1 З а първия певец, по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще Те славословя, Господи, с цялото си сърце, ще разкажа всичките Твои чудесни дела.

بِكُلِّ قَلْبِي سَأُسَبِّحُ اللهَ. سَأُعَدِّدُ كُلَّ أعمالِهِ العَجِيبَةِ.

2 Щ е се веселя и ще се радвам в Тебе, ще възпявам името Ти, Всевишни;

بِكَ سَأسعَدُ وَأبتَهِجُ أيُّها العَلِيُّ. وَأُرَنِّمُ مَزامِيرَ تَسبِيحاً لاسْمِكَ.

3 п онеже неприятелите ми се връщат назад, падат и гинат пред Твоето присъствие.

بِفَضلِكَ يَرتَدُّ أعدائِي وَيَفِرُّونَ، وَيَسقُطُونَ وَيُقتَلُونَ أمامَكَ.

4 З ащото Ти си защитил правото и делото ми; седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.

فَإنَّكَ قَضَيْتَ لِي، جَلَسْتَ عَلَى الكُرسِيِّ قاضِياً عادِلاً.

5 И зобличил си народите, изтребил си нечестивите, изличил си името им до вечни векове.

وَبَّخْتَ الأُمَمَ الغَرِيبَةَ. أهلَكْتَ الأشْرارَ، وَمَحَوْتَ اسْمَهُمْ إلَى أبَدِ الآبِدِينَ.

6 Н еприятелите изчезнаха; те са запустели завинаги; Ти си разорил градовете им, така че и споменът за тях не съществува вече.

قُضِيَ عَلَى العَدُوِّ! خَرِبَتْ إلَى الأبَدِ مُدُنُهُمْ. اسْتَأْصَلْتَهُمْ مِنْها. أبَدْتَ كُلَّ ذِكْرٍ لَهُمْ.

7 Н о Господ остава Цар довека, приготвил е престола Си за съд

أمّا اللهُ ، فَعَلَى عَرْشِهِ إلَى الأبَدِ. جَعَلَ عَرْشَهُ كُرسِيَّ عَدلٍ.

8 и Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.

وَهُوَ يَدِينُ العالَمَ بِعَدلٍ. يَدِينُ الأُمَمَ بِاسْتِقامَةٍ.

9 И Господ ще бъде прибежище на угнетените, прибежище в скръбни времена.

فَلْيَكُنِ اللهُ مَلجَأً لِلمَسحُوقِينَ، مَلجَأً لَهُمْ فِي أزمِنَةِ الشِّدَّةِ.

10 И онези, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; защото Ти, Господи, не си оставил онези, които Те търсят.

وَيَتَّكِلُ عَلَيكَ عارِفُو اسْمِكَ، لِأنَّ اللهَ لا يَتَخَلَّى عَنِ الَّذِينَ يَستَعِينُونَ بِهِ.

11 П ейте хваления на Господа, Който обитава в Сион, изявете между племената делата Му;

رَنِّمُوا تَرانِيمَ تَسبِيحٍ للهِ السّاكِنِ عَلَى جَبَلِ صِهْيَوْنَ. حَدِّثُوا الشُّعُوبَ عَنْ أعمالِهِ العَجِيبَةِ.

12 з ащото Онзи, Който прави разследване за кръвопролития, помни уповаващите на Него, не забравя викането на кротките.

لا يَنسَى اللهُ السّاعِينَ إلَى الحُصُولِ عَلَى حَقِّهِمْ. لا يَنسَى المَساكِينَ المُتَّضِعِينَ الصّارِخِينَ إلَيهِ.

13 С мили се над мене, Господи; виж скръбта, която ми причиняват онези, които ме мразят. Ти, Който ме вдигаш от портите на смъртта,

ارحَمْنِي يا اللهُ! انْظُرْ كَيفَ يَضطَهِدُنِي أعدائِي. أنتَ مَنْ يَرفَعُنِي مِنْ أبوابِ المَوْتِ.

14 з а да разкажа всичко, поради което Ти си за хвалене, в портите на Сионовата дъщеря и за да се радвам заради спасителната Ти помощ.

خَلِّصْنِي لِكَي أُرَنِّمَ تَسابِيحَكَ عِنْدَ أبوابِ العَزيزَةِ صِهْيَوْنَ وَأبتَهِجَ بِخَلاصِكَ.

15 Н ародите затънаха в ямата, която сами направиха; в мрежата, която скриха, се улови кракът на самите тях.

وَقَعَتِ الشُّعُوبُ فِي الحُفْرَةِ الَّتِي حَفَرَتْها. عَلِقَتْ أقدامُهُمْ فِي الشَّبَكَةِ.

16 Г оспод е станал познат чрез правосъдието, което е извършил; нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: Села.)

لِيَعرِفَ النّاسُ أنَّ اللهَ عادِلٌ. يَعلَقُ الأشرارُ بِالمَصائِدِ الَّتِي يَصنَعُونَها لِلآخَرِينَ. خَلِّصْنِي مِنَ المَوْتِ. هِيجّايُونَ سِلاهْ

17 Н ечестивите ще се върнат в преизподнята, всички народи, които забравят Бога.

لَيتَ الأشْرارَ، كُلُّ الَّذِينَ نَسُوا اللهَ، يَمضُونَ إلَى المَوْتِ.

18 З ащото бедният няма да бъде забравен завинаги, нито ще бъде изгубена завинаги надеждата на кротките.

لِأنَّ الفُقَراءَ المُحْتاجِينَ لَنْ يُنْسَوْا إلَى الأبَدِ. وَآمالُ البائِسِينَ لَنْ تُحَطَّمَ إلَى الأبَدِ.

19 С тани, Господи; да не надделява човек; да бъдат съдени народите пред Тебе.

قُمْ يا اللهُ. لا تَدَعْ هَؤُلاءِ النّاسَ يَتَقَوَّوْا! وَلْتُحاكَمِ الشُّعُوبُ فِي حَضْرَتِكَ.

20 Г осподи, докарай страх върху тях; нека познаят народите, че са само хора. (Села.)

ضَعْ فِيهِمْ فَزَعاً يا اللهُ ، فَتَعرِفَ هَذِهِ الشُّعُوبُ أنَّهُمْ مُجَرَّدُ بَشَرٍ! سِلاهْ