1 З а Моав. Така казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Горко на Нево! Защото бе опустошен; Кириатаим се посрами, защото беше превзет; Мисгав се посрами, защото беше съкрушен.

هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ، عَنْ مُوآبَ: «وَيلٌ لِجَبَلِ نَبُو، لأنَّهُ سَيُدَمَّرُ، قِرْيَنايِمُ تَعَرَّضَتْ لِلعارِ وَالسَّبِيِ. القَلعَةُ خَزِيَتْ وَارتَعَبَتْ.

2 М оав няма вече да се хвали; в Есевон измислиха зло против него, като казаха: Елате! Да го изтребим, за да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; мечът ще те преследва.

لَمْ تَعُدْ هُناكَ أغانٍ عَنْ مُوآبَ. تَآمَرُوا بِالشَّرِّ عَلَيها فِي حَشبُونَ. يَقُولُونَ: ‹تَعالَوا لِنُفْنِ هَذِهِ الأُمَّةَ.› وَأنتِ أيضاً يا مَدْمِينُ سَتَصمُتِينَ، وَالمَعرَكَةُ سَتُتعِبُكِ.

3 Г лас на писък от Оронаим, ограбване и страшно разрушение!

صَوتُ صَرخَةٍ سُمِعَ مِنْ حُورُونايِمَ، هُناكَ خَرابٌ وَكارِثَةٌ عَظِيمَةٌ.

4 М оав беше разрушен; малките му деца изпищяха.

تَحَطَّمَتْ مُوآبُ، وَصِغارُها صَرَخُوا.

5 З ащото в нагорнището на Луит ще се издига плач върху плач, понеже в надолнището на Оронаим чуха плачевния писък на жертвите на разрушение.

لأنَّ شَعبَ مُوآبَ بِالبُكاءِ يَصْعَدُونَ فِي طَرِيقِهِمْ إلَى لُوحِيثَ. لأنَّهُمْ فِي مُنحَدَرِ حُورُونايِمَ، سَمِعُوا صُراخَ الجَرحَى.

6 Б ягайте, отървете живота си и бъдете като изтравничето в пустинята.

اهرُبُوا، انجُوا بِحَياتِكُمْ، صِيرُوا كَشُجَيرَةِ شَوكٍ فِي الصَّحراءِ.

7 З ащото понеже си уповавал на делата и съкровищата си, сам ти също ще бъдеш хванат; и Хамос ще отиде в плен заедно със свещениците и първенците си.

«بِسَبَبِ اتِّكالِكِ عَلَى أعمالِكِ وَكُنُوزِكِ. أنتِ أيضاً سَتُؤخَذِينَ. وَسَيَذهَبُ كَمُوشُ إلَى السَّبيِ مَعَ كَهَنَتِهِ وَرُؤَسائِهِ.

8 И разорителят ще дойде във всеки град; нито един град няма да се избави; още и долината ще бъде опустошена и полето ще се разори, както каза Господ.

سَيَأتِي مُدَمِّرٌ إلَى كُلِّ مَدِينَةٍ، وَلَنْ تَنجُوَ أيَّةُ مَدِينَةٍ. سَيَهلِكُ الوادِي، وَالسَّهلُ سَيُدَمَّرُ، تَماماً كَما قالَ اللهُ.

9 Д айте крила на Моав, за да литне и да избяга; защото градовете му ще запустеят и няма да има кой да живее в тях.

ضَعُوا مِلحاً عَلَى مُوآبَ لأنَّها سَتَتَحَوَّلُ إلَى خَرابٍ، سَتُصبِحُ مُدُنُها مَهجُورَةً لا يَسكُنُ فِيها ساكِنٌ.

10 П роклет да бъде онзи, който върши делото Господне небрежно; и проклет онзи, който въздържа меча си от кръв.

«مَلعُونٌ مَنْ يَعمَلُ عَمَلَ اللهِ بِتَراخي، وَمَلعُونٌ مَنْ يَمنَعُ سَيفَهُ عَنْ سَفكِ الدَّمِ.

11 М оав е бил на спокойствие от младините си и е почивал като вино на дрождите си; не е бил претакан от съд в съд, нито е ходил в плен; затова вкусът му си е останал в него и духът му не се е променил.

«كانَ مُوآبُ مُستَرِيحاً مُنذُ شَبابِهِ. إنَّهُ مُستَقِرٌّ كَالخَمرِ العَتِيقَةِ الَّتِي لَمْ تُسكَبْ مِنْ إناءٍ إلَى إناءٍ آخَرَ. لَمْ يَذهَبْ إلَى السَّبيِ، وَلِهَذا حافَظَ عَلَى مَذاقِهِ، وَرائِحَتُهُ لَمْ تَتَغَيَّرْ.

