1 И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Божието слово.

وَسَمِعَ الرُّسُلُ وَالإخوَةُ فِي جَمِيعِ أنحاءِ إقليمِ اليَهُودِيَّةِ أنَّ غَيرَ اليَهُودِ قَدْ تَلَقُّوا أيضاً كَلِمَةَ الرَّبِّ.

2 И когато Петър влезе в Йерусалим, онези, които бяха от обрязаните, го укоряваха, като казваха:

فَلَمّا صَعِدَ بُطرُسُ إلَى القُدسِ، انتَقَدَهُ أولَئِكَ الَّذِينَ يَدعُونَ إلَى الخِتانِ.

3 П ри необрязани човеци си влизал и си ял с тях.

وَقالُوا لَهُ: «لَقَدْ دَخَلتَ بُيُوتَ أشخاصٍ غَيرِ مَختُونِينَ وَأكَلتَ مَعَهُمْ!»

4 А Петър започна и им изложи подред станалото, като им каза:

فَبَدَأ بُطرُسُ يَشرَحُ لَهُمْ ما حَدَثَ تَماماً.

5 А з бях в молитва в град Йопия и отнесен духом, видях видение: един съд като голямо платнище слизаше, спускано за четирите краища от небето, и стигна дори до мене.

قالَ: «كُنتُ فِي بَلْدَةِ يافا أُصَلِّي، فَوَقَعَ عَلَيَّ سُباتٌ وَرَأيتُ رُؤيا. رَأيتُ شَيئاً يَشبِهُ قِطعَةَ قُماشٍ كَبِيرَةً مُعَلَّقَةً مِنْ أطرافِها الأربَعَةِ وَمُدَلّاةً مِنَ السَّماءِ، وَنَزَلَتْ عَلَيَّ.

6 В него, като се вгледах и разсъждавах, видях земните четирикраки, зверове и влечуги, и небесни птици.

فَدَقَّقْتُ النَّظَرَ فِيها، فَرَأيتُ بَهائمَ وَحَيواناتٍ مُتَوَحِّشَةً وَزَواحِفَ وَطُيُوراً.

7 Ч ух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

ثُمَّ سَمِعْتُ صَوتاً يَقُولُ لِي: ‹انهَضْ يا بُطرُسُ. اذبَحْ وَكُلْ.›

8 Н о аз казах: В никакъв случай, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.

«لَكِنِّي قُلْتُ: ‹لَنْ أفعَلَ هَذا يا رَبُّ! لَمْ يَدخُلْ فَمِي طَعامٌ مُحَرَّمٌ أوْ نَجِسٌ مِنْ قَبلُ!›

9 О баче отново глас от небето отвърна: Което Бог е очистил, ти не го смятай за мръсно.

«فَأجابَني الصَّوتُ ثانِيَةً مِنَ السَّماءِ: ‹ما طّهَّرَهُ اللهُ، لا تُحَرِّمُهُ أنتَ!›

10 Т ова стана три пъти, след което всичко се отдръпна пак на небето.

«وَقَدْ حَدَثَ ذَلِكَ ثَلاثَ مَرّاتٍ. ثُمَّ ارتَفَعَ كُلُّ شَيءٍ إلَى السَّماءِ.

11 И ето, в същия час трима човеци, изпратени от Цезарея до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.

وَفِي تِلكَ اللَّحظَةِ، وَصَلَ ثَلاثَةُ رِجالٍ إلَى البَيتِ الَّذِي كُنّا نَنزِلُ فِيهِ. وَكانُوا قَدْ أُرسَلُوا إلَيَّ مِنْ مَدِينَةِ قَيصَرِيَّةَ.

12 И Духът ми каза да отида с тях и никак да не правя разлика между човеците, а с мене дойдоха и тези шестима братя и влязохме в къщата на човека.

فَأمَرَنِي الرُّوحُ بِأنْ أذهَبَ مَعَهُمْ دُونَ تَرَدُّدٍ. كَما ذَهَبَ مَعِي هَؤُلاءِ الإخوَةُ السِّتَّةُ، وَدَخَلنا بَيتَ الرَّجُلِ.

13 И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати хора в Йопия да повикат Симон, когото наричат Петър;

فَأخبَرَنا كَيفَ أنَّهُ رَأى مَلاكاً واقِفاً فِي بَيتِهِ يَقُولُ لَهُ: ‹أرسِلْ رِجالاً إلَى بَلدَةِ يافا وَاَسْتَدْعِ سِمعانَ الَّذِي يُدعَى بُطرُسَ.

14 т ой ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

وَهُوَ سَيُخبِرُكَ كَلاماً بِهِ يَكُونُ خَلاصُكَ وَخَلاصُ كُلِّ عائِلَتِكَ.›

15 И когато започнах да говоря, Святият Дух слезе на тях, както и на нас отначало.

«فَلَمّا بَدَأْتُ أتَكَلَّمُ، حَلَّ الرُّوحُ القُدُسُ عَلَيهِمْ، تَماماً كَما حَلَّ عَلَينا نَحنُ فِي البِدايَةِ.

16 Т огава си спомних думите на Господа как каза: Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух.

ثُمَّ تَذَكَّرتُ ما سَبَقَ أنْ قالَهُ الرَّبُّ: ‹كانَ يُوحَنّا يُعَمِّدُ فِي الماءِ، أمّا أنتُمْ فَسَتُعَمِّدُونَ فِي الرُّوحِ القُدُسِ.›

17 И така, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господ Исус Христос, както и на нас, кой бях аз, че да попреча на Бога?

