1 Т огава Давид избяга от Нават в Рама и дойде и каза на Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми и какъв е грехът ми към баща ти, че иска живота ми?

وَهَرَبَ داوُدُ منْ مِنْطَقَةِ سَكَنِ الأنْبِياءِ فِي الرّامَةِ وَلَجَأ إلَى يُوناثانَ وَسَألَهُ: «ما هِيَ الإساءَةُ الَّتي ارتَكَبتُها؟ وَما هُوَ جُرمِي؟ وَما هُوَ مَأْخَذُ أبِيكَ عَلَيَّ حَتَّى يَسعَى إلَى قَتلِي؟»

2 А Йонатан му отговори: Да не дава Господ! Ти няма да умреш. Баща ми не прави нищо, нито голямо, нито малко, без да ми каже. Защо би скрил такова нещо от мене? Не е вярно, че иска да те убие.

فَأجابَ يُوناثانُ: «لا يُعقَلُ أنْ يَكُونَ هَذا صَحِيحاً! وَلا أُصَدّقُ أنَّ أبِي يَسعَى إلَى قَتلِكَ. فَهُوَ لا يَفعَلُ كَبِيرَةً أوْ صَغِيرَةً دُونَ أنْ يُطلعَنِي عَلَيها. فَلِماذا يُخفِي عَنِّي نِيَّتَهُ في قَتلِكَ؟ لا يُمكِنُ أنْ يَكُونَ هَذا صَحِيحاً!»

3 О баче Давид се закле и каза: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: Да не знае Йонатан за това, за да не се наскърби. Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мен и смъртта.

لَكِنَّ داوُدَ قالَ: «يَعلَمُ أبُوكَ يَقِيناً أنَّكَ تُحِبُّنِي كَثِيراً. وَلِهَذا قالَ فِي نَفسِهِ: ‹لا يَنْبَغِي أنْ يَعلَمَ يُوناثانُ بِهَذا الأمر، لِأنَّهُ إنْ عَلمَ، فَسَيُخبِرُ داوُدَ.› وَأنا أُقسمُ باللهِ الحَيِّ، وَبحَياتِكَ، إنِّي عَلَى بُعْدِ خُطوَةٍ مِنَ المَوتِ.»

4 Т огава Йонатан каза на Давид: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за теб.

فَقالَ يُوناثانُ لِداوُدَ: «اطلُبْ إلَيَّ ما تُرِيدُ. وَأنا مُستَعِدٌّ لِعَمَلِهِ!»

5 А Давид му отвърна: Ето, утре е новолуние и аз съм длъжен да седя с царя на ядене. Позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.

فَقالَ داوُدُ: «اسمَعْ، غَداً هُوَ عِيدُ أوَّلِ الشَّهرِ ووَليمتُهُ. وَيُفتَرَضُ أنْ أتَناوَلَ الطَّعامَ مَعَ المَلكِ. لَكِنْ دَعنِي أختَبِئُ في الحَقلِ حَتَّى مَساءِ يَوْمِ بَعْدَ غَدٍ.

6 А ко баща ти забележи, че ме няма, тогава му кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бързо в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.

فَإذا لاحَظَ أبُوكَ غيابِي، قُلْ لَهُ: ‹ذَهَبَ داوُدُ إلَى بَيتِهِ فِي بَيتَ لَحْمَ. فَهُوَ يَحتَفِلُ مَعَ كُلِّ عائِلَتِهِ بِهَذِه الذَّبِيحَةِ الشَّهرِيَّة. وَقَدِ استَأْذَنَنِي داوُدُ بِالنُّزُول إلَى بَيتَ لَحمَ لِلانضِمامِ إلَى عائِلَتِهِ.›

7 А ко Саул каже: Добре!, тогава слугата ти ще има мир. Но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.

فَإذا قالَ أبُوكَ: ‹حَسَناً،› أكُونُ فِي أمانٍ. أمّا إذا غَضِبَ أبُوكَ، حِينَئِذٍ، تَتَيَقَّنُ أنَّهُ يَنوي الشَّرَّ لِي.

