1 ( По слав. 51.) За първия певец, Давидова поука, когато беше дошъл едомецът Доик при Саул и му беше казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

كَيفَ تَتَباهَى بِشَرِّكَ أيُّها الجَبّارُ، بَينَما يُظهِرُ اللهُ كُلَّ يَومٍ رَحمَتَهُ؟

2 Е зикът ти, като действа коварно, подобно на остър бръснач, измисля нечестие.

عَلَى الدَّوامِ تَبتَكِرُ خُطَطاً لِلدَّمارِ. وَلِسانُكَ مُؤذٍ كَشَفرَةٍ حادَّةٍ. يُفَتِّشُ عَنْ طَرِيقٍ لِلكَذِبِ وَالخِداعِ.

3 О бичаш злото повече от доброто и да лъжеш - повече, отколкото да говориш правда. (Села.)

تُفَضِّلُ الشَّرَّ عَلَى الخَيرِ، وَالكَذِبَ عَلَى الصِّدقِ. سِلاهْ

4 О бичаш всички гибелни думи и измамливия език.

أنتَ وَلِسانُكَ الكاذِبُ تُحِبّانِ الأذَى لِلنّاسِ.

5 З атова и тебе Бог ще съкруши съвсем, ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти и ще те изкорени от земята на живите. (Села.)

لِهَذا سَيُمسِكُ اللهُ بِكَ، وَيَقذِفُكَ خارِجَ خَيْمَتِكَ وَيَهْدِمُكَ! وَيَستَأصِلُكَ مِنْ أرْضِ الأحياءِ. سِلاهْ

6 А праведните, като видят това, ще се убоят и ще му се присмеят и кажат:

سَيَرَى الأخيارُ ما حَدَثَ، فَيَهابُونَ اللهَ، وَيَضحَكُونَ عَلَى الشِّرِّيْرِ.

7 Е то човек, който не направи Бога своя крепост, а уповаваше на многото си богатство и се закрепваше в нечестието си.

انْظُرْ إلَى الإنسانِ الَّذِي لَمْ يَجعَلِ اللهَ مَلجَأَهُ. يَتَّكِلُ عَلَى ثَرْوَتِهِ، وَإلَى الحَماقَةِ يَلجَأُ.

8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; уповавам на Божията милост от века и до века.

أمّا أنا فَكَشَجَرَةِ زَيتُونٍ خَضراءَ فِي ساحَةِ بَيتِ اللهِ. سَأتَّكِلُ عَلَى صِدقِ مَحَبَّةِ اللهِ إلَى الأبَدِ.

9 В инаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; и пред Твоите светии ще призовавам името Ти, защото е благо.

إلَى الأبَدِ سَأحمَدُكَ عَلَى ما فَعَلْتَ. وَأمامَ أتباعِكَ الأُمَناءِ سَأذكُرُ اسْمَكَ، لأنَّهُ حُلوٌ جِدَّاً!