فَإنْ كانَ اللهُ قَدْ أعطاهُمُ العَطِيَّةَ نَفسَها الَّتِي أعطاها لَنا عِندَما آمَنّا بِالرَّبِّ يَسُوعَ المَسِيحِ، فَمَنْ أنا لِأُقاوِمَ اللهَ؟»

18 К ато чуха това, те престанаха да възразяват и славеха Бога, като казваха: И на езичниците Бог даде покаяние за живот. Църквата в Антиохия

فَلَمّا سَمِعَ المُؤمِنُونَ هَذا، تَوَقَّفُوا عَنِ الجَدَلِ، وَمَجَّدُوا اللهَ وَقالوا: «إذاً، فَقَدْ أعطَى اللهُ حَتَّى غَيرَ اليَهُودِ فُرصَةَ التَّوبَةِ الَّتِي تَقُودُ إلَى الحَياةِ!» البِشارَةُ فِي أنطاكِيَّة

19 А в онези дни разпръснатите от гонението, което стана при убийството на Стефан, пътуваха до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото, освен на юдеите.

أمّا الَّذِينَ شَتَّتَهُمُ الاضْطِهادُ الَّذِي حَدَثَ فِي زَمَنِ إستِفانُوسَ، فَوَصَلُوا إلَى فِينِيقِيَّةَ وَقُبرُصَ وَأنطاكِيَّةَ. وَكانُوا لا يُبَشِّرُونَ أحَداً غَيرَ اليَهُودِ.

20 О баче между тях имаше някои кипърци и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, като благовестяваха Господ Исус.

وَكانَ بَينَهُمْ بَعضُ الرِّجالِ مِنْ قُبرُصَ وَقِيرِينَ. فَلَمّا جاءُوا إلَى أنطاكِيَّةَ، بَدَأُوا يَتَحَدَّثُونَ أيضاً مَعَ اليُونانِيِّيْنَ، ؤَيُبَشِّرونَهُمْ بِالرَّبِّ يَسُوعَ.

21 Г осподнята ръка беше с тях и голям брой хора повярваха и се обърнаха към Господа.

وَكانَتْ يَدُ الرَّبِّ مَعَهُمْ. فَآمَنَ عَدَدٌ كَبِيرٌ مِنَ النّاسِ وآمَنُوا بِالرَّبِّ.

22 И стигна известие за тях до ушите на църквата в Йерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия,

وَوَصَلَتْ هَذِهِ الأخبارُ إلَى الكَنِيسَةِ فِي القُدسِ، فَأرسَلُوا بَرنابا إلَى أنطاكِيَّةَ.

23 к ойто, като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички да постоянстват в Господа с непоколебимо сърце.

فَلَمّا وَصَلَ وَرَأى نِعمَةَ اللهِ تَعمَلُ هُناكَ، فَرِحَ كَثِيراً، وَشَجَّعَهُمْ جَمِيعاً عَلَى أنْ يَظَلُّوا مُخلِصِينَ لِلرَّبِّ مِنْ كُلِّ قُلُوبِهِمْ.

24 П онеже той беше добър човек, пълен със Святия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

فَقَدْ كانَ بَرنابا رَجُلاً صالِحاً، مَملُوءاً مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ وَالإيمانِ. فَجاءَ عَدَدٌ كَبِيرٌ مِنَ النّاسِ إلَى الرَّبِّ.

25 Т огава той отиде в Тарс да търси Савел;

ثُمَّ تَوَجَّهَ بَرنابا إلَى طَرسُوسَ بَحثاً عَنْ شاوُلَ.

26 и като го намери, доведе го в Антиохия; и като се събираха в църквата цяла година, поучаваха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.

فَلَمّا وَجَدَهُ، أحضَرَهُ إلَى أنطاكِيَّةَ. وَاجتَمَعا مَعَ الكَنِيسَةِ سَنَةً كامِلَةً، وَعَلَّما عَدَداً كَبِيراً مِنَ النّاسِ. وَدُعِيَ التَّلامِيذُ مَسِيحِيِّينَ لِأوَّلِ مَرَّةٍ فِي أنطاكِيَّةَ.

27 И през тези дни слязоха пророци от Йерусалим в Антиохия,

وَفِي ذَلِكَ الوَقتِ، جاءَ بَعضُ الأنبِياءِ مِنَ مَدينَةِ القُدسِ إلَى أنطاكِيَّةَ.

28 е дин от които, на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че ще настане голям глад по цялата земя; какъвто и стана в дните на Клавдий.

وَوَقَفَ واحِدٌ مِنهُمْ، اسْمُهُ أغابُوسُ، وَتَنَبَّأ بِالرُّوحِ بِأنَّ مَجاعَةً شَدِيدَةً سَتَعُمُّ العالَمَ كُلَّهُ. حَدَثَ هَذا أثناءَ حُكمِ كلُوديُوسَ.

29 З атова учениците наредиха да изпратят, всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;

فَقَرَّرَ التَّلامِيذُ أنْ يُرسِلَ كُلُّ واحِدٍ قَدرَ ما يَستَطِيعُ، لِمُساعَدَةِ الإخوَةِ السّاكِنِينَ فِي اليَهُودِيَّةِ.

30 к оето и направиха; и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савел.

وَهَذا ما فَعَلُوهُ، حَيثُ أرسَلُوا تَبَرُّعاتِهِمْ لِلشُّيُوخِ عَنْ طَرِيقِ بَرنابا وَشاوُلَ.