8 И така, покажи милост към мене, защото ти си въвел слугата си в Господен завет със себе си. Но ако има неправда в мен, убий ме самият ти. Защо да ме водиш при баща си?

اصنَعْ مَعِي هَذا المَعرُوفَ يا يُوناثانُ، فَأنا خادمُكَ، وَقَدْ تَعاهَدنا عَلَى الصَّداقَةِ وَالوَفاءِ فِي حَضرَةِ اللهِ. لَكنْ إنْ كُنتُ أنا مُذنِباً، فاقتُلنِي بِنَفسِكَ. لَكنْ لا تُسلِمْني إلَى أبِيكَ لِيَقتُلَني.»

9 Й онатан отговори: Да не ти се случи това никога. Ако бях узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го кажа?

فَأجابَ يُوناثانُ: «لَنْ أسمَحَ أبَداً بِهَذا! فَإذا عَلِمْتُ أنَّ أبِي يُخَطِّطُ لإيذائِكَ، سَأُحَذِّرُكَ.»

10 Т огава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми съобщи, ако баща ти ти отговори сърдито?

فَقالَ داوُدُ: «مَنْ سَيُحَذِّرُنِي إنْ رَدَّ عَلَيكَ أبُوكَ بِكَلامٍ قاسٍ؟»

11 А Йонатан му отговори: Нека да излезем на полето. И така, двамата излязоха на полето.

فَقالَ يُوناثانُ: «هَيّا بِنا نَخرُجُ إلَى الحَقل.» فَذَهَبا مَعاً إلَى الحَقل.

12 Й онатан каза на Давид: Господ, Израелевият Бог, да бъде свидетел, ако, след като изпитам баща си, утре по това време или на третия ден, и ако има добра вест за Давид, не изпратя това известие до тебе да ти го съобщя.

وَقالَ يُوناثانُ لداوُدَ: «أقطَعُ لَكَ هذا الوَعدَ فِي حَضرَةِ اللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ، بِأنْ أكتَشِفَ نَوايا أبِي نَحوَكَ، خَيراً كانَتْ أمْ شَرّاً. وَبَعدَ ثَلاثَةِ أيّامٍ سَأُرسِلُ رِسالَةً إلَيكَ فِي الحَقلِ.

13 И така да направи Господ на Йонатан - да! - и повече да прибави, ако, в случай че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя за това и не те изпратя да си отидеш с мир. Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми!

فَإنْ كانَ أبِي يَضمُرُ لَكَ شَرّاً، سَأُخبِرُكَ بِذَلِكَ. وَسَأُطلِقُكَ بِسَلامٍ. لَيتَكَ يا اللهُ تُعاقِبُنِي إنْ لَمْ أفِ بِوَعدِي هَذا. أمّا أنتَ يا داوُدُ، فَلْيَكُنِ اللهُ مَعَكَ كَما كانَ مَعَ أبِي.

14 И не само докато съм жив, показвай към мене милост Господня,

أظهِرْ لِي إحسانَ اللهِ ما دُمتُ حَيّاً. وَإذا مِتُّ،

15 н о и като умра, до века не отнемай милостта си към дома ми, дори и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели.

فَلا تَمنَعْ إحسانَكَ عَنْ عائِلَتِي. وَسَيُكافِئُكَ اللهُ بِأنْ يَقطَعَ مِنَ الأرْضِ أعداءَكَ جَميعاً.»

16 Т ака Йонатан сключи завет с Давидовия дом и каза: Господ да изисква това чрез Давидовите неприятели!

فَقَطَعَ يُوناثانُ عَهداً مَعَ عائلَةِ داوُدَ، وَطَلَبَ إلَى اللهِ أنْ يَحميَ داوُدَ مِنْ أعدائِهِ.

17 И Йонатан накара Давид да се закълне още веднъж поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.

ثُمَّ طَلَبَ يُوناثانُ مِنْ داوُدَ أنْ يَحلِفَ عَلَى هَذا العَهدِ بِمَحَبَّتِهِ لَهُ، فَقَدْ أحَبَّهُ أكثَرَ مِنْ حَياتِهِ.