12 З атова, ето, идат дни, казва Господ, когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; и ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му.

لِذَلِكَ، سَتَأتِي أيّامٌ، يَقُولُ اللهُ ، عِندَما سَأُرسِلُ عَلَيهِ مَنْ يَقلِبُ آنِيَتَهُ، فَيَقلِبُونَهُ وَيُفرِغُونَ آنِيَتَهُ، وَيُحَطِّمُونَ أوعِيَتَهُ.»

13 И Моав ще се посрами за Хамос, както се посрами Израелевият дом за Ветил, на който уповаваха.

حِينَئِذٍ، سَيَخجَلُ مُوآبُ مِنْ إلَهِهِ كَمُوشَ، كَما خَجِلَ بَنو إسْرائِيلَ مِنِ اتِّكالِهِمْ عَلَى بَيتِ إيلَ.

14 К ак казвате: Ние сме силни мъже - мъже, храбри за война?

«كَيفَ تَقُولُونَ: ‹نَحنُ مُحارِبُونَ، نَحنُ جُنُودٌ أقوِياءُ؟›

15 М оав беше разорен, градовете му изгоряха и отбраните му младежи слязоха да бъдат заклани, казва Царят, Чието име е Господ на Силите.

الدَّمارُ صَعِدَ إلَى مُوآبَ وَمُدُنِها، وَأفضَلُ شَبابِهِ قَدْ قُتِلُوا، يَقُولُ المَلِكُ، الَّذِي اسْمُهُ يهوه القَدِيرُ.

16 П огибелта на Моав скоро ще дойде и злото му иде много бързо.

كارِثَةُ مُوآبَ وَشِيكَةُ الوُصُولِ، وَالشَّرُّ مُسرِعٌ جِدّاً باتِّجاهِهِ.

17 В сички, които сте около него, го оплаквайте; и всички, които знаете името му, кажете: Как се счупи якият скиптър, славната тояга!

نُوحُوا لأجلِهِ، يا كُلَّ السّاكِنِينَ حَولَهُ، يا كُلَّ الَّذِينَ يَعرِفُونَ اسْمَهُ. قُولُوا: ‹كَيفَ انكَسَرَ الرُّمحُ القَوِيُّ! كَيفَ انكَسَرَ قَضِيبُ الجَلالِ!›

18 Д ъще, която живееш в Девон, слез от славата си и седни в безводно място; защото разорителят на Моав излезе против теб и ще съсипе крепостите ти.

«انزِلِي عَنْ مَجدِكِ، وَاجلِسِي فِي الأرْضِ القاحِلَةِ، أيَّتُها السّاكِنَةُ فِي دِيبُونَ. لأنَّ مُدَمِّرَ مُوآبَ صَعِدَ إلَيكِ، وَسَيُدَمِّرُ حُصُونَكِ.

19 Ж ителко на Ароир, застани при пътя и съгледай; попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, като кажеш: Какво стана?

«قِفِي بِجانِبِ الطَّرِيقِ، وَراقِبِي الأرْضَ، يا ساكِنَةَ عَرُوعِيرَ. اسألِي الهارِبَ، وَقُولِي لِلفارِّ: ‹ماذا حَدَثَ؟›

20 М оав се посрами, защото е разрушен. Заридай и викни; известете в Арнон, че Моав беше запустен.

«خَزِيَ مُوآبُ، لأنَّهُ قَدْ دُمِّرَ. وَلْوِلُوا وَاصرُخُوا، وَخَبِّرُوا عَلَى طُولِ نَهرِ أرنُونَ إنَّ مُوآبَ قَدْ دُمِّرَ.

21 П рисъда сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат,

أتَى الحُكمُ عَلَى سُهُولِ مُوآبَ، وَعَلَى حُولُونَ وَعَلَى يَهْصَةَ وَعَلَى مَيْفَعَةَ

22 Д евон, Нево и Вет-девлатаим,

وَعَلَى دَيبُونَ وَعَلَى نَبُو وَعَلَى بَيتِ دَبلَتايِمَ

23 К иритаим, Вет-гамул и Вет-меон,

وَعَلَى بَيتِ جامُولَ وَعَلَى بَيتِ مَعُونَ

24 К ариот Восора и всички градове на Моавската земя, далечни и близки.

وَعَلَى قَرْيُوتَ وَعَلَى بَيتِ بُصْرَةَ وَعَلَى كُلِّ مُدُنِ أرْضِ مُوآبَ البَعِيدَةِ وَالقَرِيبَةِ.

25 Р огът на Моав се строши и мишцата му бе смазана, казва Господ.

قُطِعَ قَرنُ مُوآبَ، وَذِراعُهُ اليمنَى انكَسَرَتْ.» يَقُولُ اللهُ.

