَذهَبُوا إلَى القُرَى وَيَشتَرُوا طَعاماً لَهُمْ.»

16 А Исус им каза: Няма нужда да ходят; дайте им вие да ядат.

لَكِنَّ يَسُوعَ قالَ لَهُمْ: «لا داعيَ لِذَهابِهِمْ، أعطُوهُمْ أنتُمْ شَيئاً لِيَأكُلُوا.»

17 А те Му отговориха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

فَقالَ لَهُ تَلامِيذُهُ: «لَيسَ لَدَينا شَيءٌ هُنا سِوَى خَمسَةِ أرغِفَةٍ مِنَ الخُبزِ وَسَمَكَتِينِ.»

18 А Той им каза: Донесете ги тук при Мене.

فَقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «أحضِرُوها إلَيَّ.»

19 Т огава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците - на народа.

وَأمَرَ النّاسَ بِالجُلُوسِ عَلَى العُشْبِ. ثُمَّ أخَذَ يَسُوعُ أرغِفَةَ الخُبزِ الخَمسَةَ وَالسَّمَكَتِيْنِ، وَشَكَرَ اللهَ رافِعاً عَينَيهِ إلَى السَّماءِ. ثُمَّ قَسَّمَها وَأعطَى الأرغِفَةَ لِتَلامِيذِهِ فَوَزَّعُوها عَلَى النّاسِ.

20 И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи - дванадесет пълни коша.

فَأكَلُوا وَشَبِعُوا جَمِيعاً. وَرَفَعُوا ما تَبَقَّى مِنَ الطَّعامِ، فَكانَ اثنَتي عَشْرَةَ سَلَّةً مَملوءَةً بِالكِسَرِ.

21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже освен жените и децата. Исус Христос ходи по водата

وَقَدْ كانَ عَدَدُ الَّذِينَ أكَلُوا خَمسَةَ آلافِ رَجُلٍ، ما عَدا النِّساءِ وَالأطفالِ. يَسُوعُ يَمشِي عَلَى الماء

22 И начаса Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отсрещната страна, докато разпусне народа.

ثُمَّ طَلَبَ يَسُوعُ مِنْ تَلامِيذِهُ أنْ يَركَبوا القارِبَ وَيَسبِقُوهُ إلَى الضِّفَّةِ الأُخرَى، بَينَما يَصرِفُ هُوَ الجَمْعَ.

23 И като разпусна народа, изкачи се на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.

وَبَعدَما صَرَفَهُمْ، صَعِدَ إلَى الجَبَلِ وَحدَهُ لِيُصَلِّي. وَعِندَما جاءَ المَساءُ كانَ هُناكَ وَحِيداً.

24 А ладията беше вече насред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен.

وَكانَ القارِبُ قَدْ صارَ في مَنتَصَفِ البُحَيرَةِ، وَالأمواجُ تَصطَدِمُ بِهِ بِشِدَّةٍ، لِأنَّ الرِّيحَ كانَتْ مُعاكِسَةً لاتِّجاهِ القارِبِ.

25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде при тях, като вървеше по езерото.

وَقَبلَ الفَجرِ بِقَلِيلٍ، جاءَ يَسُوعُ إلَيْهِمْ ماشِياً عَلَى البُحَيرَةِ.

26 И учениците, като Го видяха, че ходи по езерото, се смутиха и мислеха, че е призрак, и от страх извикаха.

فَلَمّا رَآهُ تَلامِيذُهُ ماشِياً عَلَى البُحَيرَةِ ارتَعَبُوا مِنَ الخَوفِ، وَقالُوا «إنَّهُ شَبَحٌ،» وَمِنْ خَوفِهِمْ صَرَخُوا.

27 А Исус веднага им проговори: Дерзайте! Аз съм; не бойте се!

فَقالَ لَهُمْ يَسُوعُ عَلَى الفَورِ: «تَشَجَّعُوا، إنَّهُ أنا، لا تَخافُوا.»

28 И Петър Му отговори: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

فَأجابَهُ بُطرُسُ: «يا رَبُّ إنْ كانَ هَذا أنتَ حَقّاً، فَمُرنِي أنْ آتِيَ إلَيكَ ماشِياً عَلَى الماءِ.»

29 А Той каза: Ела! И Петър слезе от ладията и вървеше по водата, за да иде при Исус.

فَقالَ لَهُ: «تَعالَ.» فَنَزَلَ بُطرُسُ مِنَ القارِبِ وَمَشَى عَلَى الماءِ باتِّجاهِ يَسُوعَ.

30 Н о като видя силния вятър, уплаши се и като потъваше, извика: Господи, избави ме!

لَكِنْ عِندَما انتَبَهَ بُطرُسُ إلَى الرِّيحِ الشَّدِيدَةِ، خافَ وَابتَدَأ يَغرَقُ، وَصَرَخَ: «يا رَبُّ أنقِذنِي.»

31 И Исус веднага протегна ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?

فَمَدَّ يَسُوعُ يَدَهُ عَلَى الفَورِ وَأمسَكَ بِهِ، وَقالَ لَهُ: «يا قَلِيلَ الإيمانِ، لِماذا شَكَكْتَ؟»

32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

وَعِندَما صَعِدَ يَسُوعُ وَبُطرُسُ إلَى القارِبِ، تَوَقَّفَتِ الرِّيحُ.

33 А онези, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина, Ти си Божий Син.

وَالَّذِينَ كانُوا فِي القارِبِ سَجَدُوا لِيَسُوعَ وَقالُوا: «أنتَ ابْنُ اللهِ حَقّاً.» يَسُوعُ يُشفِي كَثِيرِين

34 И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя.

وَلَمّا عَبَرُوا البُحَيرَةَ، وَصَلُوا إلَى مِنْطَقَةِ جَنِّيسارَتَ.

35 И когато местните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всички болни;

وَإذْ عَرَفَ سُكّانُ تِلكَ المِنطَقَةِ يَسُوعَ، أعلَنُوا فِي كُلِّ المِنطَقَةِ المُحِيطَةِ عَنْ مَجِيئِهِ، فَأحضَروا إلَيهِ جَمِيعَ المَرضَى،

36 и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.

وَتَوَسَّلُوا إلَيهِ بِأنْ يَسمَحَ لَهُمْ بِلَمْسِ طَرَفِ ثَوبِهِ فَقَط. وَكُلُّ الَّذِينَ لَمَسُوهُ نالُوا الشِّفاءَ.