18 Т огава Йонатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.

وَقالَ يُوناثانُ لِداوُدَ: «غَداً هُوَ عِيدُ أوَّلِ الشَّهْرِ. وَسَيُلاحِظُ النّاسُ غِيابَكَ.

19 К ато престоиш три дни, слез бързо и ела на мястото, където се беше скрил в деня, когато разисквахме онази работа, и се скрий при скалата Езил.

وَبَعْدَ غَدٍ، اذْهَبْ إلَى المَكانِ نَفْسِهِ الَّذِي اختَبَأْتَ فِيهِ أوَّلَ مَرَّةٍ. وَانتَظِرْ قُرْبَ تِلكَ التَّلَّةِ.

20 А аз ще изстрелям три стрели по едната ѝ страна като че стрелям в прицел.

سَأُصَوِّبُ سِهامِاً ثَلاثَ إلَى جانِبِ التَّلَّةِ، وَكَأنَّنِي أُصَوِّبُ نُحْوَ هَدَفٍ مُحَدَّدٍ.

21 С лед това ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако кажа нарочно на момчето: Стрелите са зад тебе, вземи ги; тогава ти ела, защото има мир за теб и няма никаква опасност - заклевам се за това в живота на Господа.

ثُمَّ سَأقُولُ لِخادِمِي: ‹اذهَبْ وَالتَقِطِ السِّهامَ.› فَإنْ قُلْتُ لَهُ: ‹قَدْ تَعَدَّيتَ السِّهامَ، فارجِعْ وَالتَقِطها.› حِينَئِذٍ، تَخرُجُ مِنْ مَخبَإكَ. وَأُقسِمُ بِاللهِ الحَيِّ، إنَّكَ سَتَكُونُ بِأمانٍ.

22 Н о ако кажа на момчето: Стрелите са пред тебе, тогава върви в пътя си, защото Господ те е отпратил.

أمّا إنْ قُلْتُ لِخادِمِي: ‹ما زالَتِ السِّهامُ بَعِيدَةً عَنكَ.› فَاهْرُبْ! فَاللهُ سَيُرسِلُكَ بَعيداً.

23 А относно тази уговорка, която аз и ти сме уговорили, нека Господ да бъде свидетел между мен и тебе до века.

وَلا تَنسَ العَهدَ الَّذِي بَينِي وَبَينَكَ. فَاللهُ شاهِدٌ عَلَيهِ إلَى الأبَدِ.»

24 И така, Давид се скри на полето. И когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде.

فاختَبَأ داوُدُ فِي الحَقلِ. مَوقِفُ شاوُلَ فِي مَأْدُبَةِ العِيد وَجاءَ مَوعِدُ مَأْدُبَةِ عيدِ أوَّلِ الشَّهرِ. فَجَلَسَ المَلِكُ لِيَأْكُلَ.

25 С лед като царят седна на мястото си, както винаги, на определено място до стената, Йонатан стана и Авенир седна при Саул. А Давидовото място остана празно.

وَكانَ المَلكُ جالساً كَعادَتِهِ إلَى جِدارِ الحائِطِ، بَينَما جَلَسَ ناثانُ مُقابِلَهُ. وَجَلَسَ أبْنَيْرُ إلَى جانِبِ شاوُلَ. أمّا مَكانُ داوُدَ فَكانَ فارِغاً.

26 С аул обаче не каза нищо през онзи ден, защото си каза: Навярно му се е случило нещо, за да не е чист; и без друго е нечист.

فِي ذَلِكَ اليَومِ لَمْ يَقُلْ شاوُلُ شَيئاً. وَقَدْ قالَ فِي نَفسِهِ: «رُبَّما حَدَثَ شَيءٌ نَجَّسَهُ فَلَمْ يَكُنْ مُستَعِدّاً لِلاشتِراكِ فِي الاحتِفالِ.»

27 А на следващия ден, втория от месеца, Давидовото място пак беше празно; затова Саул попита сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде да яде нито вчера, нито днес?