26 О пийте го, защото се надигна против Господа; Моав ще се валя в бълвоча си, също и той ще бъде за присмех.

«أسكِرُوهُ، لأنَّهُ تَعَظَّمَ عَلَى اللهِ. سَيَتَمَرَّغُ مُوآبُ فِي قَيئِهِ، سَيَكُونُ أُضحُوكَةً.

27 З ащото Израел не стана ли за присмех пред тебе? Намери ли се той между крадци, така че колкото пъти говориш за него, движиш рамената си презрително?

«ألَمْ يَكُنْ إسْرائِيلُ أُضحُوكَةً لَدَيكَ؟ فَقَدْ أُمسِكَ مَعَ اللًّصُوصِ. لأنَّكَ تَهُزُّ رَأسَكَ عِندَما تَتَكَلَّمُ عَنهُ.

28 М оавски жители, напуснете градовете, заселете се в канарата и бъдете като гълъбица, която се загнездява по страните на входа на пещерата.

اهجُرُوا المُدُنَ، وَاسكُنُوا فِي الصُّخُورِ، يا سُكّانَ مُوآبَ. صِيرُوا مِثلَ يَمامَةٍ تُعَشِّشُ فِي شُقُوقِ الكُهُوفِ.

29 Ч ухме за гордостта на Моав (той е много горд), за високоумието, високомерието, надутостта му и надменността на сърцето му.

«سَمِعنا عَنْ كِبرِياءِ مُوآبَ وَتَعَظُّمِهِ. سَمِعنا عَنْ تَشامُخِهِ وَكِبرِيائِهِ وَعَجرَفَتِهِ وَقَلبِهِ المُتعالِي.»

30 А з зная, че неговият гняв е празен, казва Господ; самохвалствата му не са извършили нищо.

يَقُولُ اللهُ: «أنا أعرِفُ غَطرَسَتَهُ، يَتَباهَى كَذِباً، وَلا يَعمَلُ بِما يَقُولُ.»

31 З атова ще ридая за Моав. Да! Ще извикам за целия Моав; ще заридаят за мъжете на Кир-арес.

لِهَذا، سَأنُوحُ عَلَى مُوآبَ، سَأصرُخُ بِألَمٍ عَلَى كُلِّ مُوآبَ. سَأئِنُّ عَلَى رِجالِ قِيرِ حارِسَ.

32 О , лоза на Севма, ще плача за тебе повече, отколкото плака Язир; твоите клончета преминаха морето, стигнаха до морето на Язир; грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.

بِسَبَبِ بُكاءِ يَعزِيرَ، سَأبكِي عَلَيكِ يا كَرمَةَ سِبْمَةَ. وَصَلَتْ فُرُوعُكِ إلَى البَحرِ، امتَدَّتْ إلَى بَحرِ يَعزِيزَ، وَقَعَ الدَّمارُ عَلَى ثَمَرِكِ وَعَلَى عِنَبِكِ.

33 В еселието и радостта бяха отнети от плодоносното поле и от Моавската земя; и спрях виното от линовете, за да няма вече кой да тъпче грозде с възклицание; възклицание няма да се чуе.

السَّعادَةُ وَالفَرَحُ نُزِعا مِنَ الكَرمِلِ وَمِنْ أرْضِ مُوآبَ. مَنَعْتُ النَّبِيذَ مِنَ المَعاصِرِ. لا أحَدَ يَدُوسُ العِنَبَ بِهُتافاتِ الابتِهاجٍ. غابَتْ هُتافاتُ الفَرَحِ.

34 П оради вопъла на Есевон, който стигна до Елеала и до Яса, те нададоха глас от Сигор до Оронаим, до Еглат-шелишия; защото и водите на Нимрим пресъхнаха.

«يَصرُخُ النّاسُ بِألَمٍ مِنْ حَشْبُونَ إلَى ألعالَةَ إلَى ياهَصَ، وَمِنْ صُوغَرَ إلَى حُورُونايِمَ وَعِجلَةَ شَلِيشَةَ. فَحَتَّى مِياهُ نِمرِيمَ جَفَّتْ.»

35 П ри това, казва Господ, ще премахна от Моав онзи, който принася всеизгаряне по високите места, и онзи, който кади на боговете си.

يَقُولُ اللهُ: «سَأمْنَعُ شَعبَ مُوآبَ مِنْ تَقدِيمِ الذَّبائِحِ فِي المُرتَفعاتِ، وَتَقدِيمِ القَرابِينِ لآلِهَتِهِمْ.

36 З атова сърцето ми звучи за Моав като свирка и сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; защото изобилието, което доби, изчезна.