وَفِي اليَومِ التّالِي، فِي اليَومِ الثّانِي مِنَ الشَّهرِ، كانَ مَكانُ داوُدَ ما يَزالُ فارِغاً. فَقالَ شاوُلُ لابْنِهِ يُوناثانَ: «لِماذا لَمْ يَحْضُرِ ابنُ يَسَّى إلَى مَأْدُبَةِ عِيدِ أوَّلِ الشَّهْرِ لا أَمْسِ وَلا اليَومَ؟»

28 И Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:

فَأجابَ يُوناثانُ: «طَلَبَ داوُدُ إذناً مِنِّي بِالذَّهابِ إلَى بَيتَ لَحمَ.

29 П усни ме, защото семейството ни има жертва в града и брат ми ми заръча да ида. Ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.

فَقَدْ قالَ لِي: ‹اسمَحْ لِي بِأنْ أذهَبَ. فَعائِلَتُنا سَتُقَدِّمُ ذَبِيحَةً للهِ فِي بَيتَ لَحمَ. وَقَدْ ألَحَّ عَلَيَّ أخِي أنْ أكُونَ هُناكَ. فَإنْ كُنتُ عَزِيزاً عَلَيكَ، اسْمَحْ لِي بِأنْ أذهَبَ وَأرَى إخْوَتِي.› لِذَلِكَ لَمْ يَأْتِ داوُدُ إلَى مائِدَةِ المَلِكِ.»

30 Т огава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на теб и за срам на майчината ти голота?

فَغَضِبَ شاوُلُ غَضَباً شَدِيداً مِنْ يُوناثانَ. وَقالَ لَهُ: «يا ابْنَ المُنحَرِفَةِ المُتَمَرِّدَةِ! أعرِفُ أنَّكَ اختَرتَ ابنَ يَسَّى صَدِيقاً لَكَ. غَيرَ أنَّ صَداقَتَكَ لَهُ سَتَجلِبُ العارَ عَلَيكَ وَعَلَى أُمِّكَ.

31 З ащото, докато Есеевият син живее на земята, нито ти, нито царството ти ще се утвърди. Затова прати сега да го доведат при мене, защото непременно ще умре.

وَمادامَ ابنُ يَسَّى عَلَى قَيدِ الحَياةِ، لَنْ تَكُونَ مَلِكاً وَلَنْ تَكُونَ لَكَ مَملَكَةٌ. وَالآنَ، انْصَرِفْ وَأحْضِرْ لِي داوُدَ. وَسَيَكُونُ المَوتُ مَصِيرَهُ.»

32 А Йонатан отговори на баща си Саул: Защо да бъде убит? Какво е сторил?

فَسَألَ يُوناثانُ أباهُ: «لِماذا تُرِيدُ أنْ تَقتُلَ داوُدَ؟ ما هُوَ جُرمُهُ؟»

33 А Саул хвърли копието си срещу него, за да го промуши, от което Йонатан разбра, че баща му беше решил да убие Давид.

لَكِنَّ شاوُلَ رَمَى رُمحَهُ عَلَى يُوناثانَ وَحاوَلَ ضَرْبَهُ بِهِ. فَتَيَقَّنَ يُوناثانُ أنَّ أباهُ مُصَمِّمٌ عَلَى قَتلِ داوُدَ.

34 И така, Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна втория ден от месеца; защото беше наскърбен за Давид, понеже баща му го беше опозорил.

فَغَضِبَ يُوناثانُ وَتَرَكَ المائِدَةَ. وَقَدْ بَلَغَ بِهِ الانزِعاجُ وَالغَضَبُ أنَّهُ رَفَضَ أنْ يَأْكُلَ الطَّعامَ فِي اليَومِ الثّانِي مِنْ الاحتِفالِ. غَضِبَ لِأنَّ أباهُ أخزاهُ أمامَ الآخَرِينَ وَنَوَى أنْ يَقتُلَ داوُد. داوُدُ وَيُوناثانُ يُوَدِّعُ أحَدُهُما الآخَر

35 Н а сутринта Йонатан излезе на полето, на мястото, за което се беше уговорил с Давид, и водеше със себе си едно малко момче.