«لِذَلِكَ، يَنُوحُ قَلبِي عَلَى مُوآبَ مِثلَ نايٍ. يَنُوحُ قَلبِي عَلَى رِجالِ قِيرَ حارِسَ مِثلَ نايٍ لأنَّ ثَروَةَ مُوآبَ هَلَكَتْ.

37 З ащото всяка глава е плешива и всяка брада - обръсната; по всички ръце има нарязвания и на кръста - вретище.

لأنَّ كُلَّ رَأسٍ أصلَعُ، وَكُلَّ لِحيَةٍ مَحلُوقَةٌ. الجُرُوحُ عَلَى أيدِيهِمْ، وَالخَيْشُ عَلَى أجْسامِهِمْ.

38 П о всички покриви на къщите на Моав и по улиците му има плач навред; защото строших Моав като непотребен съд, казва Господ.

فِي كُلِّ ساحاتِ مُدُنِها نَوْحٌ لأنِّي كَسَرْتُ مُوآبَ مِثلَ إناءٍ لا يَرغَبُ فِيهِ أحَدٌ،» يَقُولُ اللهُ.

39 К ак се строши! - вайкат се те; как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех и за ужас на всички, които са около него.

«يُنُوحُ أهلُ مُوآبَ وَيَقُولُونَ: تَحَطَّمَ شَعبُ مُوآبَ! أعطَى ظَهرَهُ بِخِزيٍ! صارَ أُضحُوكَةً وَعِبرَةً تُرعِبُ جَميعَ مَنْ هُمْ حَولَهُ.»

40 З ащото така казва Господ: Ето, неприятелят ще налети като орел и ще разпростре крилата си над Моав.

لأنَّ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «سَيَكُونُ الأمرُ كَنَسرٍ مُنقَضٍّ وَباسِطٍ جَناحَيهِ عَلَى مُوآبَ.

41 Г радовете бяха превзети, крепостите - завладени с изненада, и сърцата на силните моавци ще бъдат в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки.

أُخِذَتِ المُدُنُ، وَهُزِمَتِ الحُصُونُ. فِي ذَلِكَ اليَومِ، سَتَكُونُ قَلُوبُ أقوِياءِ مُوآبَ كَقَلبِ امْرأةٍ فِي آلامِ الوِلادَةِ.

42 И Моав ще бъде изтребен така, че да не е вече народ, защото се надигна против Господа.

لَنْ يَعُودَ مُوآبُ شَعباً فِيما بَعْدُ، لأنَّهُ تَعَظَّمَ عَلَى اللهِ.

43 С трах, яма и примка те налетяха, жителю моавски, казва Господ.

يَقُولُ اللهُ: «خَوفٌ وَحُفرَةٌ ومِصيَدَةٌ عَلَيكَ يا ساكِنَ مُوآبَ.

44 К ойто избегне от страха, ще падне в ямата, а който излезе от ямата, ще се хване в примката; защото ще докарам върху него - да!, върху Моав - годината на наказанието им, казва Господ.

مَنْ يَهرُبُ مِنَ الخَوفِ سَيَقَعُ فِي الحُفرَةِ. وَالَّذِي يَصْعَدُ مِنَ الحُفرَةِ، سَيُمسَكُ بِالمِصيَدَةِ. لأنِّي سَأجلِبُ هَذا عَلَى شَعبِ مُوآبَ فِي سَنَةِ عِقابِهِمْ.» يَقُولُ اللهُ.

45 О нези, които бягаха, застанаха изнемощели под сянката на Есевон; обаче огън излезе от Есевон и пламък - отсред Сион, който погълна моавския край и темето на шумните борци.

«فِي ظِلِّ حَشبُونَ وَقَفَ الهارِبُونَ بِلا قُوَّةٍ، لأنَّ ناراً خَرَجَتْ مِنْ حَشْبُونَ، وَلَهِيباً مِنْ بَيتِ سِيحُونَ، وَسَيَلتَهِمُ نَواصِيَ مُوآبَ، وَرَؤوسَ أُولَئِكَ الَّذِينَ يَحتَفِلُونَ.

46 Г орко ти, Моаве; Хамосовият народ загина; защото синовете ти бяха хванати като пленници, както и дъщерите ти.

وَيلٌ لَكَ يا مُوآبُ! شَعبُ كَمُوشَ قَدْ فَنِيَ. لأنَّ أبناءَكَ أُخِذُوا إلَى السَّبيِ، وَبَناتِكَ إلَى الأسرِ.

47 Н о при все това Аз ще върна моавските пленници в следващите дни, казва Господ. Дотук присъдата на Моав.

«لَكِنِّي سَأُعِيدُ ما أُخِذَ مِنْ مُوآبَ فِي أيّامٍ لاحِقَةٍ. هَذِهِ هِيَ نِهايَةُ الحُكمِ عَلَى مُوآبَ.» يَقُولُ اللهُ.