وَفِي صَباحِ اليَومِ التّالِي، خَرَجَ يُوناثانُ إلَى الحَقلِ حَسَبَ ما اتَّفَقَ عَلَيهِ مَعَ داوُدَ. وَكانَ يُرافِقُهُ خادِمُهُ.

36 Т ой каза на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. Докато момчето тичаше, той изстреля една стрела по-нататък от него.

فَقالَ يُوناثانُ لِخادِمِهِ: «اركُضْ وَالتَقِطِ السِّهامَ الَّتي أُطلِقُها.» فَلَمّا رَكَضَ، أطلَقَ يُوناثانُ سَهماً مِنْ فَوقِ رَأْسِهِ لِيَتَجاوَزَهُ.

37 А когато момчето стигна до мястото, където беше стрелата, която Йонатан изстреля, Йонатан викна след него: Не е ли стрелата по-нататък от теб?

فَلَّما وَصَلَ الخادِمُ إلَى مَوضِعِ سُقُوطِ السِّهمِ، نادَى يُوناثانُ وَقالَ: «مازالَتِ السِّهامُ بَعِيدَةً عَنكَ.»

38 И Йонатан извика след момчето: Побързай, не се бави. И Йонатановото момче, като събра стрелите, се върна при господаря си.

ثُمَّ صَرَخَ يُوناثانُ: «أسرِعْ! تَحَرَّكْ، لاتَبقَ حَيثُ أنتَ.» فَالتَقَطَ الصَّبِيُّ السِّهامَ وَعادَ بِها إلَى سَيِّدِهِ.

39 Н о момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха уговорката.

وَلَمْ يَكُنِ الصَّبِيُّ يَعرِفُ أنَّ هَذِهِ عَلامَةٌ بَينَ يُوناثانَ وَداوُدَ.

40 Т огава Йонатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Върви, занеси ги в града.

ثُمَّ أعطَى يُوناثانُ الصَّبِيَّ قُوسَهُ وَسِهامَهُ، وَطَلَبَ إلَيهِ أنْ يَعُودَ إلَى المَدِينَةِ.

41 А щом момчето отиде, Давид излезе от едно място на юг и като падна с лице на земята, поклони се три пъти. И се целуваха един друг и плакаха и двамата - а Давид плака особено много.

وَبَعدَ أنِ انصَرَفَ الصَّبِيُّ، خَرَجَ داوُدُ مِنْ مَخبَإهِ عَلَى الجانِبِ الآخَرِ مِنَ التَّلَّةِ. وَجَثا داوُدُ أمامَ يُوناثانَ وَرَأسُهُ عَلَى الأرْضِ، وَحَنَى رَأسَهُ ثَلاثَ مَرّاتٍ. ثُمَّ قَبَّلَ داوُدُ وَيُوناثانَ أحَدُهُما الآخَرَ. وَبَكَى أحَدُهُما عَلَى كَتِفِ الآخَرِ. فَكانَ وَداعاً حارّاً، لَكِنَّ داوُدَ بَكَى أكْثَرَ.

42 Т огава Йонатан каза на Давид: Върви с мир, както се заклехме ние двамата в Господнето име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мен и теб и между моето потомство и твоето потомство до века! И Давид тръгна и си отиде; а Йонатан се върна в града.

ثُمَّ قالَ يُوناثانُ لِداوُدَ: «اذْهَبْ فِي سَلامٍ. وَتَذَكَّرْ أنَّنا تَعاهَدنا فِي حَضرَةِ اللهِ عَلَى أنْ نَظَلَّ صَدِيقَينِ وَفِيَّينِ إلَى الأبَدِ، وَقَدْ أشْهَدْنا اللهَ عَلَينا وَعَلَى نَسلَينا إلَى الأبَدِ.» ثُمَّ انصَرَفَ داوُدُ، وَرَجِعَ يُوناثانُ إلَى المَدِينَةِ.